Тя се изви, за да погледне през рамо, и видя, че бутаха Алън и Джеръми на другата страна, към ужасните клади.
— Не! — изпищя тя. Бе готова да срещне смъртта заедно с Алън, но мисълта, че единият може да умре без другия, я хвърли в отчаяние. Тя зари пети в меката пръст и отказа да продължи, но жените дръпнаха по-силно въжето.
— Алън, искам да умра с теб! Не оставяй да ме отведат…
— Мод! — извика той, като разбра, че я отделят от него. Опита се да разхлаби въжетата, като се надяваше да прилъже индианците да се върнат. Мъжете само се спуснаха върху него и го заудряха с дълга пръчка, като преметнаха един ремък и през раменете му. Погледна през рамо и забеляза, че лицето на Джеръми е пребледняло. Писъците на Мод станаха по-силни и отчаяни. Алън напълно рухна. Тя имаше нужда от него, а той не можеше да й помогне. Ето крайният резултат от това, че нагло бе напуснал лагера и я бе взел със себе си. Него и Джеръми щеше да ги постигне ужасна смърт, а Мод — кой знае какво щеше да стане с нея. Робство, щеше да е принудена да стане наложница на някой първобитен дивак, да бъде бита и нагрубявана от другите жени… Всички истории, които бе чувал за пленени бели жени, изплуваха в съзнанието му.
Виковете й пронизваха свежия утринен въздух. Сълзи бликнаха в очите му, а диваците отново го задърпаха по пътеката.
— Мод… Обичам те! Никога не го забравяй! — извика той, опитвайки се да се обърне.
Надяваше се да го чуе. Не можеше да я успокои по друг начин.
Алън вече не усещаше как го тикат към кладата, докато не се озова пред нея и завързаха ръцете му на гърба. Жените започнаха енергично да трупат още небрежно вързани снопи съчки в широк кръг около него, като внимателно оставяха тясна пътека по средата. Той трескаво се огледа за Джеръми и го видя да стои отстрани с крака, вързани с въже към едно тънко дръвче.
Ремъците от сурова кожа стягаха силно китките му и той се опита да ги разхлаби. Бяха влажни и знаеше, че щом започнат да изсъхват, ще го стегнат още повече. Не се съмняваше, че тези диваци ще се опитат да направят смъртта му колкото може по-бавна и мъчителна.
Един индианец се приближи, застана пред него със скръстени на гърдите ръце и го огледа от горе до долу. На иначе безстрастното му лице се четеше безкрайно презрение и Алън тъкмо се питаше дали да не се изплюе в него, когато гласът на Джеръми го предупреди да не върши нищо безразсъдно.
Индианецът мушна Алън в гърдите с дългия си, кафяв пръст.
— Англичанин! — каза той.
— Шотландец! — сопна се младежът.
Другият посочи с пръст собствените си нашарени гърди.
— Точна стрела.
— Вождът — поясни Джеръми със сценичен шепот, който само Алън да долови. — Дръж се по- учтиво.
Борейки се с гнева си, Алън забеляза мъжественото лице, хлътналите, враждебни очи и дългия нос. Точната стрела бездруго вдъхваше респект. Бе висок над шест фута и прав като върлина. Изглеждаше здрав като кремък, но очите му издаваха интелигентна прозорливост.
— Има ли някаква възможност да променим намерението им да ме изгорят? — отправи той реплика настрани към Джеръми.
— Сигурно не, но си струва да опитаме.
Алън погледна дивака право в каменното лице.
— Точната стрела е велик вожд. Славата му се носи на много мили.
Замръзналите устни едва-едва се извиха в слабо подобие на усмивка. Слава Богу, че знае поне малко английски, помисли си младежът.
— Ти англичанин — отсече вождът и отново посочи с пръст към Алън. — Ти умреш.
— Не англичанин. Шотландец! Приятел на Точната стрела! — Небеса, колко глупаво звучи, каза си наум. Бе гледал доста пиеси за диваци, за да знае, че говорят по този начин, и сега с изненада откри, че това наистина бе така.
Точната стрела присви очи.
— Ти бил с англичани при Тайкондегора. Ти враг.
— Тайкондегора е индианското название на Форт Корийон — подсказа Джеръми.
— Да, но англичаните не се бият много добре. Аз напуснал.
Точната стрела сякаш обмисляше думите му.
— Сега ти биеш с Големия баща във Франция?
— За Бога, Джеръми, трябва ли да отговарям на това?
— Кажи му „да“.
Алън кимна.
— Да, бия се за Големия баща във Франция.
Вождът продължително го изгледа. В тишината Алън започна да се надява, че вероятно щеше да има някакво временно отлагане на присъдата. Тогава изведнъж друг индианец с подскоци се приближи до вожда. Върху главата си носеше глава на мечка с широко отворена уста, разкриваща остри зъби. От тила му се показваха разперени птичи крила. Маската бе изсъхнала и съсухрена като лицето отдолу. Старият индианец размаха една дълга тояга, увита в кожа на гърмяща змия, и я навря в лицето на Алън.
— Шаманът — изкрещя Джеръми. — Няма да ти позволи да се измъкнеш така лесно.
Жрецът заподскача около кладата, като крещеше неразбираеми думи. Зад него барабаните подеха ритъма, а останалата част от племето започна да приглася в хор и да тропа с крака.
Подскачайки обратно към външния кръг, шаманът грабна един огромен кош, направен от сплетени клони, и се втурна отново към Алън, за да напъха в него лицето му.
Алън се боеше да погледне какво има вътре, но там се оказа голяма врана, чийто тъмносини пера блестяха на светлината. Когато шумът от барабаните и пригласянето се усилиха, той трескаво погледна първо към Джеръми, после към вожда, който не бе помръднал.
— С моята смърт ще разгневите боговете — извика Алън в лицето му. Индианецът размисли за момент, след това вдигна ръка. Шумът незабавно утихна. В тишината младежът бързо заговори. — Мога да чувам боговете. Убийте ме и ще заплатите скъпо за това.
Бе трудно да се долови дали мъжът изобщо го разбра. Все пак мъртвата тишина бе в полза на Алън. Само ако Джеръми можеше да се възползва!
Враната плесна с криле в коша и заприказва.
— Га… га… га… Точна стрела… Га… га…
Индианците се раздвижиха. Шаманът надникна в коша, после се наведе и се взря по-отблизо.
— Говори, велика птицо — обади се Алън с твърд глас. — Разкажи на този велик вожд за моята сила. — И се замоли Джеръми да знае поне малко от езика на индианците!
Последният бе научил достатъчно, за да вметне няколко ключови думи, докато птицата пляскаше с криле, грачеше и приказваше на вожда. След миг това започна да дава резултат. Точната стрела погледна тревожно своя шаман и отстъпи. В далечния край на кръга останалите започнаха тихо да стенат в страхопочитание и ужас.
Шаманът остана равнодушен. Той се огледа наоколо, за да разбере откъде идва звукът, после размаха змийската си кожа към коша и произнесе няколко ядни заклинания.
„Възползвай се от недоверието на вожда — каза си Алън — и заговори направо на Точната стрела.“
— Моята магия е много велика. Аз карам тази велика птица да приказва. Аз мога също да накарам гората да приказва.
Тълпата се смълча, когато от дърветата зад Джеръми се разнесе тънък вой.
— Ne
Алън никога не е бил по-благодарен за таланта на Джеръми да преправя гласа си. Злокобните звуци сякаш се носеха с вятъра откъм притъмнялата гора, като се издигаха и снишаваха по начин, който караше космите по врата му да настръхнат. Това започна да оказва въздействие дори върху Точната стрела, който
