Но тук, на тази дума, нещо го хванало за езика! Нещо го хванало за езика и го накарало да млъкне! И го довело до ужас!
Защото благоуханната нощна тишина била разцепена от невероятен, нечовешки вик, който начаса вледенил всичката кръв в жилите му.
Този вик излизал от колибата.
Настрадин Ходжа паднал на колене.
— Благодаря ти, всемогъщи аллах, за милостивата помощ!
Станал и се обърнал към Агабег:
— Свърши! Да вървим, чорбаджи!
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Това, което Агабег видял в колибата, го довело до безкраен трепет. На мястото на магарето стоял човек! Човек със скъп сърмен халат, с много медали!!! Човек с юзда на главата!!! Препасан със сабя!!! Скъпа сабя с ефес от чисто злато!!!
Прегънат одве, кажи-речи пълзешком, Настрадин Ходжа се приближил до него.
— О, блестящи принце, колко съм щастлив да видя днес вашето толкова щастливо превъплътяване!
Човекът не отвърнал. Тресял се от главата до петите, гърчел се като епилептик, зъбите му тракали, единственото му око, обърнато към Агабег, се въртяло диво и изпускало пронизващ жълт лъч, устата му била в пяна.
Той протегнал тресяща се ръка, искал да каже нещо, но вместо човешка реч, от устата му изригнал оглушителен магарешки рев.
Агабег конвулсивно се вкопчил във вратата. Той бил ни жив, ни умрял. Искал да захвърли всичко и да побегне, но краката му се огъвали, треперели, сякаш костите в тях се стопили.
Настрадин Ходжа взел да обикаля около превъплътения и да го ръси с вълшебната отвара.
Лека-полека треперенето и гърчовете на превъплътения престанали, пяната изчезнала от устата му. Настрадин Ходжа му дал вода. Той жадно пил, полял си брадата и сърмения халат. След това заговорил със скърцащ, писклив глас на стара кавгаджийка:
— Ти, немарливи и мързеливи робе, докога ще ме тормозиш с тия временни превъплъщения? Нима не знаеш какви мъки ми струва всяко?
Настрадин Ходжа само се навеждал все по-ниско и по-ниско.
— Нека сияйният принц и бъдещ султан да прости нищожния си роб, но досега не можех да приготвя достатъчно силна вълшебна отвара.
— Четири години все това повтаряш!
— Сега вече намерих край това село билето, което липсваше, за да стане отварата достатъчно силна. Сега, о, сияйни принце, работата вече е наред и вашето окончателно превъплъщение ще стане, преди да настъпи есента — веднага щом пристигнем в Египет, в двореца на вашия слънцеподобен родител, несравнимия и непобедим султан Хюсеин Али.
— И дотогава трябва да стоя в тая гнусна магарешка кожа?
— Тук съм безсилен, многомилостиви принце! Окончателното ви превъплъщение може да стане само в Египет и непременно в присъствието на вашия царствен родител. Само неговата целувка ще закрепи моето вълшебство и след това вие завинаги ще останете в присъщия ви от рождение царствен облик.
— Какво да правя, ще се наложи да чакам — въздъхнал принцът. — Какво стоиш като кол или по-точно като пън! Свали тая юзда, свали сабята! И я скрий някъде по-далече, защото при обратното превъплъщение влиза вътре в тялото ми и ми причинява допълнителни страдания.
Настрадин Ходжа свалил юздата, откачил сабята.
— Четири години, откак ми слугуваш, а нищо не си научил! — продължил принцът. — Изобщо не знаеш как трябва да се държиш с царски особи. Мисля, че ще ти бъде доста трудно, когато заемеш длъжността везир и главен пазач на египетската хазна! Баща ми, султан Хюсеин Али, е твърде взискателен към придворните за приличието. В двореца има специална тайна стая, където налагат с камшици везирите и другите висши велможи, ако нарушат приличието — страх ме е да не ти се наложи да влезеш там.
