друга, а Мод, за нейна радост, бе въведена в малката стаичка под стряхата, в която се побираше само едно дъсчено легло и неголям скрин. Едно тенекиено огледало над тоалетката отразяваше светлината, идваща от прозорчето на капандурата, приятно украсена с надиплена, домашно тъкана завеска. След три седмици, прекарани в тясната корабна каюта, мисълта, че разполага с тази чиста, слънчева стая, бе като небесен дар.
Бенет бързаше да настани мъжете, така че тя имаше време да го дръпне настрани само за миг, преди той да тръгне отново.
— Как да открия Алън? — попита шепнешком Мод, хванала го за ръкава.
— Навярно ще дойде в театъра, щом успея да уредя това.
— Но къде е? Представи си, че не разбере за нашето пристигане?
— Скъпа моя мис Мейкджой — отвърна Бенет, като отмахна ръката й, — не се старайте да търсите Алън. Оставете той да ви намери.
Тя обмисли думите му, след като се качи в стаята си и се изпъна на леглото, което сякаш се въртеше и мяташе, въпреки че бе здраво закотвено на земята. Искаше й се също да е така сигурна, че Алън ще узнае за пристигането им. Всичко бе възможно — можеше да не научи за тях или да не знае, че са пътували с „Мария Луиза“. Може дори да е тръгнал от Филаделфия за обширните непознати пространства отвъд крайбрежието. Можеше и никога да не го намери в този огромен, незаселен континент.
Ужасно безпокойство заплашваше да прогони цялата радост, която бе изпитала от откриването на Филаделфия. То изби в притеснение, което напълно би я завладяло, ако леглото не бе толкова меко, слънцето — толкова приспивно топло, а тя толкова изтощена, че потъна в сън, преди да се замисли сериозно за това.
Глава 15
Събудиха я силни удари по вратата.
— Госпожице… госпожице! — Мод позна гласа на африканската прислужница, която й бе занесла багажа горе. — Търсят ви, госпожице. — Гласът бе приглушен от дебелата врата.
Все още полусънена, тя се дотътри до вратата и я открехна.
— Кой е?
— Не знам, госпожице. Някакъв господин. Каза чака него в приемна.
— Благодаря. Сега слизам.
Мод се погледна в малкото огледало и се ужаси от вида си. Косата й бе разрошена, роклята беше измачкана. Не смееше дори да се надява, че господинът, който стои долу, е Алън. Поприглади малко роклята и бързо прокара гребена през косата си, поощипа бузите си, за да порозовеят, и си капна малко лавандулова вода. След това, като се надяваше, че ще си спомни къде е приемната, заслиза по стълбите.
На втората площадка се спря. Един мъж стоеше в сянката, вдигнал очи към нея. Бе висок, носеше перука на гренадир и аленият му мундир блестеше като рубин на слабата светлина.
Мод изпищя и се спусна по стълбите в ръцете му.
— Хей, по-полека! — извика Алън и се засмя, защото със силата, с която тя влетя в прегръдките му, едва не го прекатури. Той я вдигна и я завъртя из стаята, като спря само за миг, за да я целуне дълго и жадно по устните. Мод обви ръце около врата му, притегли лицето му към своето и отдели устни от неговите, за да може да се смее и говори едновременно.
— О, толкова съм щастлива… Надявах се да дойдеш… да чуеш, че сме пристигнали. О, Алън, така ми липсваше!
Той зарови пръсти в косата й и отново с копнеж впи устни в нейните.
— Господи! И ти ми липсваше. Когато можех да се измъкна, всеки ден ходех на пристанището, за да питам дали е пристигнал корабът от Бристол.
— Виж — възкликна тя и посегна да оправи перуката му. — Изкривих ти косата. А тя е… също така военна. Вие сте невероятно красив войник, сър.
— А ти изглеждаш достатъчно добре, за да разпалиш страстта ми.
Той покри лицето й с целувки, потърка лице в ухото и, след това във вдлъбнатините под скулите и шията.
— Достатъчно, сър, много ви благодаря — чуха те зад себе си яростен глас.
Обърнаха се и видяха мисис Брейсгърдъл, хазайката на Мод, застанала на вратата с ръце на пълните си хълбоци и израз на безкрайно неодобрение на кръглото си лице.
— Искам да ви предупредя — продължи мисис Брейсгърдъл, — че това е почтен дом и аз няма да търпя неприлични задевки нито от разни актриси, нито пък от войници.
Мод отстъпи една крачка, но продължи да държи здраво ръката на Алън.
— Простете, мисис Брейсгърдъл. Това е, защото много отдавна не сме се виждали.
— Доколкото знам, не сте женени. Така че това не е събиране на разделени съпрузи.
Преди Мод да отговори, Алън дълбоко се поклони на жената.
— Извинете, госпожо. В никакъв случай няма да опозорим вашия дом. Простете несдържаността на две сърца, изпълнени с гореща любов едно към друго, които в продължение на месец са били лишени от взаимната си подкрепа.
На Мод тази украсена реч й се стори така явно фалшива, че тя очакваше домакинята да се обиди. Вместо това тя само се усмихна.
— О, не знам дали ще ми повярвате, но това за взаимната утеха ме впечатли. Но няма да допусна такива неща тук пред очите на всички. Нито — прибави тя бързо — горе в стаите. Вървете да си оказвате взаимна подкрепа в „Индианската кралица“ малко по-нататък по улицата.
Алън провря ръката на Мод под своята.
— Точно това възнамерявах да направя. Къде ти е шапката, скъпа?
— Ето там, до вратата.
Но когато излязоха на улицата, Алън не се насочи към кръчмата… Вместо това той я набута в малък файтон с впрегнат едър, пъстър кон с черна грива и опашка. Качи се до нея, взе поводите и плесна с тях широкия конски гръб. Те се включиха в уличното движение — най-различни карети, волски коли и файтони, тук-там отделни ездачи.
— Къде отиваме? — попита тя, преливаща от щастие.
— Сред природата. Или поне извън града. Искам те само за себе си за малко, а по-късно може да няма време.
Тя го хвана под ръка и се притисна към него, докато той управляваше файтона по широката улица, която водеше извън града в съседните, по-рядко населени места. Понякога минаваха покрай красиви къщи, разположени сред дървета и украсени със строго симетрични градини. След това минаха покрай няколко богати ферми, добре гледани и явно преуспяващи. Мод не преставаше да им се удивлява, дори и сгушена блажено в прегръдките на Алън.
Накрая спряха на брега на някаква река. Там имаше затревено хълмче, заобиколено с гора от дървета и храсти и засенчено от надвесени над него върби. Алън постла едно одеяло, за да седне Мод, после извади бутилка мадейра и две калаени чаши.
— За успешното изпълнение на нашата мисия!
— Още не знаем дали е успешна — отвърна Мод и вдигна чашата си.
С бутилката в ръка той я прегърна през раменете.
— Част от нея. Ти си тук и аз съм тук. А и Джеръми е още цял-целеничък.
— Но и двамата сте още във войската. А мистър Бенет казва, че изобщо не е сигурно дали ще може да наеме театрален салон за нас във Филаделфия.
— О, ще наеме. Той е много способен джентълмен. — Без да сваля ръката си от рамото й, той напълни отново двете чаши. — Бях забравил колко си красива — промълви той и я целуна леко. Устните му бяха меки и топли, и тя усети вкуса на сладката мадейра по тях. — Ще имаш огромен успех в колониите.
Когато повдигна косите й и потърка лицето си във врата й, сякаш я удари електрическа искра. Нуждата от него, радостта, че седи с него на това хълмче, стоплиха тялото й.
