— Добре ще направиш да се боиш от нея. Много е зла.
— Не мога да й позволя да се връща отново тук.
— Заплаши ли, че ще каже за детето, което носиш?
Ужас обзе Колин. Първо, точно брат й беше насадил тази идея в главата на Хуанита. Второ, това не беше просто стихче на един луд. Сутрешното неразположение. Подуването на корема й. Тя щеше да си има бебе. Бебето на Ян Блекстоун.
— Ти не знаеше ли това, Колин?
Тя не беше разбрала. Не, не можеше да бъде.
— Ти как разбра? Не, Джейкъб как разбра?
Емет захихика по обичайния си дразнещ начин.
— Толкова си наивна. Нели е доста загрижена от липсата ти на апетит, от сутрешните ти неразположения. Не е нужно да си гений, за да събереш две и две. Дори се изненада от новогодишното ми предсказание?
Тя отново не отговори, но въпреки това той сякаш четеше мислите й.
— Такова дете си, сестричке. Да настоявам ли той да се ожени за теб?
— Няма нужда да се безпокоиш, скъпи братко. — Тя нервно прочисти гърлото си. — Аз сама ще се погрижа за проблемите си.
— Както се грижиш за Черния вълк? — Думите му бяха пълни с презрение. — Ти нарочно не го уцели тази сутрин, когато копелето дойде да се помирява с теб. Нали?
— Не е вярно.
— Така ли? Колко пъти друг път си се опитвала и не си успявала? Спала си с него, за да го убиеш, и все пак си се провалила? Защо?
Тя не помръдна, страх я беше дори да диша, за да не разбере той истината.
— Защо не го уби, Колин? Искаш ли Черния вълк, бащата на копелето, което носиш, да умре?
Колин искаше да се обърне и да избяга. Да отиде колкото се може по-далеч от Емет. Но да избяга би означавало да си признае вината. Тя отстояваше територията си.
— Кажи ми, толкова ли беше хубаво, че забрави обещанията си? Накара ли те да се гърчиш и крещиш от желание? Извика ли за още?
— Копеле такова — Колин изкрещя. Тя отиде до леглото на брат си и вдигна ръка да го удари по лицето, но неговата ръка беше по-бърза от нейната. Жестоко я стисна, но от това не болеше толкова, колкото от думите му.
— Мръсница такава. Спала си с него и ти е харесало.
— Не! — отрече тя.
— Да!
Устата му беше близо до ухото й, когато прошепна с горещия си дъх във врата й:
— Докосваше ли ти гърдите?
Колин се изви, опита се да се изскубне от него. Ръката му се беше вкопчила в нейната и я държеше до себе си.
— Целуна ли те по тила?
Колин открито зарида.
— По свое желание ли си вдигна краката, или те изнасили?
Колин изпищя:
— Не.
Емет отхвърли Колин от себе си.
— Най-добре научи как да се държиш добре със скъпия си сакат брат или ще накарам магьосницата да махне това копеле от тебе.
— Не би го направил.
— Забравяш с кого си имаш работа, Колин. Само ме разгневи и ще се погрижа не само копелето да умре, но и Андрю също. С голямо удоволствие ще изпратя и двата трупа на Черния вълк. Може би дори и твоя.
Колин не можа да сдържи горчивината, която се надигна в гърлото й. Тя изпразни стомаха си на пода му.
— Махай се преди да съм повърнал! — изкрещя той.
Тя избяга от стаята му.
Колин почти събори Нели, която беше тръгнала към стаята й.
— По-бавно, момиче. Ще се нараниш, както си се разтичала така.
Самият глас на Нели подейства успокоително на Колин.
— Ще се погрижиш, ли да приготвиш някои от нещата на Андрю? Ще го заведа за малко при отец Макклауд.
— Почти се стъмни. Не можеш ли да почакаш до утре сутрин, чедо?
— Не — каза тя и се опита да не показва безпокойство. — Обещах на отеца, че ще отида при него тази вечер. Не погледнах кое време е. Църквата не е толкова далече.
— Ще се погрижа за това. — Нели се затича, а после спря. — Почти щях да забравя. Предадоха ми това за тебе.
Колин взе бележката, върху която нямаше печат, и тя нямаше представа от кого може да бъде. Тя отиде в стаята си преди да я отвори.
В нея пишеше:
Знам, че Лин, момичето от кръчмата, и Колин Макгрегър са едно и също лице. Ела довечера там, където житото беше подпалено.
Колин бавно събра смелост и се опита да мисли. Най-напред ще заведе Андрю при отец Макклауд. Той ще закриля Андрю. После ще се срещне с Джефри. Вероятно той ще я убие и ще сложи край на този кошмар.
— Да не би нещо да не е наред, чедо?
По лицето на отец Макклауд личеше загрижеността му дори и в лошо осветения параклис.
— Трябва да си уредя живота, отче. По-малко ще се тревожа, ако Дрю е с вас, отче. Знам, че ще го пазите.
— Да се тревожа ли за твоята безопасност, Колин?
— Погрижете се за Дрю. — Тя му предаде спящото дете и тръгна да си върви. — Кажете му, че го обичам. Повече от самия живот.
— Бог ще бди над теб, Колин Макгрегър.
— Да, отче.
Колин наблюдаваше как луната си проправя път на небето и хвърля бледата си златно-сребърна светлина в околната тъмнина.
— Не знаех дали ще дойдеш.
Гласът на Джефри беше плътен и тих, в него нямаше заплаха. Колин се надяваше това да е добър знак.
— Нямах друг избор, освен да дойда.
— Отне ми известно време да разбера, че ти и Лин сте една и съща жена. Не ми беше приятно да го науча.
— Трябва да си призная, че и аз не бях доволна.
Тя чу как той въздъхна.
