Изглежда, беше влиятелна личност.
— Кажете за какво става въпрос — попита Никозия. Светна лампата и потърси молив и лист.
— Прочетохме онова, което сте написали за дон Анджелино Феранте. Вие сте умно и интелигентно момче, така че добре чуйте какво ще ви кажа. Предполагам, проявявате интерес и към смъртта на Гаспаре Ардицоне, нали?
— Естествено.
— Сигурно си спомняте, че от близо месец изчезна дон Сантино Билечи.
— Разбира се, беше изпратен в изгнание, но после се чу, че е избягал в Германия.
— Глупости — прекъсна го непознатият. — Дон Сантино е мъртъв и бе убит от Гаспаре Ардицоне, който се погрижи трупът да изчезне. Ардицоне бе разбрал, че за да стане голяма клечка, трябва да убие дон Сантино и го уби. Тук обаче сгреши, тъй като Билечи беше приятел на дон Анджелино Феранте и последният реши да го накаже. Когато Ардицоне разбра, че нещата отиват на зле и момчетата на дон Анджелино го търсят, уби Мазино д’Амико, който беше най-непримиримият от преследвачите му. За жалост съдбата пожела това да се случи в дома на любовницата му и тя също беше убита… Разбирате ли?
— Да, продължавайте.
— Така нещата се изясняват. От този момент натам дон Анджелино не можеше да прости на убиеца. Племенникът му Лука Феранте го откри и го застреля. В акцията участва и Пиетро Кораца, който беше убит. Разбрахте ли?
— А Лука Феранте къде се намира сега? — попита Никозия.
— Това не мога да ви кажа — отвърна гласът.
— Предполагам, че искате да напиша тези неща, нали?
— Това си е ваш проблем. Вие сте журналистът. На мен ми бе наредено само да ви дам тази информация.
— Но вие не може да не си давате сметка, че ако ми се дава възможност да напиша тези неща, това означава, че Лука Феранте е мъртъв.
Опитваше се да изкопчи нещо повече от информатора, преди онзи да затвори слушалката. Трябваше да научи колкото се може повече неща, след което щеше да си направи съответните заключения.
— Това казвате вие. Аз не съм казал подобно нещо — отвърна гласът.
— А кой уби Стефано Феранте? — неочаквано попита Никозия.
— Господине, казах ви да не задавате въпроси. Стефано Феранте няма нищо общо с тази история. Не тръгвайте по грешен път. Опитахме се да ви помогнем, но вие не бива да прекалявате. Това, което ви казах, е достатъчно, за да напишете цял роман. Останалото е без значение. Успех.
— Почакайте за момент. Нападението на строежа заради Ардицоне ли беше? — попита той, правейки опит да задържи още малко събеседника си на телефона. Чу как мъжът въздъхна дълбоко.
— Помислете за здравето си, господине. И си спомнете, че онзи, който знае малко неща, е мъдър човек, а онзи, който знае много, е опасен.
След тези думи линията бе прекъсната.
Николози седна зад бюрото. Нужно му беше да внесе малко порядък в безбройните мисли, които обсаждаха мозъка му.
Жена му се появи на вратата и попита:
— Кой беше?
— От вестника — излъга я той. По-късно всичко щеше да й разкаже, но сега имаше нужда да остане сам с мислите си. — Донеси ми бутилката с коняка — помоли я той.
— Ще работиш ли? — попита го Рита, която всъщност предварително знаеше отговора му. Неведнъж го бе молила да не се занимава с тези неща, но главата му беше по-твърда от камък. Беше влюбен в професията си и за него това, че беше журналист в Сицилия, означаваше да се рови във всички тези мръсни истории с мафията. Рано или късно щеше да си изпати. Веднъж вече се бе отървал при онзи скандал с аерогарата, но нима цял живот можеше да разчита на щастието си?
— Отивай да си лягаш, аз ще дойда по-късно — каза й той.
Рита се наведе и го целуна.
— Не пуши много. Знаеш, че ти вреди.
Тъкмо щеше да я извика, за да й напомни за коняка, когато тя отново се появи и му се усмихна:
— И недей да пиеш много — допълни тя и остави на бюрото бутилката и чашата.
Изпрати я с поглед, запали цигара и се замисли.
