— Не виждаш ли, че в момента съм зает? Ще говорим по-късно.
— Важно е. Освен това може и да няма „по-късно“.
— Каквото и да е, ще трябва да почакаш! — каза Алън и изобщо не направи опит да я запознае с останалите. Той преметна през рамо чантата, която досега висеше на ръката му, и й обърна гръб. — Налага се да замина за малко. Веднага щом се върна ще обсъдим твоя проблем.
Хладното му безразличие я разяри още повече:
— Да заминеш ли? Къде ще ходиш по това време? Трябва да ми отделиш няколко минути, преди да тръгнеш! Това, което имам да ти казвам, е съвсем кратко.
Луната изплува зад едно леко облаче и освети долната част на лицето на един от мъжете. Мод видя подигравателната му усмивка и раздразнението й стана агресивно.
— Вече ти казах, че съм зает — сряза я Алън, като усети, че нямаше да му е лесно да се отърве от нея.
— А аз ти казах, че искам да ти кажа нещо, и то сега!
Той отчаяно въздъхна и тихо прошепна на другите двама:
— Добре, по-късно ще поговорим. — После хвърли един унищожителен поглед към Мод и бързо закрачи в обратна посока. Тя побърза да го последва.
— Къде отиваш? Отговори ми!
— Отивам да оседлая коня си. За Бога, Мод, що за възпитание? Сигурен съм, че проблемът ти може да почака до утре.
Мод се мъчеше да върви редом с него.
— Възпитание ли? Влечуго такова! През цялата вечер стоеше настрани и гледаше как онези две вещици се подиграват с мен пред очите на половината град! И то точно когато нещата тръгнаха толкова добре.
— Не видях никой да ти се подиграва. Напротив, мисля, че вечерта бе триумф за теб.
Той закрачи още по-бързо и тя бе принудена да подтичва покрай него.
— Какъв ти триумф! Та аз обърках всичко. А това беше най-дългата ми реплика.
— Всички се объркват. За Бога, Мод! Човек би си помислил, че си примадона, която е излязла на сцената още като бебе! Престани! Следващия път ще се представиш по-добре.
— Няма да има следващ път.
Той се спря пред вратата на конюшнята и вдигна резето. Мод си пое дъх и го видя да хлътва вътре. Тя се затича след него и със задоволство отбеляза, че вътре бе много по-сухо и по-топло в сравнение дъждовното време отвън. Тя раздразнено го почака да извади една свещ от джоба и да я запали с кремъка. Конете се стреснаха в съня си и протегнаха глави, за да видят кой бе влязъл.
— Чу ли ме какво казах? — попита тя.
— Възнамеряваш да не се появяваш повече в театъра — сухо отвърна Алън. — Да, чух.
— И ти е все едно, така ли?
Алън се обърна и я изгледа на бледата светлина на свещта — с ръце на кръста, нацупени сочни устни, искрящи от гняв очи и смъкната назад качулка, изпод която се подаваха мокрите кичури на златисточервеникавата й коса. Гледката бе толкова прекрасна и съблазнителна, че за миг той съжали, че му се налага да замине.
— Защо не ми отговаряш? Защо тази вечер не им нареди да престанат? Така ли ще бъде всеки път?
Алън въздъхна, доближи се към нея и постави ръце на раменете й.
— Чуй ме, Мод. Франсис и Кити реагираха по-възможно най-обичайния начин на възторга, който ти си спечели от страна на публиката. Те се опитаха да си отмъстят по единствения начин, по който можеха да го сторят. Но не забравяй и другото. Хората, които седяха в залата, видяха заложбите ти, за които бях разбрал доста по-рано. Точно това очаквах. Колкото до Кити и Франсис, ти сама ще трябва да се справиш с тях. Аз никога не се меся в споровете между моите актриси.
Думите му й подействаха успокояващо и не на последно място това стори и близостта на тялото му. Ръцете му нежно натискаха раменете и пареха нежната й кожа. Тя искаше отново да се притисне към него, да усети топлия му дъх покрай лицето си и мекотата на устните му върху своите. Изведнъж той я пусна и се запъти да вземе седлото.
