няколко потупвания по рамото, след което се отправи към масата с ролетката. Знаете, че само там ще намери човека, когото търсеше.
Пред Тото Гризанти имаше купчина пари и това го бе направило още по-самоуверен, тъй като още щом видя Лука, хвърли поглед към двамата мъже, застанали зад гърба му, сложи една пачка банкноти върху зеленото сукно на масата и каза, гледайки пред себе си:
— Когато котката я няма, мишките танцуват.
При други обстоятелства Лука би реагирал, но сега не можеше да си позволи прибързани действия. Избухна в смях и силно го потупа по рамото:
— Мишките танцуват винаги в компания, нали така, Тото?
Не се бяха виждали от кръщенето на малкия Анджелино. Тото Гризанти също се ухили, Лука седна до него и започнаха играта. Явно тази вечер нямаше късмет. Губеше непрекъснато и Тото започна да го гледа със съчувствие.
— Не се отчайвай, Лука — усмихна се той, — губиш, защото много жени си мислят за теб.
В забележката му имаше ирония, но Лука се направи, че не го разбира.
— Сигурно си прав — отвърна той. — Още повече като зная къде бих могъл да отида сега.
Погледна си часовника. Тото внезапно наостри уши, но се престори на безразличен:
— И там намира ли се нещо по-така?…
Лука кимна и леко се усмихна с израз на нескрито удоволствие.
— А за приятелите? — допълни Гризанти, който вече съвсем бе забравил за ролетката.
— Там винаги има какво да се намери — отвърна Лука, правейки се, че наблюдава внимателно крупието, — но сега по-добре следи играта и не мисли за това.
Гризанти не каза нищо и Лука си помисли, че го е разубедил, но няколко минути по-късно го видя след залога да прибира парите в портфейла си.
— Ако спечеля, ще продължим, изгубя ли, няма да настоявам — заяви Лука с надежда, че съдбата няма да му изиграе номер и да му обърне гръб в последния момент. Рулетката се завъртя, топчето се спря на червено и крупието премести залога пред печелившия. Тото Гризанти сложи ръка върху рамото на Лука.
— Хайде, тази вечер нямаш късмет — каза той и добави на диалект. — Винаги е по-добре ти да чукаш, отколкото теб да те чукат.
Лука Феранте се запъти към вратата. Двамата мъже, които неотлъчно следваха Тото, тръгнаха заедно с него. На изхода той сякаш си спомни за тях и се обърна към Лука:
— Нали нямаш нищо против да дойдат с нас? Те са мои приятели.
И без да дочака отговор, му ги представи. През изминалия половин час, изглежда, бе решил, че е в състояние да води за носа най-опасния от хората на Феранте, след като бе поел в свои ръце инициативата за вечерта и го третираше като най-обикновен сводник.
Когато излязоха на улицата, се обърна към Лука с тон, който не търпеше възражения:
— Козимо ще тръгне с теб, а ние с Пепино ще дойдем с моята кола. Къде отиваме?
Лука му каза адреса и се разделиха. Козимо беше изпратен, за да следи всяко негово движение, тъй като, макар и да нямаше открита вражда между фамилиите им, Тото Гризанти искаше да бъде сигурен, че Лука няма да сложи пистолет в джоба си, преди да се видят на уреченото място.
По пътя Лука отвори жабката и направи онова, което се очакваше от него. Извади пистолета, провери предпазителя му, после сякаш внезапно се сети за нещо, погледна спътника си, който го наблюдаваше подозрително, и остави пистолета на мястото му.
— Тази вечер ще имаш нужда от топ, а не от пистолет — вулгарно се ухили Козимо и Лука веднага влезе в тона му.
Стигнаха и слязоха от колата. Тото Гризанти и Пепино вече ги чакаха. Влязоха и се изкачиха по стълбището на третия етаж. От всички най-възбуден беше Гризанти, който не преставаше да досажда на Лука с безбройните си въпроси за момичетата. Позвъниха и след няколко секунди Ерина им отвори. Изглеждаше сънена и гримасата на неприязън, която се появи на лицето й при вида на четиримата мъже, окончателно премахна подозренията на младия Гризанти.
