— Хайде, хайде, банкере — каза Робер д’Артоа. — Нима някога съм ви подмамил да пласирате зле парите си?
— Никога, монсеньор, никога, признавам. Понякога падежите биваха просрочвани, но тъй като бог ми дари дълъг живот, успях да прибера плодовете от доверието, с което ме почетохте. Но представяте ли си, монсеньор, ако бях умрял иа петдесет години като толкова други? Ами да! Благодарение на вас щях да умра разорен!
Остроумицата се стори забавна на Робер и широката му усмивка разкри къси, здрави, но мръсни зъби.
— Загубили ли сте някога с мен? — отвърна той. — Припомнете си как ви накарах тогава да заложите на монееяьор дьо Валоа срещу Ангьоран дьо Марини! И вижте къде е днес Шарл дьо Валоа и как свърши престъпния си живот Марини. Не ви ли изплатих изцяло парите, които ми бяхте авансирали за войната в Артоа? Много съм ви благодарен, да, много съм ви благодарен, банкере, загдето винаги сте ме поддържали, и то когато бях най-притеснен. Защото по едно време бях затънал в дългове — продължи той, като се обърна към благородника в черно. — Нямах вече земи освен графството Бомон-льо-Роже, чиито доходи държавното съкровище не ми изплащаше, а милият ми братовчед Филип Дългия — нека бог пази душата му в някоя преизподня! — ме беше затворил в Шатле. Е, добре! Този банкер, когото виждате тук, милорд, този лихвар, този най-голям мошеник измежду ьсички мошеници, които някога е създала Ломбардия, този човек, който би взел в залог дете от майчината гръд, никога не ме изостави! Ето защо, докато е жив, а той ще живее дълго…
Месер Толомей изобрази рога с пръстите на ръката си и докосна дървената маса, един вид заклинание на провидението.
— Да, да, лихварю на сатаната, ще живеете още дълго, аз ви го казвам… Та ето тоза човек ще бъде винаги мой приятел, да не се казвам Робер д’Артоа! И той не е сбъркал, защото днес ме вижда зет на монсеньор дьо Валоа, член на кралския съвет и собственик най-сетне на доходите от графството ми! Месер Толомей, благородникът пред вас е лорд Мортимър, барон ъв Уигмор.
— Избягал от Лондонската кула на първи август — каза банкерът, като леко се поклони. — Голяма чест за мен, милорд, голяма чест.
— Как? Нима знаете? — извика д’Артоа.
— Монсеньор — отвърна Толомей, — барон ъв Уигмор е толкова високопоставена личност, че не можем да не сме уведомени. Зная даже, милорд, че когато крал Едуард е дал заповед на шерифите си по крайбрежието да ви издирят и арестуват, вече сте били в морето, далеч от ръцете на английското правосъдие. Зная, че когато заповядал да претърсят всички заминаващи за Ирландия кораби и да заловят всички вестоносци, идващи от Франция, вашите приятели в Лондон и в цяла Англия са знаели вече, че сте пристигнали жив и здрав при братовчед си Жан дьо Фиен в Пикардия. Зная най-сетне, че когато крал Едуард заповядал на месир дьо Фиен да ви предаде, като заплашил, че ще конфискува земите му отвъд Ламанш, този феодал, който е голям привърженик и поддръжник на монсеньор Робер, ви насочил тутакси към него. Не мога да кажа, че ви очаквах, милорд, но се надявах да ви видя. Защото монсеньор д’Артоа ми е верен и никога не ме забравя, когато някой негов приятел е затруднен.
Роджър Мортимър бе изслушал внимателно банкера.
— Виждам, месер — каза той, — че ломбардците имат добри шпиони в английския двор.
— На вашите услуги, милорд… Не може да не знаете, че крал Едуард има доста голям дълг спрямо нашите сдружения. А имаш ли длъжник, трябва да го следиш. От доста време вашият крал е престанал да си служи с частния си печат, поне с нас. Отговаря ни посредством ковчежника си, мансеньор епископа на Ексетър, че незадоволителните постъпления от данъците, тежките разходи за войните и вълненията на бароните му не му позволяват да се справи. А всъщност налогът, с който облага нашите стоки само в лондонското пристанище, би му бил достатъчен, за да се издължи.
Един прислужник малко преди това донесе подсладено вино и захаросани бадеми, каквито винаги предлагаха на важните посетители. Толомей наля в металните чаши ароматизирано вино, като сипа на себе си само един пръст ликьор.
