Рубинът

изящната извивка на ухото й.

С разума си тя искаше да го отблъсне, да избяга, докато това все още беше възможно. Но тя твърде дълго беше сама, твърде дълго й бе студено. Щеше да загине скоро, много скоро, ако…

— Моля те. — това беше жената в нея, прозвуча дълбоко и страстно и в отговор в очите му се разгоря същото желание.

— О аз ще го направя, мила моя. Преди да е залязло слънцето ти ще изпиташ такива наслади, за които никога не си подозирала, никога не си сънувала.

Барет потръпна, защото разумът й отново се обаждаше, убеждаваше я, че за такива неща не бива даже да се говори, а какво остава… Но как да го отблъсне, когато всяко докосване до нея бе толкова естествено и първично. Когато чрез него тя искаше да прикрие страха си, който все още я разяждаше?

Внезапно тя осъзна какво е да бъде жена. Жена на Пейгън.

И реши че ще намери начин да го накара да простене така още веднъж. С това щеше да започне.

Тя прокара ръцете си под него и здраво ги притисна до бедрата му. Отметна назад глава и втренчено го погледна. Пулсът й биеше в ушите като бурни вълни на океанския бряг. Тя се надигна и погали с устни тила му. Той рязко затаи дъх. Барет почувства как по бедрата й се разлива топлината му.

Това я накара да се усмихне — с усмивката на жените, които побеждават откакто светът съществува. той я искаше.

Боже Господи, колко хубаво е да я желае, колко опияняващо беше да управлява тази сила. Това й вдъхна желание да продължи.

Тя хвана със зъби едно тъмно косъмче върху гърдите му и го подръпна. Той застина преди дълбоко да въздъхне.

— Докосвай ме, съблазнителке. За още една такава целувка ще имаш душата ми.

Сведе глава и леко задържа ухото й със зъби, а после го захапа.

Тя тихо извика — уплашена и възторжена, ликуваща и отчаяна. Тогава същият женски инстинкт я накара да извие гърба си като котка, да притисне тялото си още по-силно към горещите му пръсти.

Усети как тялото му се разтърси, чу как сърцето му заудря неудържимо, а от тялото му върху нея сякаш се посипа жарава.

Очите й святкаха като синьо-зелени сапфири. Галеше стегнатите му рамене и го гледаше, без да отмества очите си. Изведнъж тя стана ловецът, хищникът, който се възбужда от миризмата на жертвата си.

Гърдите й се притиснаха към полуразкопчаната му риза, жадуващи тялото му силно да се притисне върху нейното.

Жадуващи да получат доказателството, че тя е пълна с живот, с божествения живец на живота.

Пейгън се вкопчи в стройните й бедра. Лицето му бе напрегнато от едва сдържаното желание, докато тя разкопчаваше останалите копчета на ризата му и ги откъсваше, когато те не се подчиняваха на треперещите й пръсти. Отривисто я издърпа от бричовете и я смъкна от раменете му.

Тогава застина. Бялата превръзка на едното му рамо й напомни за раната.

— Но, Пейгън, ти не можеш… трябва… раната ти… трябва…

Той я прекъсна с ръмжене, докато пръстите му си траеха със зърната й.

— Забрави за това, Angrezi Мили Боже, имам друга рана, която ме боли невъобразимо по-силно и само ти можеш да я излекуваш! — и продължи с думи, в които зазвуча открито преклонение, докато очите му я поглъщаха: — Какво си ти, сладка изкусително? Нимфата, на която принадлежи това езеро? — погледът му стана тъмен и властен: — Но това няма значение. Каквато и да си, аз ще те имам, Синамон. И този път, в името на Шива, аз ще поема огъня ти, когато си притисната до мен и настъпи върховният миг.

От устните й започнаха да се отронват тихи, накъсани въздишки, докато плъзгаше езика си по гъстите косми на гърдите му.

Той промърмори нещо на хинди, а ръцете му се докоснаха до краката й. Пръстите му се разтвориха и силно я притиснаха към гранитните му бедра. В отговор езикът й се насочи и потърси едно от плоските зърна на гърдите му.

Намери го.

Пейгън за миг остана неподвижен.

— Езикът й бавно започна да се движи около зърното, с влудяващи движения. Тя не мислеше, не осъзнаваше какво прави, движена от дълбокия инстинкт на жената. Внезапно почувства, че всичко това й е познато, част от първичния буен танц на живота. И тя се превърна във всички жени, живели до момента, и пое огромния натрупан опит.

Пейгън с ръмжене сграбчи бедрата й и ги вдигна нагоре към твърдия си като камък член.

Тя се изви, обезумяла в стремежа да научи повече, да усети всяка частица от него. Допря се и се задвижи, а после обви дългите си крака около кръсти му.

В същия миг зъбите й захапаха чувствителното му зърно и той дрезгаво извика, като отметна глава назад, заслепен от болка и удоволствие.

— А-а-а, ти ще ме убиеш, Синамон! — внезапно копринената дреха, която беше единствената преграда между тях, се превърна в светотатство. — Съблечи ме! Боже, искам да те усещам с цялото си тяло, притисната и гладна за любов. Искам да те разгорещя и да те влудя, да забравиш за разум и благоприличие, да станеш толкова необуздана, колкото може да бъде жената. Но първо…

С едно мощно движение той я повдигна по-нагоре и пое едното й розово зърно с жадните си устни. Започна да го милва между устните си, после го захапа.

Замаяна от желание и удоволствие, Барет отпусна глава назад, а кехлибарената й коса се разпиля върху раменете й. Огнените му ласки я разтреперваха, изпълваха я с неземна наслада.

Всичко, за което бе мечтала. Всичко, на което се бе надявала…

Тялото й отново запя.

Пейгън победоносно гърлено се засмя, когато тя се притисна до него и заби нокти в раменете му.

— Н-не… не сега, не по този начин… — но съпротивата й се стопи, защото той започна игриво да покрива цялото й тяло с хапещи целувки.

Нежно. Сладостна агония. Незабравимо.

И Барет разбра, че тук, в този езически рай, който той сътворяваше за нея, нито протестът, нито разумът имаха някакво значение. Тя забравяше всичко друго, освен терзаещия копнеж на гладната й плът, когато той я докосваше. Когато я целуваше, тя разбираше единствено, че той я желае безкрайно силно.

И отново цялостна.

Тайнството между тях се зараждаше някъде дълбоко. Разгаряше кръвта им, размекваше костите им в една война на телата им.

Откри също, че разумът и спомените й нямат абсолютно нищо общо с това.

— Пейгън, аз… о-о-о!

Още веднъж от нея се изтръгна викът, още веднъж я ослепи сребристата вълна, която я възвиси на гребена си.

А след нея нахлу насладата. Силните му ръце я поеха и сред звездна и пурпурна светлина я понесоха към небесата.

Погледът му беше станал див и мистичен като на големите котки в джунглата, когато изпи с устни задъханите й викове и я притисна до гърдите си, наблюдавайки как върховното удоволствие отново я опустошава.

В ониксовите дълбини на очите му проблясваше изненада и възторг, а заедно с тях и гладът на плътта му, който той едва задържаше.

Глад, който трябваше да бъде задоволен.

Защото сега у него крещеше единствено мъжкият му инстинкт. Превърнал се беше в тетива, изпъната до скъсване от триумфа на притежанието. Движенията му бяха командвани от първичната чувственост и тя единствена ги направляваше в момента. Остави ръцете си да говорят, когато зарови пръстите си в косата й и отметна главата й назад, за да кръстосат обезумелите си погледи.