Никозия нямаше такива приятели, които биха се загрижили да му предоставят сензационни разкрития. Ако му се бяха обадили, то беше само за да му разкажат нещо, което трябваше да бъде публикувано. Следователно за мнозина това нещо беше изгодно. Ако Лука Феранте наистина беше убил Гаспаре Ардицоне, защо трябваше да го издават? Още повече, че тези хора имаха навик да се оправят сами, без намесата на полицията. Във всеки случай информаторът не беше от фамилията Феранте. Очевидно хората, които му се бяха обадили, бяха приятели на Ардицоне. Но какво целяха с това?
Ако Лука Феранте бе мъртъв, а в това нямаше никакво основание да се съмнява, щеше да бъде съвсем просто да му се припишат всякакви злодеяния и подбуди.
Какво искаха да прикрият с тази официална версия, която му бяха предоставили и която на следващия ден щеше да се появи като вестникарска сензация?
Когато бе заговорил за Стефано Феранте и за нападението над строителната площадка, нападение, което очевидно не беше никакъв обир, както го считаха в началото, информаторът му бе проявил раздразнение и достатъчно ясно му бе дал да разбере, че не бива да намесва името на Стефано в този въпрос. И ако беше стигнал дори и до заплахи, това означаваше, че въпросът му беше попаднал точно в целта.
Наля си коняк в чашата и отпи една глътка.
Може би нямаше да е лошо да позвъни на директора си, но това щеше да означава, че го замесва в неща, които са единствено негови. Щеше да разговаря с него тогава, когато му дойдеше времето и когато можеше да му предложи ако не друго, то поне една логична хипотеза за цялата тази поредица от убийства. Дори ако трябваше за тази цел да си измъчва мозъка през цялата нощ.
Стана и започна нервно да се разхожда из стаята. Това му помагаше да мисли. Знаеше, че разполага с всичките елементи на мозайката, която искаше да сглоби. Успееше ли, щеше да направи най-големия удар в своята кариера и нямаше да остане в провинцията. Ето че сега му се предоставяше случай да се измъкне оттук и дори да отиде в някой от големите вестници на Северна Италия.
Отпи нова глътка и си даде сметка, че е отишъл доста далеч във фантазиите си.
Седна отново на бюрото и направи списък на всички действащи лица в цялата тази история. Написа имената на Гаспаре Ардицоне и на дон Анджелино Феранте и ги огради, за да ги изведе настрана от останалите. После започна да прави родословните дървета на двете фамилии, започвайки от доновете и завършвайки с най-малките разклонения. Сега всичко започна да му изглежда по-ясно.
„Хайде отново да обобщим“ — каза си той на глас и моливът му зашари по листа, рисувайки странни драскулки. Ардицоне решава да стане дон и успява, след като убива Сантино Билечи. Нищо чудно това да е вярно. Когато обаче фамилията Феранте решава да отмъсти за дон Сантино, той убива вдовицата на Стефано и нейния любовник. Това изглежда доста странно и безсмислено, тъй като не му дава никакво предимство пред съперниците му. Защо тогава би го направил?
Първи въпрос. Казват, че е искал да убие Мазино д’Амико и че смъртта на Мариуча е била чиста случайност. Но в такъв случай защо му е трябвало да убива Мазино в дома й, а не го е причакал някъде другаде? По-скоро изглежда, че вдовицата е трябвало да загине, а смъртта на Мазино е дошла като последствие от това. С други думи, първо загива Стефано, а после и жена му. Очевидно е, че двете убийства са свързани и са извършени от една и съща ръка. Да вървим напред. Лука решава да отмъсти за честта на фамилията и убива Ардицоне. Вероятно е бил ранен и после умира. Някой решава да се възползва от трупа му, съчинява една забавна история като за вестниците и се обажда на мен. Ако аз приема да разглася тази история, би означавало, че случаят е приключен, лошите отново са се избили помежду си, войната между двете фамилии е свършила и всички са решили да сложат кръст на миналото. И все пак, ако Ардицоне се е добрал до властта и е успял да стане дон, той неминуемо би имал и свои последователи. Но нима дон Анджелино би се помирил с онези, които са убили първо сина му, после снаха му и двама от най-
