му помогне да възвърне своя дом, състоянието и положението в обществото. Ако се омъжи за нея, щеше да затъне.
Тя затвори очи, за да възпре парещите сълзи. Бе толкова благодарна, че той сподели миналото си с нея. Сега разбираше защо никога не е била на първо място в живота му, защо явно никога не чувстваше нужда от пари, защо я бе тласнал към Уилкс, без да иска тя да изпитва нещо към него. Сърцето й копнееше да каже: „Да, с радост ще се омъжа за теб“, да го хване за ръка и да отидат при лорд Хау. Но нямаше да стори това. Нямаше да провали бъдещето му заради няколко благословени мига и един пръстен на ръката си.
Алън повдигна лицето й и то отрази блясъка на луната.
— Обичам те, Мод. И искам да бъдеш моя жена.
— И аз те обичам. Но не смятам, че решения за женитба се обмислят най-добре в навечерието на битка. Обещай ми, че ще се върнеш при мен. Това е всичко, което искам и от което се нуждая.
— Добре. Сега ще се подчиня на желанието ти. Но после…
— Алън!
Потайният шепот на Джеръми долетя откъм тъмните сенки на дърветата.
— Алън, хайде, трябва да се връщаме.
— Джеръми! — извика Мод. Тя се отскубна от Алън и се спусна към Джеръми, който излизаше иззад дърветата. — О, Джеръми, толкова се радвам, че дойде — каза тя и го стисна здраво. — Толкова се радвам, че не тръгна, без да ми кажеш довиждане.
Джеръми неловко я прегърна.
— О, престани — отвърна той, опитвайки се да се засмее. — Едва ли ще бъдем в голяма опасност. Твърде много сме.
Мод сграбчи ръцете му.
— Обещай ми, че никой от вас няма да поема безумни рискове. И не позволявай на Алън да се приближава до генерал Уилкс.
Той хвърли поглед към Алън.
— Ти си й казал?
— Да, сметнах, че трябва да знае.
Алън се наведе да я целуне, после двамата с Джеръми навлязоха в сенките и се изгубиха. За миг тя остана неподвижна, загледана в тях, като се питаше как ще издържи следващите два дни, след което бавно се отправи към лагера.
Никога не е имало такава гледка при езерото Джордж. Цялата сутрин Мод прекара на брега с другите жени, наблюдавайки как флотата, с натоварената на нея войска на Ейбъркромби, бавно потегли по езерото. Тя се проточи на разстояние от цели шест мили; хиляда лодки, натоварени с хора и провизии, оръдия и амуниции, отправяйки се към стеснението покрай Форт Корийон и езерото Чамплейн.
Мод се опита да не изпуска от поглед лодката, в която седяха Джеръми и Алън, но много скоро тя бе закрита от следващите. Войската се движеше на три дивизии, редовните бяха по средата, а континенталните части — от двата фланга. Разноцветните униформи, полковите флагове, които плющяха на слабия вятър, музиката от военните оркестри на всяка част придаваха на цялата процесия празнична атмосфера. Първата група бе на кралските войски под командването на Томас Гейдж, придружени от майор Роджърс и неговите рейнджъри. Следваха ги моряците и редовните под командването на лорд Хау, общо седем легиона, начело с четиридесет и втори шотландски полк. Вдясно и вляво от тях бяха провинциалните полкове от Масачузетс, Роуд Айлънд, Кънектикът, Ню Йорк и Ню Джърси. Накрая бяха плоскодънните артилерийски лодки, към които бяха привързани оръдия, гаубици и мортири. Най-отзад бяха гвардейците от колониите.
Четиристотин ирокези, убедени от сър Уилям Джонсън да подкрепят тази силна армия срещу вечните си противници — французите, пристигнаха твърде късно, за да влязат в лодките, и вместо това поеха през горите, заобикалящи езерото, надявайки се да не пристигнат твърде късно, когато укреплението вече ще е паднало под властта на англичаните.
Величавата гледка никак не успокои Мод, която мислеше единствено за надвисналата опасност. Смяташе, че добре се прикрива, докато Моли не се приближи и сложи ръка на рамото й.
