нямаше да й се налага да дава обяснения. Обвиненията за провала й можеха да са много по-лоши, отколкото гневът им от изчезването й.
Вече почти се зазоряваше, когато Лесли си легна на своя дюшек. Колин само се обърна и продължи да спи. Не след дълго Моли я извика и Колин слезе, за да започне още един ден.
ОСМА ГЛАВА
Колин потопи четката в кофата и изля още сапунена вода на пода, след това отново започна да търка. Подът й се струваше безкраен, но тя не мислеше за това. Това, за което си мислеше, беше Ян Блекстоун. Нито веднъж през изминалата седмица не го беше виждала сам. Неговите момчета все бяха наблизо. Всяка вечер идваше в кръчмата, всяка вечер я наблюдаваше, всяка вечер си тръгваше заедно с Джефри. Тя копнееше да си отиде у дома при Андрю, но твърдо беше решила да приключи с тази работа. Колин се изправи и разтри гърба си, който я болеше.
— Каква красива гледка си!
Колин се сепна и се извърна да види кой беше казал това и изведнъж се оказа, че се вглежда в тъмни очи, толкова златни, много повече от всички други, които беше виждала. Започна да трепери, въпреки че работата беше разгорещена. Тя отметна непослушните кичури коса, които бяха паднали на лицето й и започна да се изправя.
— Моля — Ян пристъпи напред и предложи помощта си. — Позволете ми.
Тя се поколеба преди да поеме ръката му. Без да е разбрала колко дълго е стояла на пода, тя залитна с вцепенени крака. Ян я задържа, а силата му й попречи да падне.
— Благодаря — промълви тя, омекнала от допира му.
Когато се опита да издърпа ръката си от неговата, той не я пусна. Вместо това се протегна и за другата.
— Ръцете ти са загрубели от работа — Ян каза тихо и ги обърна, за да разгледа дланите.
Колин успя да се освободи от здраво хваналите я ръце.
— Няма защо да се тревожите, лорд Блекстоун.
— О, напротив.
Тези простички думи хвърлиха сърцето на Колин в смут и тя усети, че се задъхва. Тя си призна, че я беше уплашил, но чувството, което сега предизвикваше, не беше страх или гняв. Как може един такъв гигант като него да има толкова нежен глас? Той беше убил баща й и братята й, а проявяваше загриженост, че ръцете й са напукани и загрубели. Това ли беше тактиката на дявола? Да омайва, а после да обезоръжава?
— Ела тук, Лин.
Тя пак се сепна, защото той беше отишъл до вратата, без да го е чула. Тя прошепна една кратка молитва преди да го последва в кухнята. Ян се огледа, а после прерови шкафа преди отново да й обърне внимание.
— Ела насам — повтори той. Когато тя не помръдна, той се засмя, макар и с някаква тъжна нотка в гласа. — Няма да ти сторя зло. Обещавам.
Дали не го беше разочаровала, защото се боеше от него? Или пък повече се боеше от самата себе си, от чувствата, които той сякаш неволно пораждаше? Озадачена от този мъж, тя се приближи до него. Той взе ръката й в своята, а после внимателно втри малко мазнина в напуканите места. Тя омекоти и навлажни сухата й кожа. Той направи същото и с другата й ръка. После изтри останалата мазнина с парцал. Колин знаеше, че трябва да си тръгва, но не можеше.
Ян наблюдаваше играта на чувства, изписана върху прекрасното лице на Лин и се чудеше какво ли става в хубавата й главица. Той знаеше, че тя се страхува от него. А защо пък да не е така? Той беше напълно наясно за легендата, за проклятието, за което се говореше, че носел. Даже беше подсилвал репутацията си на жесток мъж, от която хората да се страхуват. Сега, когато гледаше Лин, вече съжаляваше за това. Той не искаше да вижда страх в очите й с цвят на гора, той искаше да види…
Какво точно искаше да види? Не познаваше това крехко девойче. Той дори не знаеше от къде е или фамилното й име. Ян не знаеше нищо друго, освен това, че тя го караше да се чувства жив, нещо, което не беше изпитвал в душата си от много отдавна. Едно топло чувство го обля и то стопи леда в сърцето му. Лин възбуди желанието му. Кой ли мъж не би я пожелал? Но това, което го учудваше, беше, че заради нея изпитваше чувства, за които си мислеше, че отдавна са мъртви.
Той се наведе с желанието да усети устните й под своите. За миг спря и се зачуди на лудостта, която сякаш го беше обзела. Погледна дълбоко в очите й. Устните й бяха открехнати, дишаше учестено. Мигът продължи завинаги. Лин се обърна и промълви:
— Благодаря ви, че бяхте мил с мен, сър.
— Лин — Ян извика след нея толкова разочарован, че дори не можеше да скрие разочарованието си. — Не бягай от мен.
Колин спря и погледна назад. Погледът му я порази и я накара да се зачуди на силата, която имаше над него.
— Имам работа да върша.
Тя го остави да стои в кухнята.
— От години не е бил с жена.
Колин вдигна поглед от пилето, което скубеше, и изгледа Лесли.
— Кой това?
Лесли се вбеси, та чак очите й се разшириха.
— Знаеш кой — лорд Блекстоун.
— От къде знаеш това, Лесли?
Не знаеше дали наистина искаше да научи толкова много за този мъж, но усети как независимо от това започна да разпитва.
— Откакто умря жена му, друга жена не е водил в леглото си — тя разбиращо вдигна вежди. — Хванал я с друг мъж и оттогава не се е доверявал на жена. Никога не бях чувала един мъж да е толкова… толкова…
— Непокварен? — Колин й помогна с думата.
— Да — Лесли широко се усмихна, — освен някой светец или подобен.
Колин сведе поглед, за да скрие лицето и усмивката си от Лесли.
— Така ли?
Лесли игриво я перна с юмрук по рамото.
— Хайде, хайде. Знам, че си любопитна. Той отдавна те наблюдава с един такъв поглед. Вече си мислех, че е малко странен. — Тя пак вдигна вежди и ококори очи. — Ако разбираш какво искам да ти кажа.
Лицето на Колин поруменя от неудобство.
— Не ме е наблюдавал и смятам, че трябва да заговорим за друго нещо.
Моли се появи от кухнята, а по лицето й личеше, че беше чула за какво си бъбрят. Нищо не радваше тази жена повече от един куп клюки.
— Лесли е права, девойче. Бих казала, че лорд Блекстоун крои планове но отношение на теб.
Смехът на Моли и Лесли беше дружелюбен и Колин не можа да се сдържи и да не се засмее.
— Не ми пука, така да знаете!
— Хайде де — нахока я Лесли. — Той е най-красивият мъж, който някога съм виждала, а ти се преструваш, че не ти пука? Не можеш да ме заблудиш, Лин.
Руменината по лицето на Колин още повече се засили.
— Много е красив, трябва да си призная.
— Тогава какво те спира, момиче?
Въпросът на Лесли я накара да се зачуди какво наистина я задържаше. Планът й беше да го вкара в леглото си, но въпреки това тя бягаше всеки път, когато той правеше крачка в тази посока. Колин осъзна, че Моли и Лесли чакат отговора й, а по лицата им се беше изписало нетърпение.
— Не знам дали е това, което искам.
