— Не ме интересува успехът — отвърна тя и цялото й тяло се превърна в една въздишка. — Искам само да бъда с теб.
Може би бе по-добре да не му позволява да научи това, но не я бе грижа. Алън остави бутилката на земята и се обърна към нея, като нежно я положи по гръб. Плътните сенки се разстилаха около тях като фина покривка.
Навеждайки се към нея, той дръпна връзките на корсета й. Мод се радваше, че бе облякла най- обикновената си рокля, защото лесно се смъкна от тялото й и разкри отдолу измачкания й бял комбинезон. Алън наклони глава и погали гърдите й през плата, при което по тялото на Мод се разляха сладостни тръпки. Тя знаеше, че той се сдържа, защото нуждата от нея бе като живо същество, което призовава нейния копнеж. Нарочно се бавеше, наслаждаваше се на мекотата на кожата й, очертаваше малки кръгчета с език и това й причиняваше неимоверно удоволствие, което стигаше до екстаз. Мод въздъхна и се обърна така, че гръдта й се намери до устните му, но той не я пое. С влудяваща бавност прокара пръст по очертанията на корсета й, после надолу до талията. Махна с език дрехата, като разголи гърдата й. После нежно я обхвана с ръка, повдигна я, капна мъничко от кехлибареното вино върху набъбналото зърно и едва тогава го облиза с език.
Цялото й тяло пламтеше. Тя започна да стене, докато той милваше гърдата й, дразнеше зърното с език и устни, като леко го смучеше, и накрая й се приплака от отчаяние. Протегна ръце към него и едва тогава откри, че някак бе успял да се измъкне от ограничаващите го панталони. Пръстите й обхванаха втвърдения му член и тя го притегли към себе си.
Нямаше представа, че става нещо с полите й, докато не усети, че се смъкват. Настойчивите му пръсти опипваха и търсеха, милваха бедрата и ханша й, достигаха с ласките си до най-тайнствените й дълбини, изтриваха всяка друга мисъл, освен желанието. Още миг и щеше да започне да се моли.
После, с породена от желанието внезапност, той не можеше повече да се сдържа. Обърна я към себе си и я покри с тялото си. Тя усети как проникна в нея, заживя с последвалите ритмични тласъци. Дъхът й пареше врата му, а той мъркаше, допрял устни до шията й. Тя го притисна по-силно, когато тласъците прераснаха в мощна вълна, която ги отнесе в бунтовната си магия. Чу, че от устните и на двамата се откъсна вик. Алън се отпусна върху нея и Мод усети лудешкото биене на сърцето му. Пръстите й потънаха в плътта му, тя се опитваше отчаяно да го задържи, да го превърне в част от себе си, телата им да останат завинаги така преплетени.
Но, разбира се, това бе невъзможно. Сърцето му забави своя ритъм, дишането й се успокои. Въпреки че лежаха неподвижно, слели тела, мигът на екстаза бе отминал. И Мод тъжно осъзна, че скоро той ще се отдръпне, повече нямаше да има единство, нямаше да има цялост. Колко печално, че нещо толкова хубаво като съединяването на двама души трябва винаги да е свързано с това разделяне.
Но имаше също щастие и удоволствие. Радостта от това, че е била до него, че го е държала в ръцете си, че е получила толкова много от него, щеше да я подкрепя дълго време.
Накрая Алън се претърколи настрани и я притисна в обятията си.
— Знаех, че ми липсваше, но до този момент не разбирах колко много. Чувстваме се много добре заедно, нали?
Тя го целуна по слепоочието.
— Много добре. Но няма да е лесно. Не можем винаги да си правим разходки извън града. Сигурно можем да си наемем къщичка, както правехме в Лондон.
Алън нежно отметна един дълъг кичур от лицето й.
— Няма да може. Този път не. Виждаш ли, една от причините да искам така настойчиво да те открия, е да ти кажа, че армията скоро ще замине.
Завладя я внезапен ужас и тялото й бе обзето от мраз, който охлади цялата й радост.
— Ще заминете? Закъде? Не обратно в Англия, нали?
— Не, не. Очаква се да ни изпратят в някакво място, наречено Форт Уилям. В една от провинциите на име Мериланд. Нямам представа къде се намира, само знам, че е на юг.
