бурята бе стихнала. Актьорите, насядали във фургона, бяха в значително по-добро настроение от предния ден. Някои от тях хвърляха карти, други подмятаха неприлични шеги, спореха или разучаваха ролите си. Почти никой не обръщаше внимание на Мод, но това вече не я притесняваше. Тя продължаваше да преживява студеното безразличие на Алън и жалкото му отмъщение, когато изряза ролята й, и затова седеше мълчаливо, потънала в мислите си.
По едно време Харви се опита да я раздвижи:
— Много си мълчалива днес? — отбеляза той и понечи да се премести по-близо до мястото, където тя се бе сгушила между две бали с багаж.
— Тя сигурно ни смята недостойни за вниманието й — обади се Кити и кисело се усмихна.
Мод понечи да протестира, че не беше така, но нямаше никакво желание да спори. Нека Кити да си мисли каквото иска!
По обяд, когато най-сетне пристигнаха в Питърбъро, облаците се бяха разсеяли и денят обещаваше да бъде хубав. За разлика от повечето провинциални градчета, това притежаваше истинска театрална зала, със завеса и няколко малки помещения зад сцената, подходящи за гардеробна и гримьорни. Мод благодари на съдбата за това, че първото й представяне пред публика нямаше да се състои в някой обор, въпреки че и това щеше да се случи един ден.
Алън нае стаи в един стар хан близо до залата и те прекараха останалата част от следобеда в подреждане на реквизита за пиесата. С наближаването на заветни час Мод усети как стомахът й започна да бълбука от напрежение, а сърцето й заби все по-учестено. Когато вечерта дойде, тя бе започнала да мисли, че бе направила огромна грешка, и ако в този момент отнякъде изникнеше адвокатът Рамзи, тя с готовност би се предала в ръцете му, само и само да се спаси от предстоящото изпитание.
Ева, която й помагаше в преобличането и в направата на прическата, одобрително я окуражаваше:
— Ще предизвикаш завистта на всички жени в залата — каза тя и затъкна още едно изкуствено цвете в бухналите й коси. — А на господата със сигурност ще им секне дъхът. Помни ми думите!
Мод се втренчи в кривото, неравно огледало, за да огледа външността си. Въпреки че гримът по лицето й бе малко крещящ, той все пак чудесно подчертаваше красотата на чертите й. В продължение на няколко секунди тя почти повярва на думите на Ева, но мисълта, че трябваше да се изправи пред всичките тези хора отвън, отново покруси приповдигнатото й настроение. Освен това нямаше как да не забележи, че възторжените коментари на Ева накараха устните на Кити и Франсис да се свият още по-злобно.
Тя се надяваше, че Алън щеше да я подкрепи с няколко думи, но тъй като той трябваше да прочете пролога и се бе натоварил с още две второстепенни роли, изобщо нямаше време да се занимава с нея. Колкото повече наближаваше моментът на нейното появяване, толкова повече тя започваше да трепери и да се пита дали на актрисите им се бе случвало да получават разрив на сърцето от първото си излизане на сцена.
А каква публика имаше само! Преди да започне първото действие, тя развълнувано наблюдаваше как залата започваше да се пълни. Пристигнаха обичайните тълпи от местни жители, които се настаниха на последните редове, отвориха кошници с храна и започнаха да си подават един на друг по няколко бутилки. Малко по-късно предните редове бяха заети от местните контета и съпругите им. Повечето от тях бяха дребни благородници, облечени в най-изисканите си дрехи. Мъжете бяха с напудрени лица и екстравагантни облекла. Повечето от тях не пропускаха театралните представления на гостуващите трупи и всячески се стараеха да подражават на живота в столицата. Те се смееха, подвикваха си един на друг, закачаха се с дамите и вдигаха огромен шум, който лека-полека започна да стихва, когато представлението започна. Мисълта, че трябваше да се изправи пред цялата тази тълпа, я ужаси още повече.
Когато заветният миг дойде, тя се закова на място и Ева почти насила трябваше да я избута на сцената. Когато светлината падна върху фигурата й, тя си пое дълбоко дъх, вирна брадичка и се запъти към предната част на сцената, където й бе наредено да застане.
