Засега работата бе оставена на заден план. Той се опиваше от неземното удоволствие да изучава тялото й, воден от възбуждащата мисъл, че най-сетне тя щеше да бъде негова.
Алън сръчно развърза корсажа й, разтвори го и освободи едрите й, изключително нежни гърди. После се наведе и започна да ги целува и милва, докато Мод почти изпадна в несвяст. Той измъкна една сламка и започна да дразни възбудените й зърна, докато тя отново започна да го моли да ги засмуче.
Фустите и дългата риза създаваха значителни затруднения, но Мод бе толкова силно погълната от усещанията, които той изтръгваше от тялото й, че почти не обърна внимание на ръката, която се шмугна под тях. Изу обувките си и повдигна крака, за да го улесни. Пръстите му бавно и нежно обходиха прасеца, опипаха ръба на жартиера, който придържаше черните й чорапи, и се плъзнаха нагоре към топлото й бедро. Мод потръпна, когато усети, че той продължи още по-нагоре, плъзна се покрай вдлъбнатината в основата на таза и се спря върху влажния отвор на женствеността й. Уверено раздвижи пръстите си, притискайки и събуждайки за живот пламъка на желанието, който взе да нараства в тялото й. Тя извика, притисна се към него, за да заглуши стенанията си, но настойчивите му пръсти отказаха да се подчинят.
Той я притисна с цялата си тежест и тя усети, че ръцете му отстъпиха място на едно голямо, горещо и кораво нещо, което се вряза в нея с мощен тласък. Малката преграда се разкъса с лека, сладостна болка и той яростно заора, предизвиквайки още по-опустошителни усещания. Сега и двамата бяха станали чужди на заобикалящия ги свят, понесени от гребена на вълните на удоволствието. Телата им се движеха като едно, взаимно дарявайки се със страст, и когато тя усети, че бе достигнала върха, двамата избухнаха във вихъра на непозната досега наслада. Отчаяно го притисна до себе си, впи тяло в неговото и пожела никога да не се отделя.
Когато дишането им се поуталожи, те разхлабиха прегръдката си и с леко нежелание той се отдръпна, за да легне до нея, като продължаваше да я гали.
— О, Господи! — задъхано промълви Мод.
— Сега разбра ли какво пропускаше? — каза той и нежно я целуна по челото.
Мод се усмихна и се загледа в очите му, все още замъглени от задоволеното желание.
— Мисля, че сгреших, като чаках толкова дълго.
— Не — отвърна той и оправи косата й. — Ти чакаше мен и не сгреши.
Тя се сгуши до него и вдиша мириса му, примесен с дъхавите изпарения на сеното. Ризата му се бе разкопчала и откриваше русите косъмчета по разголената му гръд. Никога досега не се бе чувствала толкова съвършена, цялостна и задоволена. Тя беше жена и лежеше в прегръдките на мъжа, когото толкова силно обичаше. За първи път през живота си се почувства истинска жена. Сега и тя бе част от световното тайнство, което обединяваше в едно цяло мъжа и жената. То бе едновременно най-разпространеният ритуал и най-прекрасното изживяване, което можеше да съществува по земята.
Той леко повдигна ръката й и я насочи надолу към отпусната си и поизтощена мъжественост. Отначало плахо, но после с нарастващ възторг и преклонение, тя започна да я гали и изучава и скоро усети как отново започна да се втвърдява под ласките й.
— Това е най-прекрасното нещо на света — закачливо каза тя.
— Радвам се, че ти харесва.
— Обожавам го.
Той се засмя, притисна я и я целуна.
— Мод, ти си истинска чаровница. Притежаваш странна смесица от невинност и чар. Хората направо ще полудеят по теб.
Тя го отблъсна.
— Затова ли реши да ме любиш? За да ме направиш примамка за публиката, така ли?
— Мога да те използвам и за това, но повярвай ми, причината не е тази. — Той положи глава на гърдите й. — Вярваш ли ми?
Тя извика, когато той захапа едното й зърно, и леко го блъсна.