Мод се отдръпна и седна, като сграбчи корсета си.
— Но ти не можеш! Не можеш да заминеш и да ме оставиш тук сама. Не и след като ми нареди да те последвам през океана!
Алън се обърна по гръб, сключи ръце под главата си и й се усмихна.
— Едва ли ще бъдеш сама, след като си с цялата трупа.
— Но ти каза… Мислех, че с Джеръми ще се присъедините отново към трупата. Разчитаме на това. Аз разчитам на това!
— Любов моя, това е идеалният вариант, но няма да е толкова лесно да се измъкнем от армията. Дезертьорите първо ги разстрелват и после им задават въпроси.
— Трябваше да помислиш за това, преди да постъпиш доброволно в армията.
— Всъщност тогава не знаех какви наказания се предвиждат. После научих. Не вземай нещата толкова навътре. Знаеш, че ще се присъединя към вас, когато мога.
Мод ядосано затегна връзките на корсета си.
— О, Алън, трябваше да се сетя, че нещо такова ще се случи. Тъкмо когато си помисля, че нещата между нас вървят добре, ти винаги успяваш да избягаш някъде и ме оставяш да се оправям сама. Надявах се този път да е по-различно.
Алън се пресегна, събори я до себе си и я притисна със силните си ръце.
— Няма да те изоставя, Мод. Ще идвам толкова често, колкото мога.
— Колко далеч е този Форт Уилям?
— Не знам. На няколко мили. — Той отмахна косата от гневното й чело и я целуна леко. — Нали не смяташ, че мога да издържа далеч от теб твърде дълго? Със спомените за това, което току-що преживяхме заедно.
Мод почувства как гневът й се стопява и се опита да попречи на това, като поиска да се отдръпне. Той усили прегръдката си и зарови пръсти в косите й.
— А Джеръми? Той ни е нужен. Мистър Бенет очаква той да играе лорд Фопингтън.
— М-м-м… — измърмори Алън, взе лицето й в ръце и отново я целуна. — Джошуа просто ще трябва да си намери друг лорд Фопингтън. Или да свали „Недоволният съпруг“ изобщо от репертоара. О, колко са мили и сладки устните ти.
Примамлива топлина се разля по тялото й. Бе безпомощна в ръцете му и това едновременно й харесваше и я вбесяваше. Тя наведе глава и прекара устни през бузата му и целуна ухото му. Езикът й проследи вдлъбнатините и възвишенията, съзнавайки много добре какъв възбуждащ ефект има това върху него.
— Мистър Бенет дори не е сигурен, че може да ни намери театрален салон — прошепна тя. — Твърди, че квакерите и презвитерианците ще ни попречат да изнесем представления.
Алън изпусна дълга въздишка, когато главата й се пренесе към гърдите му.
— Греши. Само преди няколко години тук е играла една трупа. Самият кмет им намерил зала. О, Боже, къде си научила да правиш това?
Мод се усмихна на възклицанието му. Продължаваше да се движи надолу, достигна до онова чудесно нещо, с което неотдавна той проникна в нея и я завладя. Сега бе пресъхнало и отпуснато. Тя прокара език по цялата му дължина и усети как той потръпва. Бе малко ужасена от себе си. Не беше го правила преди, но бе чувала за това от Кити и Франсис. Със задоволство видя как членът му послушно набъбва под грижите й. Пое главичката и леко я намести между устните си, засмука я, когато усети как в нея отново запулсира живот. Тя галеше и смучеше, а Алън се отдаде на пламъка, който го завладя постепенно. Мод знаеше какъв ефект оказва това върху него и увеличи усилията си, докато усети, че той е напълно в нейни ръце.
— Време е да си вървим — каза тя рязко и седна. Алън се изуми.
— Какво! Не можеш…
Тя коленичи и облече полите си.
— Ако тръгнеш сега, ще се върнеш навреме за вечеря.
За негов ужас тя се изправи, вдигна чашите и бутилката и се запъти към файтона.
— Няма!
— Защо, какво има? Винаги мога да го направя отново, следващия път, когато дойдеш да ме посетиш от