— О, сияйни принце!…
— Ти дори не можеш да стоиш както трябва. Така ли се стои пред царска особа? Къде е предаността в очите ти, селяндурино? Къде е раболепието в кръста ти, къде е възторгът?
— О, милостиви принце!…
— Не ме прекъсвай! — изпищял принцът с тънък капризен глас. — Да не си посмял да ме прекъсваш!… И защо една питка днес беше суха? И защо някои кайсии бяха презрели, а други зелени и твърди? А къде са фурмите, за които ти казах при предишното превъплъщение? Къде са? Искам фурми — чуваш ли, немарливи и мързеливи робе! Не искам да слушам никакви оправдания! Нима още не си разбрал простата истина: щом аз, египетският принц и наследник, съм пожелал фурми, значи трябва да има, ако ще да изпратиш цял керван до моята родина Египет!
Тук погледът на крадеца — защото този принц бил, разбира се, не някой друг, а нашият стар познайник едноокият крадец — тук неговият поглед паднал на Агабег:
— А този пък кой е? Що за човек е тоя? Откъде се взе? Какво търси тука?
— Той е тукашен жител — почтително отвърнал Настрадин Ходжа. — Много ми помогна да намеря вълшебното биле, значи има някакви косвени заслуги пред сияйния принц. Затова беше допушат да лицезре…
— Името? — обърнал се крадецът към Агабег, който ни жив, ни умрял стоял на предишното си място до вратата и се държал за рамката да не падне.
— Та… та… ба… ба… да… бег — взел да пелтечи нещастникът с вдървен език.
— А?… Какво?… Не чувам… Какво?… — Крадецът питал отривисто, нетърпеливо, като че лаел, както подобава на велможна особа да разговаря с нищожните. — Татабег?… Тарабег?
— Ца… ва… ка… бег…
— Какво?… А?… Фидабег?… Магобег?…
— Агабег — с копринен глас подсказал Настрадин Ходжа.
— Агабег ли?… Сега чувам ясно. Тъй, тъй! — важно рекъл крадецът. — Значи Агабег. Добре де, като е Агабег, да е Агабег… Ела по-насам, не се бой.
Агабег се приближил и се свлякъл на колене.
— Ето, гледай! — поучително се обърнал крадецът към Настрадин Ходжа. — Тоя човек може да е селянин, но е напълно изкусен в обноските с царските особи. Погледни извивката на гърба, погледни с какво усърдие, нищо че е дебел, пада в нашите царствени нозе. А ти?
— Нека сияйният принц ми позволи да кажа няколко жалки думи за свое оправдание. Този човек не е бил винаги селски жител. Доскоро той е заемал високи длъжности: много ясно, че е свикнал да се държи изтънчено с високопоставени особи, докато аз…
— Високи длъжности ли е заемал? Личи си. Би следвало да се поучиш от него, та като станеш египетски везир, да не посещаваш често тайната стая… Стани! — милостиво се обърнал принцът към Агабег. — Твоето лице ми вдъхва доверие. Заеми се с това диване да го научиш на придворна мъдрост, а за награда ще ти пратя от Египет… Аа!… Ох!… Уввв!… Ооо!…
Крадецът заскърцал със зъби, почнал да се гърчи, от, устата му заедно с пяната отново изригнал тръбен магарешки рев. И за пълен ужас на Агабег, той завъртял огненожълтото си око, като едновременно с това взел бързо да мърда уши — умение, което той владеел още от дете.
— Почна се! — извикал Настрадин Ходжа и заблъскал в гърба вцепенения Агабег. — Започна се обратното превъплъщение. По-бърже, по-бърже да се махаме оттук, иначе и двамата ще ослепеем!
Краката не слушали Агабег, той целият треперел, като че ли сам се готвел да се превръща в магаре; по тлъстото му лице рукнала пот, дъхът му излизал от гърдите с бълбукане.
Как да е, Настрадин Ходжа го извлякъл от колибата, турил го да седне на камъка и го прилепил до стената.
Свежият въздух, разтривките, квасенето с хладка вода, гъделичкането със сламка в носа най-после