— Френското съкровище в момента, изглежда, е по-стабилно от английското — добави той. — Знае ли се вече, монсеньор Робер, какъв ще бъде приблизително приходът тази година?
— Ако през този месец не се случи някое неочаквано бедствие — чума, глад, женитба или погребение на нашите кралски роднини, приходите ще надминат с дванадесет хиляди ливри разходите според цифрите, които докладва тази сутрин в Съвета месир Мил дьо Ноайе, управител на Сметната камара. Дванадесет хиляди ливри постъпления! Не по времето на двамата Филиповци, четвъртия и петия… дано бог даде други да няма… имахме държавно съкровище в толкова добро състояние!
— Как успявате, монсеньор, да постигнете подобен положителен баланс? — попита Мортимър. — Дали това се дължи на липсата на войни?
— От една страна, на липсата на война, а същевременно на войната, войната, която се подготвя и не се води. Или, за да бъда по ясен, благодарение на кръстоносния поход. Трябва да кажа, че моят братовчед и тъст Шарл дьо Валоа умее да използва кръстоносния поход като никой друг! Само да не си въобразите, че го смятам за лош християнин! Естествено той гори от желание да освободи Армения от турците, както копнее също да възстанови прословутата Константинополска империя, чиято корона по едно време носеше, без да успее да заеме трона. Но нали разбирате, кръстоносен псхол не се подготвя за един ден! Трябва да се съоръжат кораби, да се изковат оръжия. Трябва главно да се намерят кръстоносци, да се водят преговори в Испания, да се водят преговори в Германия… И първата крачка за всичко това е да се издействува от папата да обложи духовенството с десятък. Моят скъп тъст успя да издействува десятъка и сега, изпразни ли се съкровището, папата плаща.
— Охо! Монсеньор, вие много ме заинтригувахте — обади се Толомей. — Защото аз съм банкер на папата… само за една четвърт от задълженията му заедно с Барди, но все пак и тази четвърт е доста крупна! И ако папата много обеднее…
Д’Артоа, който в момента отпиваше голяма глътка подсладено вино, прихна над сребърната чаша, като направи знак, че се дави.
— Да обеднее, пресветият отец! — възкликна той, след като преглътна, — Ами че той притежава стотици хиляди флорини! Ах, ето от кого би трябвало да се поучите, Спинело! Какъв голям банкер щеше да бъде той, ако не беше станал духовник! Защото той завари папското съкровище по-празно от моя джоб преди шест години…
— Зная, зная — прошепна Толомей.
— Работата е там, че кюретата са най-добрите събирачи на данъци, които бог някога е пратил на земята, и именно това разбра монсеньор дьо Валоа, Вместо да увеличи данъците, заради които бирниците са станали омразни, той накара кюретата да просят и така събираме десятъка. Ще идем на кръстоносен поход, ще идем… един ден! А междувременно папата плаща… от стриженето на паството.
Толсмей бавно разтриваше дясното си бедро. От известно време десният му крак студенееше и го наболяваше при ходене.
— Та казахте, монсеньор, че тази сутрин е имало съвет. Ваехте ли някои по-важни решения? — попита той.
— О! Нищо особено. Разисквахме цената на свещите и се забрани да се примесва лой към восъка, както и да се смесват стари и нови сладка. За всички стоки, продавани опаковани, теглото на чувалите ще трябва да се приспада и да не влиза в стойността им, С това се цели да се угоди на простолюдието и да му се покаже, че се занимаваме с него.
Докато слушаше, Толомей наблюдаваше двамата си посетители. И единият, и другият му се струваха твърде млади. Колко ли годишен беше д’Артоа? Тридесет и пет, тридесет и шест… И англичанинът не изглеждаше по-стар. Всички хора под шестдесетте му се струваха удивително млади! Колко неща още щяха да правят, колко вълнения щяха да изпитат, колко сражения щяха да водят, колко надежди щяха да лелеят и колко утрини щяха да видят, които той нямаше да види! Колко пъти тези двама мъже щяха да се събуждат, да дишат въздуха на новия ден, когато самият той ще бъде под земята!
И що за човек беше лорд Мортимър? Красивото, изваяно лице с гъсти вежди, клепачите, спускащи се отвесно над очите с цвят на камък, тъмните дрехи, начинът, по който скръстваше ръце, надменната безмълвна самоувереност на човек, който е бил на върха на властта и държи да запази ненакърнено