— Вече си бях легнала — каза тя. Тото не пропусна да демонстрира любимия си номер, бръкна под халата й, поднесе пръстите под носа си, вдъхна ги с израз на блаженство и попита:
— Ще ми дадеш ли да подуша парфюма ти?
— Сама ли си? — обърна се към нея Лука.
— Оттатъка са две приятелки — отвърна Ерина, възвърнала вече професионалния си тон.
Отидоха в спалнята, където намериха двете момичета да си лакират ноктите на краката.
— Трябва ни още едно момиче — каза Лука и хвана Ерина за ръката. Искаше да покаже на другите, че той не се отказва от своето.
— Ние и така ще се оправим — обади се Тото Гризанти и седна на леглото, последван незабавно от двамата мъже, които от този момент натам явно нямаше да си позволят никаква инициатива без негово съгласие.
Лука разбра, че трябва да разчупи атмосферата. С почти гротескни движения, симулирайки възбуда, която впрочем така и нямаше да му послужи, той започна бързо да се съблича и след няколко секунди бе напълно гол. С непринуден жест хвърли сакото и панталона си на леглото до прозореца, където знаеше, че Кораца е оставил автомата, после взе Ерина на ръце и я отнесе на дивана в хола. С това сякаш даде сигнал за действие. Тримата мъже побързаха кой първи да се освободи от дрехите си. Лука не ги изпускаше от поглед. Видя Тото да пъха пистолета си под килима, а Пепино остави якето си на един стол до леглото, така че във всеки момент бе достатъчно само да протегне ръка, за да вземе оръжието си. Единствен Козимо остана без оръжие. Изглежда, не го бяха пуснали да влезе с пистолет в казиното, а после не бе успял да го вземе от автомобила на Тото Гризанти.
Ерина коленичи пред дивана, но Лука си даде сметка, че ако я оставеше да си свърши работата, щеше най-малкото да изгуби част от рефлексите си. Положи я да легне на дивана и започна да я целува. Така можеше да следи онова, което ставаше в съседната стая. Чуваше сподавените проклятия на тримата мъже, своевременно прекъсваните негодувания на момичетата и всеобщите им стонове. Настъпваше подходящият момент. Ако ги изчакаше да свършат, всичко щеше да се усложни и той щеше да се озове по-скоро пред задоволени, отколкото пред възбудени мъже, раздразнени в нагона си от липсата на трета жена. Влезе в стаята, предупреждавайки за присъствието си с мръсна забележка, която незабавно постигна желания ефект. Тото Гризанти го погледна с неприязън и му извика:
— Ей, какво правиш? Да не би да свърши? Та ти си по-зле и от зайците!
Двамата му приятели го накараха да млъкне, тъй като не искаха да се разсейват.
— Ще изпуша една цигара — отвърна Лука и се наведе да си вземе сакото.
— Махай се оттука, че ни пречиш! — викна му Гризанти, но Лука вече не му обръщаше внимание. Това щеше да бъде последната обида, която понасяше от този човек. Бръкна под пружината за автомата и когато напипа металния приклад на оръжието, потрепери от удоволствие. Скочи на крака върху килима и внезапно срещна ледения поглед на Тото Гризанти, който го гледаше с недоумение.
— Не мърдайте или ще ви избия всичките! — изрева той.
Ритна с крак от килима пистолета на Гризанти, който се претърколи и се спря до гардероба, а с лявата ръка взе якето на Пепино.
— Да не си полудял или ти става зле, когато чукаш! — гневно го погледна Тото Гризанти. По устните на Лука не се появи дори и тик, наподобяващ на усмивка, и тримата мъже видяха истинското лице на жестокостта му, за която толкова бяха слушали да се говори.
Лука извика Ерина и й каза да отвори гардероба. Ерина незабавно изпълни волята му.
— Извади всички дрехи — нареди й той.
Ерина се подчини. Знаеше, че това, което става, са мъжки работи и че няма да пострада, стига да прави онова, което се иска от нея.
Козимо се опита да се доближи до ръба на леглото, но Лука насочи автомата си към него и пророни с леден глас:
— Още едно движение, и ще те застрелям като куче.
Ерина вече бе изхвърлила всички дрехи от гардероба и чакаше следващата заповед. Лука се обърна към
