отблясъци от газов фенер. Просветнаха очите на скъпоценни камъни върху сребърен дракон, който злобно се хилеше от катарамата на тежък кожен колан. Той се вдигна нагоре, после отново и отново, докато болката я прониза.
Тя се сгърчи и изкрещя, искаше да се измъкне, но ръцете му бяха заровени в косата й, а тялото му сякаш я приковаваше към мъхестия камък.
— Не се бори с мен, соколице. Не се бори с огъня, който гори помежду ни. Наслади му се. Изпитай тържеството, че го има, защото той движи земята, осветява луната, подпалва слънцето и звездите по техния свещен път. В този първичен огън няма смърт и страх, няма забрава и спомени.
И след това Пейгън започна да се движи в бавен, сладостен ритъм, който миг след миг изтриваше и пое ледените остатъци от мисъл в съзнанието й. С всяко движение той проникваше все по-дълбоко в нея, поглъщаше постепенно душата й, докато тя тръпнеше, забравила всичко, освен тялото му. Кожата й бе осеяна с дреб ни капчици пот, които се смесваха с водните пръски си водопада.
Той бавно разстилаше в нея засилващото се усещане, увеличаваше пулсациите във всяка клетка на кръвта и потръпващите мускули. Тя се мяташе в пламъци и поемаше освободена тази сладост. Той беше умел до съвършенство и Барет почувства блаженството за първи път в живота си, усети как тялото й сякаш поема от него звуците и започва да пее.
Откъде бе научил всички тези непозволени неща? Каква тайна сила притежаваше той, която я лиши от разум и превърна цялото й същество в едно неудържими желание?
Твърде късно беше за въпроси. Тя усети първа а заслепяваща вълна на насладата.
— Мили Боже, Пейгън, аз… — изстена тя, защото тялото й се разтърси от първите нежни като кадифе конвулсии. — Не, не така!
— Да, соколице. Сега. Докато те чувам да стенеш. Докато ти дарявам твоето собствено кътче от рая.
Сведе глава и продължи да омагьосва тялото й с ръка, с език, с ловките си пръсти. Удоволствието се разгоря и забумтя като вулканичен огън. Пейгън повтаряше отново и отново името й — като нежна молба, като непреклонна заповед.
Отново тъмни и смътни образи нахлуха в нея. Всичко онова беше тук, много близо. Но нещо я задържаше, нещо, изтъкано от спомени и сенки, което сякаш забиваше в нея ледени, невидими остриета.
Защо не можеше да достигне до него? Защо то винаги изчезваше като танцуващ в нажежения пустинен въздух мираж?
— Почувствай го,
То беше близо, толкова близо. Всяка негова дума извикваше нови, все по-ясни образи в съзнанието й.
— Помисли си за мъжа, който откри
Дъхът й секна, когато чу в гласа му страстното желание и мъката, които той повече не можеше да скрива. За една нощ, за която тя отчаяно пожела да си спомни. Внезапно насладата я заля с ослепителен сребрист порой, които помете съпротивата й.
Каза си, че това е, защото той бе спасил живота й, каза си, че това е, защото тя има нужда от него, от силата му в този свят, изпълнен с коварни опасности. Каза си, че това е, защото той е нежен и я покровителства.
Каза си всичко, освен истината. А истината беше тя тръпнеше, защото обичаше този мъж и го искаше повече от всичко на света.
Тялото й сякаш се взриви под него. Отново и отново насладата избухваше, обгръщаше я в мъгла, разкъсваше я на хиляди парченца и я разпръсваше като малките цветчета, които се посипваха отгоре й и се понасяха в буйните води на водопада.
В своя екстаз тя завика неудържимо, и онова, кое то викаше, беше неговото име. То извираше от сърцето й, което тя му отдаваше изцяло, без остатък.
Отдаваше му го в любов, макар че Барет не мислеше за тази дума. Тя изобщо не мислеше.
Пейгън се отпусна върху нея и улови виковете й с устни. Очите му пламтяха и ликуваха.
Докато я гледаше с обожание, той усети — и можеше да се закълне в това — че въздухът се изпълни с аромата на зюмбюли, които пръскаха сладкото си благоухание в последните мигове на дневната горещина.
37.
Той бавно обви лицето й с ръце и повдигна главата й, а заплетената й коса падна назад. Това движение беше безкрайно нежно, като че ли искаше да я защити.
Очите й широко се отвориха. Бяха изпълнени със страстно желание, което за момента беше задоволено. Страст, която той бе разпалил с изкуството на опитен любовник.
— Пейгън, помогни ми, Пейгън. Не… искам повече да ходя насън цялата трепереща, да бъда отвличана в бездънната тъмнина на миналото.
Ръцете й неволно потърсиха раменете му и тя се хвана за тях като за спасителна сламка.
— Милостиви Боже, уморих се… толкова се уморих да ги усещам някъде много близо до себе си. Но и никога не се разкриват и винаги бягат. — Очите й се замъглиха. — Колкото и да се мъча, никога не мога да ги задържа докрай. Ако успея, ще…
Гласът й секна.
Ръцете му я повдигнаха. Той зачака тя сама да продължи, защото усещаше вълнението й.
Тя повдигна глава, докато челото й се допря до гърдите му. Следните й думи прозвучаха глухо:
— Понякога си мисля, че направо ще полудея. Че всичко това е само сън и всеки момент ще се събудя. Само че
Признанието й го накара да вземе решение.
Той не искаше да го прави, не така, както тя очакваше — дълбокото пронизващо завладяване, което и той жадуваше.
Не, той искаше само да я накара да се обърне с лице към миналото си и да го приеме, докато в същото време освободи съзнанието си и даде воля на страстта.
Защото между тях стоеше една клетва, дадена много отдавна, дадена пред бушуващите кланета и кръвопролитията от Канпур.
Пейгън си бе повтарял тази клетва секунди преди ревът на тигъра да разтърси възвишението. Защото тя беше нещо
Тук, до това спокойно езерце Пейгън забрави за клетвата си, докато кръвта му биеше във вените до пръсване. Забрави за всичко останало. Пред него беше само неизказаната болка в очите й, в които той ясно виждаше желанието и мъката й.
Въздъхна рязко. Утре щеше да се ненавижда. Може би дори и по-скоро. Но въпреки това той щеше да надхитри съдбата и да изтръгне от неумолимите й ръце насладата, която щеше да отнесе завинаги със себе си.
— Тогава да започнем с горещината, соколице. Горещината и меката плът.
Барет смътно усети как той отмества ръцете й настрани. В следващия миг голите й гърди изгориха загрубелите му длани.
Този път изстена той.
Тя сигурно го бе изрекла гласно, защото Пейгън сподавено се засмя и наведе глава, за да подразни