В залата се възцари необикновена тишина. Мод стоеше, треперейки като вейка, без да смее да вдигне очи към публиката, която се оказа прекалено близо до мястото, където бе застанала. За части от секундата си помисли, че може би нещо в роклята й не бе наред, но после отново си пое дъх, вдигна глава, отвори широко очи и чаровно се усмихна.
През залата премина шумен възглас на одобрение, последван от бурни аплодисменти. Някои от мъжете станаха на крака и започнаха да викат. Думите им достигаха и до нейните уши.
— Каква прелест!
— Защо не ни я показахте по-рано?
— Истинска Венера!
— Ще ни изпееш ли една песен, хубавице?
— Как се казва… Мод? Мод Мейкджой! Много й отива!
— Ура за граф Стенбъри!
Мод слушаше възторжените комплименти и самочувствието й взе да нараства. Не е чак толкова лошо да си актриса, помисли си тя, и изведнъж работата й започна да й харесва. Усмихна се още по-широко, а лицата на жените зад гърба й, които досега изпълняваха главните роли, се свиха в болезнени гримаси. Алън, който чакаше в единия край на сцената, защото следващото появяване бе негово, нарочно удължи малко времето на аплодисментите. Той изпитваше истинско задоволство, че се бе оказал прав. Ако Мод успееше да се научи да се изразява прилично, бъдещето й в неговата трупа наистина обещаваше да бъде изпълнено с блясък.
Той нарочно не прекъсна ръкоплясканията още известно време, за да вбеси окончателно Кити и Франсис, после даде знак пиесата да продължи. За Мод, която бе приковала вниманието на всички хора от залата, продължението бе един ужасен провал. През цялото време, докато беше на сцената, тя трябваше да понася издевателствата на Кити, която се изправи точно пред нея, въпреки че мястото й изобщо не беше там. Неимоверно разперената й рокля и високата близо три фута прическа на съперницата й я закриваха изцяло от очите на публиката. След това Франсис, която подаваше някои от репликите й, реши да си измисли нови и така я обърка, че тя не можа да изрече сносно и малкото думи, които имаше да казва. Най- дългата й реч бе прекъсната по средата от мисис Макоули, която вече владееше положението. Мод погледна към Алън, надявайки се, че той ще обуздае актрисите си, но той само загадъчно й се усмихна. Когато най- накрая напусна сцената, едва сдържаше сълзите си и изобщо не обърна внимание на одобрителните възгласи, с който я изпрати публиката.
Тя се поуспокои малко след пиесата, защото една групичка от мъже и жени дойдоха да я потърсят в гримьорната, за да я отрупат с възторжени комплименти. Мод прекрасно съзнаваше, че така Кити и Франсис нямаше да я заобичат повече, но в момента това изобщо не я интересуваше. На война като на война! Те едва ли някога бяха получавали толкова ентусиазирани овации. Нека да ревнуват!
Тя отпрати почитателите си, изтри грима, навлече всекидневната си рокля и хукна да търси Алън Дезмънд с пламнали от гняв очи и сърце, готово за мъст.
Глава 9
Около сградата на Питърбъро Хол имаше десетина кръчми и Мод надникна във всички, без да успее да намери Алън. В петата поред откри Джеръми, който добре си беше пийнал и развличаше една група ококорили от почуда очи фермери. Мод нямаше никаква представа къде бе изчезнал Алън.
След като остави зад себе си задименото помещение на последната кръчма, Мод излезе на улицата и се примири с мисълта, че трябва да стаява гнева си до следващата сутрин. Точно в този момент го забеляза.
Отново бе започнало да вали и мокрият паваж лъщеше под бледата лунна светлина. Той стоеше в края на улицата, в компанията на други двама мъже, загърнати в тъмни пелерини и с ниско нахлупени шапки. Отначало Мод не го позна, но после долови характерния му тембър, който беше ясен дори и когато говореше по-тихо.
Тя нахлупи качулката си, прихвана краищата на пелерината и изненадващо се изпречи пред него.
— Искам да поговорим!
Алън учудено я изгледа. Лицата на другите двама се намираха в сянка. Тя усети, че те също се озадачиха, но не им обърна никакво внимание.
