Стоунхейвън, без да срещне никаква съпротива? Разбира се, с изключение на двамата мъже, които беше повалила.
— Очевидно — Джефри размърда неловко крака — тя се е ориентирала добре.
Това накара Ян да кимне сериозно.
— Да. Странно ми се стори.
Член на клана Макгрегър никога не беше стъпвал в Стоунхейвън, но Лин беше. Тя знаеше точно къде държеше запасите си за зимата, защото самият той й ги беше показал преди жетварския празник.
Отново на Джефри му се стори, че познава от някъде Колин Макгрегър.
— Не ти ли се струва, че познаваме главата на клана?
— Че я познаваме? — невинно попита Ян. Той не беше готов да признае, че знае истинската самоличност на Лин.
— Да. — Джефри замислено потри брадичката си. — Понякога ми се струва, че сигурно я познаваме.
— Натъкнахме се на нея, когато зърното се запали. Спомняш ли си — жената беше покрита със сажди от глава до пети. Трудно беше да я приеме човек на сериозно. Сигурно не тежеше и петдесет кила с мокри дрехи.
— Куражлийка е, обаче. — Напомни му Джефри с широка усмивка.
— Да, тя доказа, че може да бъде голяма напаст. По-голяма от баща си. Поне когато се биех срещу хората на Макгрегър, знаех как стоят нещата. С тази жена изобщо не знам. Не мога да се бия е нея, но пък и не мога да й позволя да продължава с тая нейна вражда.
— Няма как да спечелиш, приятелю.
— Да — отстъпи Ян. Каква ирония — той обичаше точно тази жена, която мразеше. — Като че ли нямам късмет с жените в живота си, Джеф.
Джефри се съгласи и се засмя за кратко.
— Тъкмо изгониш едната от живота си, а то другата става част от него. Изобщо нямаш късмет, приятелю.
— Може би са се съюзили заедно, за да направят животи ми непоносим.
През съзнанието на Джефри бързо премина една мисъл, толкова нелепа, че той направо онемя.
— Джеф.
Гласът на Ян го изтръгна от обърканите му мисли.
— Изглеждаш доста разтревожен. Добре ли си?
Джефри кимна.
— Да, добре съм. Просто ми мина една странна мисъл през акъла.
— Искаш ли да я споделиш?
— Не. — Джефри се отдалечи. — Трябва да се погрижа за една работа, Ян. Ще се видим по-късно.
Ян се почуди какво ли можеше да тревожи Джефри, тъй като настроението на приятеля му по принцип беше ведро, но Ян си имаше един свой проблем, който трябваше да разрешава. Колин Макгрегър.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Колин почука на вратата на брат си и го изчака да отговори. Беше пропуснала да му занесе закуската и реши, че трябва да провери как е. Отговор не последва. Тя тихо отвори вратата.
— Какво, по дяволите…
Емет вдигна очи и срещна ужасения поглед на Колин. Тя влезе вътре и затвори вратата зад себе си. Колин познаваше жената. Казваше се Хуанита. Мнозина смятаха, че е вещица и се страхуваха от вълшебните й способности. Колин само се ядоса.
— Какво прави тя тук, Емет?
По устните му се появи една подигравателна усмивка, докато Хуанита си събираше пудрите и мехлемите.
— Мисля си, че е очевидно, сестричке.
Колин се обърна към Хуанита.
— Махай се.
— Няма нужда да се ядосваш. — каза Емет.
Тя отново погледна брат си е отвращение, а после отиде до масата до леглото му и сграбчи една бутилка, която стоеше там.
— Тук е да си упражни магьосничеството, а ти смяташ, че не трябва да се ядосвам.
— То ще ми помогне да проходя — измърмори през зъби Емет.
Погледът в очите му беше убийствен. Колин разбра, че е познала истината. Тя захвърли бутилката през стаята и я счупи в стената.
— Никога няма да проходиш, Емет. Знаеш това.
— Не го знам! — изкрещя той. — Хуанита може да ми помогне, а ти най-добре престани да се месиш!
— Колко ти плаща? — Колин почти се задавяше от гняв. Бяха почти без пукнат грош, а Емет пилееше пари за магьосничество. Тя отиде и застана пред Хуанита. — Колко ти плаща?
Хуанита просто й се присмя.
Колин се протегна и изви ръката зад гърба й Хуанита закрещя от болка и изненада. Недоволството и гневът дадоха сила на Колин да избута по-едрата жена през вратата и надолу по дългите стълбища. След като излязоха навън, Колин силно блъсна магьосницата.
— Махай се и не се връщай. Няма да има повече пари за ненужните ти церове.
Хуанита си оправи полата и опъна блузата си.
— Хубаво ще направиш да не ме разгневяваш, Колин. Аз имам силата да разкривам тайните в сърцето ти.
Тя небрежно се приближи до Колин, а лицето й беше само на сантиметри от нейното.
— Мога да разкрия тайната, която лежи в утробата ти.
Хуанита си сложи ръката на корема й и Колин изведнъж се уплаши.
Хуанита се усмихна.
— Аз може да се окажа единствената ти приятелка, когато дойде време да се освободиш от това проклятие.
— Остави ме на мира — промълви Колин вече по-спокойна, но все още слаба и трепереща.
Смехът на Хуанита я накара да потрепери, а той продължаваше да се чува, дори и след като вече беше изчезнала. Колин изтича вътре, за да се скрие от него.
Чу, че Емет крещи името й и знаеше, че трябва, ще не ще да се изправи пред него. Бавно изкачи стълбите и се върна в стаята му.
— Какви лъжи си наговорил на тази жена, Емет?
Очевидно беше, че той е извън кожата си от яд, чак лицето му беше изкривено от вълнение.
— Не говоря лъжи. Ти криеш истината от мен.
— Аз! — Колин се изуми от начина му на мислене. — Ти харчиш и малкото пари, които имаме за магьосничеството на тази жена, и си пропиляваш живота с нейните магии и мехлеми. Тя не може да те накара да проходиш. Нищо не може да те накара да проходиш.
Смехът му беше зъл и жесток.
— Не съм глупак. Знам какво ме чака в бъдеще. Но се опасявам, че ако престана да се опитвам, ще умра. Ще си умра жалък и сакат.
— Аз… — Колин не знаеше какво да каже на съкровената му изповед.
— Бих предпочел да ми се гневиш, отколкото да ме съжаляваш, Колин. Не ме съжалявай!
Колин почувства, че сълзи парят в очите й, но се опита да ги спре.
— Понякога те мразя.
Той се усмихна като чу това.
— Да, така е по-добре.
— Тази жена ме плаши — призна си тя и веднага съжали, че го е казала.