— Вярвам ти, наистина ти вярвам.
— О, Боже! — Той отново се засмя, обхвана я с ръце, събори я на земята и ловко я намести върху себе си. — Трябва да те науча на толкова много неща, и то не само за театъра. Още ли си твърдо решена да напуснеш трупата?
Тя погали лицето му и нежно го целуна.
— Може би ще преосмисля решението си.
— Ще бъде жалко, ако си тръгнеш, защото няма да можеш да прочетеш новата роля, която написах за теб.
Мод скочи на колене.
— Написал си нещо за мен?
— Специално за теб. Става дума за една нова пиеса, в която ти ще играеш една от главните роли. Няма да е много сложна и само ще подчертае качествата ти.
— О, но това е чудесно! — извика тя и весело плесна с ръце. — Значи наистина мога да постигна нещо много повече от ролята на Лидия?
— Разбира се, че можеш. Да не мислиш, че цял живот ще стоиш, без да продумаш нищо, облечена в онази гръцка туника?
— Вече не бях сигурна, особено след тази вечер. Толкова далечна ми изглежда тази перспектива. Но Кити и Франсис няма ли да ревнуват? Да напишеш роля специално за мен!
— Не и преди да започнеш да се перчиш пред тях. Преди и за тях съм писал специални роли. Всички драматурзи постъпват като мен.
Мод затаи дъх, легна до него и положи ръката му върху разголените си гърди.
— И тях ли си ги учил на това?
Той я придърпа към себе си и потърси устните й.
— Нито едната, нито другата някога са имали нужда да ги уча на нещо, повярвай ми. — Пръстите му отново се плъзнаха надолу към ханша й и позаспалото желание отново прерасна в буен поток.
— О, Алън — простена Мод, огъна тялото си и му предложи гърдите си. — Толкова те обичам!
Той зарови главата си между тях.
— И аз те обичам. „И ти отдавам тялото си в плен.“ Между другото, това е Конгрийв. „Любов заради любовта.“ Някой ден трябва да я прочетеш. От теб ще излезе една чудесна Анжелика.
— Точно сега едва ли приличам на ангел — каза Мод и усети как отново надигащите се вълни на удоволствието заплашваха да я погълнат.
Той прокара ръка по корема й и я стисна между бедрата.
— Мисля, че грешиш, защото току-що ми показа малка част от рая.
Когато отвори очи, първите лъчи на слънцето започваха да си проправят път през пролуките на стените в обора. Мод се сети къде се намираше, сепна се и разбра, че бе сама. Мястото, където бе лежал Алън, продължаваше да бъде леко вдлъбнато, но от него нямаше и следа. Тя почисти косата си от сламките и видя, че единият от конете липсваше. Значи все пак бе отишъл да върши работата си. Интересно от колко време беше сама, запита се тя.
Този път реши да не се ядосва, защото любовната тръпка от изминалата нощ бе все още жива. Тя усмихнато придърпа корсажа си и завърза връзките, надявайки се, че ще успее да прикрие обхваналите я задоволство и щастие. Не че толкова се притесняваше от Кити и Франсис, които със сигурност щяха да научат, че бе прекарала нощта с Алън и нямаше как да не ревнуват. Не искаше Джеръми да разбере. Имаше чувството, че това нямаше да му хареса, въпреки че не бе сигурна дали щеше да бъде от завист, или защото прекалено добре познаваше начина на живот, който водеше Алън.
Тя се измъкна от конюшнята точно навреме, преди момчетата да дойдат да нахранят конете, и се запъти към хана, в който бе настанена трупата. Повечето от актьорите още спяха, изморени от веселията, последвали представлението, така че тя се промъкна в стаята, без никой да я види. После се пъхна в леглото си, отново се усмихна и потъна в щастлив сън.
Алън нямаше намерение да напуска толкова късно Питърбъро. Къщата, към която се бе отправил, не се намираше много далеч от града, но тъмнината му пречеше да се придвижва по-бързо. Дъждът бе спрял и