Яростта на Мод отново се възвърна.
— Предполагам, че си се занимавал с тях по различен начин, и то неведнъж — остро каза тя и го последва.
— Какво искаш да кажеш?
— Колко пъти си спал с тях? Нали това правят актрисите и актьорите, а?
— Това не те засяга.
— Сигурно затова не пожела да ги спреш, нали? — Тя отчаяно се спусна към него и силно го блъсна с юмрук по ръката. Ударът бе доста силен и той изпусна седлото. — Не ти се иска да разваляш отношенията си с личните си проститутки, нали?
— Млада девойко, по всичко личи, че се нуждаете от солидна порция пердах — каза Алън и метна седлото върху гърба на коня си.
— Не се и съмнявам, че мъж като теб е способен на такова нещо! — Тя отново понечи да замахне, но той я хвана за ръката, притисна за я миг и после грубо я блъсна.
Тя политна назад, загуби равновесие и падна в едно оградено пространство, пълно със сено. Алън направи няколко крачки към нея, за да се убеди, че не бе пострадала, и се изсмя:
— Аз съм много повече мъж, отколкото можеш да си представиш, момичето ми.
— Ах ти, животно такова! Ти… ти не си никакъв джентълмен! — извика Мод и се опита да се надигне от мекото сено.
Той отново се засмя, прекрачи ниската ограда и коленичи пред нея. После хвана ръцете й и я принуди да легне по гръб. Лицето му се наклони към нейното.
— Ти не се нуждаеш от пердах, а от целувка. И то не само от една. Прекалено дълго време ми се съпротивляваш. — Гласът му издрезгавя от надигащото се желание.
— Пусни ме! — извика Мод и се загърчи в здравата му хватка.
Вместо това той се наведе още повече и притисна тялото й към дъхавото сено. Устните му се затвориха върху нейните и бавно заглушиха виковете й.
Мод се опита да се брани, но нежните му целувки постепенно уталожиха гнева й и той отстъпи място на отново събудилото се желание. Тялото й омекна, а освободените й ръце се плъзнаха по раменете му и се заровиха в меката му коса. Устните й продължаваха да бъдат в плен, тялото й гореше, ръцете й го обхванаха и го притиснаха плътно върху нея.
Езикът му бавно проникваше между устните й, като нежно и упорито разучаваше потайната вътрешност, която се криеше зад тях. Тя почти се предаде, но при спомена за тържествуващата физиономия на Франсис и самодоволната усмивка на Кити гневът й се възвърна и тя се насили да потуши запалената от Алън страст. Сви устни и заизвива глава, опитвайки се да се изплъзне от настойчивия му език.
— Ммм — прошепна Алън, леко се засмя и премина към трапчинката в основата на шията й. — Не се съпротивлявай толкова… — Той отново се насочи към устните й и лекичко ги облиза. Мод потръпна, горещият му език нежно проследи очертанията им и бавно се плъзна помежду им, и тя най-сетне се предаде. Устните й се разтвориха и приеха гъвкавия му език, който се впусна да изучава и да се наслаждава на тайните им дълбини.
Когато най-сетне той им се насити, тя потръпна и се отпусна неподвижно, замряла в трепетно очакване. Алън започна да изучава тялото й.
— Ето че в края на краищата отново опряхме до купата сено — прошепна Алън, доближил устни до нежната й шия. Мод не можа да отговори, защото гальовните му пръсти напипаха твърдото зърно на гърдата й и леко го загалиха и запритискаха, докато главата й се замая от удоволствие. Той легна до нея и я извърна съм себе си. Ръцете му бяха заети с гърдите й, а устните му чертаеха пътека между шията и деколтето й. Тя се изви и отметна глава, за да го улесни.
— Ами… работата ти… — опита се да каже тя.
Той захапа твърдото й зърно.
— Каква работа?