— Не се коси, скъпа. Той ще се оправи. През всички тези години, докато следвах Бен във войните, не съм виждала по-мощна армия. Ами че французите — ако имат малко разум в главите си — ще се втурнат да бягат чак до Монреал, като ни видят, че идваме.
Развеселена от мисълта, въпреки че не й вярваше, Мод се усмихна и изтри предателската сълза, появила се в ъгълчето на окото й. Моли не изглеждаше толкова загрижена и знаеше много повече какво може да се очаква, отколкото Мод. Това бе утешителна мисъл.
Алън седна в лодката, притиснат здраво от двете страни от Джеръми и един редник от Корнуол, и се опита да насочи вниманието си към красотата на хълмовете отвъд езерото. В претъпканата лодка цареше необичайно мълчание и плясъкът на веслата в спокойната вода бе странно тих. Толкова тих, че той се стресна, когато Джеръми се наведе до ухото му и прошепна.
— Хрумвало ли ти е, че това, което се каним да направим, може да се окаже мъничко опасно?
Алън сви рамене и намести мускета, поставен между краката му.
— Каквото има да става, ще стане.
Той знаеше, че едва ли има човек в лодката, който да не очаква с известна тревога това, което щеше да се случи. Дори той, при цялото си безразличие, бе разкрил на Мод истинското си име предната нощ.
Джеръми продължи.
— Затова ли позволи на лорд Хау да те убеди да се включиш в един от разузнавателните отряди?
— Но той ме направи ефрейтор, нали? — възрази Алън, посочвайки белите пагони върху раменете си. — Освен това, ако искам да оцелея в тази битка, по-добре да стоя близо до лорд Хау.
— Не знам. Според мен на него това прекалено много му харесва. Гледай само да стреляш по французи, а не по англичани.
Алън го погледна остро.
— Полкът на Уилкс е поне две мили зад нас.
— Просто те предупреждавам. Слушай, не знаем какво ни чака, затова нека си кажем каквото имаме сега. Благодаря ти, че дойде при мен.
За първи път Джеръми показваше колко цени това, че приятелят му го бе придружил в армията, а Алън осъзна, че това го е развълнувало. Той стисна рамото на Джеръми.
— Ще се пазя. Ти прави същото.
Джеръми кимна, а Алън продължи да изучава хълмовете, които ставаха сякаш по-високи със стесняването на езерото. Тъй като бе избран в разузнавателния отряд на лорд Хау, той бе разучил местността пред тях. Оставаше да узнае още малко. Без разузнавателните действия на индианците би било невъзможно да проучат разположението на укреплението в проходите между езерата Джордж и Чамплейн. Знаеха, че там в реката има опасни водовъртежи и корабоплаването е невъзможна. Имаха усещането, че продължават право на север и после свиват на изток покрай ивицата земя, на която се намираше фортът. Някъде на източния бряг имаше дъскорезница, построена от французите, а също и път за коли. И двете се използваха усилено от френските военни части, така че лорд Хау бе решил да нападне откъм западния бряг, образувайки широк кръг, който в крайна сметка да ги доведе до самия форт.
Планът изглеждаше разумен и все пак на Алън му се искаше да бяха проучили местността по-добре. Французите бяха пет пъти по-малко от армията на Ейбъркромби, но ги командваше много способен генерал на име Монкалм, който всеки момент очакваше солидни подкрепления от Монреал Алън погледна през рамо към огромната флотилия от лодки, покриващи почти цялата повърхност на езерото и възвърна увереността си. Вероятно когато Монкалм разбере размера на вражеската войска, щеше да се предаде без продължителна съпротива. Надяваше се това да не е само химера.
Отне им почти цял ден, докато армията се събере на западния бряг на теснината. Хвърлиха котва в мястото, наречено Сабат Дей Пойнт, двадесет и пет мили надолу по езерото, и там изчакаха провизиите, артилерията и ариергарда. Потеглиха отново по тъмно, към единадесет часа и на разсъмване навлязоха в теснините. Алън и Джеръми спаха непробудно, натъпкани с още тридесет души в неудобна лодка. До пладне
