Рубинът

повече е необходимо на една жена, за да си проправи път и да обсеби живота ми — очи те му проблеснаха преди да продължи: — Дори за жена, красива като теб!

— Ти… не си го мислиш наистина. Не можеш!

— Така ли? — той ехидно се изсмя. — О, сексът беше достатъчно добър, макар че не ми допада особено да се занимавам с девственици. Все пак, с теб, Синамон, проблемът не беше само технически.

Барет се олюля от тези думи, които яростно я шибаха. Каза си, че това е само още един от неговите номера, че той сам не вярва на думите си.

Тя здраво притисна дрехите до гърдите си, борейки се с нечовешката мъка, която я заля и сякаш изцеди всичката и кръв.

След това слабичките и рамене се стегнаха. Тя никога нямаше да му се моли! Мили Боже, никога!

Дори и сега, когато сърцето й сякаш бе изтръгнато от гърдите и разкъсано на хиляди малки парчета.

— Много добре! — успя да отговори, учудена че гласът й може да звучи толкова хладно и безразлично. — Но ти ме направи жена, за което съм ти благодарна защото бъдещите ми връзки с мъжете ще бъдат къде-къде по-приятни!

Някакъв демоничен бяс я накара да отметне назад косата си и цялото й тяло се откри пред него и заблестя в белота като слонова кост. Стрелна го с презрителен преценяващ поглед.

— Надявам се само, че не очакваш да заплатя за услугата.

Видя го как потръпва, как разярен стегна челюстите си. Това трябваше да я удовлетвори, но само буцата, която запречваше гърлото й, стана по-голяма.

Ръцете му се вкопчиха в пушката.

— Не, не искам нари за това, че съм разкрил пред теб малко от мистерията на секса, Angrezi. В тази област аз съм всепризнат майстор. В твоя случай, малката, усещането за горещото ти тяло и стегнатата ти влажна утроба ми е достатъчно. Да, мисля, че ти просто си надарена. Ако паметта ти не се върне можеш да си помислиш, дали да не си изкарваш прехраната по гръб. Може би един ден ще станеш наистина добра.

Той говореше отчетливо и студено, с ясното намерение всяка негова дума да достигне до нея.

„Защо правиш това, Пейгън?“ — искаше да изкрещи тя. Не го направи, защото гордостта затвори устата й с каменния си печат. Само ноктите й се забиха още по-дълбоко в дланите.

— Може би — отговори хладно. — Все пак има толкова начини да се обработват мъжете. Да използвам тялото си е само един от тях. За съжаление, не мога да кажа, че намирам твоите умения за чак толкова забележителни, скъпи мой.

Ярост помрачи лицето му.

— Така ли? Дивите ти викове от удоволствието, което изпита, съвсем не доказват твърдението ти. Да не говорим за белезите от ноктите и зъбите ти, които останаха по раменете и гърба ми.

Тя подигравателно се усмихна.

— Е, не е толкова трудно да ги имитираш, все пак. Сигурно един мъж с твоя опит трябва да го знае, Тигър-сахиб.

Той се вкамени. Яростта на свой ред го заля с мощ на вълна. Когато успя да проговори, гласът му беше нисък и суров:

— О, ти се наслаждаваше, Синамон! Тези сладостни гърчове не могат да се имитират. Всъщност аз те дарих за един час с по-голяма наслада, отколкото повечето английски съпруги получават през целия си живот. В Лондон твоите приятелки клюкарки ще бъдат страшно развълнувани от разказа ти и ще изстискат и най-малките подробности от теб. В случай, че не се впечатлят достатъчно, скъпа, защо да не ги очароваш с нещо още по-вълнуващо? Да… кажи им, че си имала честта да преспиш с англо-индийско копеле, с мелез, заченат от нефелен английски пер и обслужващата го проститутка. Сигурен съм, че ще бъдат страшно любопитни да сравнят нашата анатомия с тази на високомерните ни английски братовчеди.

Тя несъзнателно вдигна ръце пред себе си, сякаш да се запази от тези ужасни разкрития.

— Пейгън, недей…

— Не ти ли стигна? Ненаситна малка фурия! Добре тогава! Ако тази клюка се окаже недостатъчно впечатляваща или пък се изтърка, можеш да им кажеш още нещо: партньорът ти е бил убиец. Първата му жертва била собствената му майка, която той е гледал как умира, без да каже нито дума. Да, това ще ви осигури дълги часове забавление, сигурен съм!

Барет го гледаше онемяла, парализирана. Пейгън се извърна и закрачи към склона, по който се катереше Нихал.

Сега даже не й мина мисълта да се опита да го спре.

38.

Барет изтри с ръка сълзите си, преди да обуе бричовете, а после навлече ризата, която Пейгън й бе оставил.

Чу как Нихал развълнувано подвикна на Пейгън, който му отговори остро и насечено. Не усещаше ръцете си, докато закопчаваше копчетата и пъхаше дългите пешове на ризата, а после — докато събираше и заплиташе косата си на дебела златиста плитка.

През цялото време не съзнаваше какво прави. В главата й хаотично се блъскаха само последните му груби думи:

Копеле… мелез… убиец.

Те отекваха в съзнанието й като канонада. Болката от предателството му, от мисълта, че го губи, избледня пред тези разкрития.

Истина ли беше? Можеше ли да бъде истина?

Тя преглътна горчивите сълзи и се наведе да обуе ботушите си. Опита се да забрави за разтърсващото блаженство, когато той проникна накрая дълбоко в нея, а от устните му като топъл дъжд се ронеха съкровените думи на любовта и попиваха в душата й.

Какво бе той — победител или предател, герой или чудовище?

Можеше ли да бъде едновременно всичко това?

Барет механично тръгна към бамбуковата горичка, където Пейгън и Нихал я чакаха в безразлично мълчание.

Дори и не погледна към Пейгън, когато мина покрай него. Зад нея слабите отблясъци на светлината постепенно изчезнаха и нощта покри с мрак джунглата.

* * *

Над малкото езерце се възцари тишина. Тогава някъде над водопада прошумоля гъсталакът на папратите и оттам се показа излъскан черен ботуш.

Едно студено око се втренчи към езерото. Другото око липсваше и на мястото му зееше отвратителна грозна дупка, с червен назъбен белег по краищата, който след това разсичаше лицето чак до челюстта.

„Е, скъпи мой Пейгън, най-накрая стигнах и до теб. Разплатата за старите рани ще ми достави огромно удоволствие, особено сега, при новите елементи в играта. Най-хубаво ще бъде, когато бавно и жестоко обладая жената, а ти в това време ще гледаш!“

Заповедите на Ръксли за рубина бяха повече от ясни. Намери го и нека той определи цената — каквато и да е тя. За жената не даде никакви конкретни нареждания, всичко остави на хрумването на наемника му.

Стига само да бъде върната жива на Ръксли.

Или поне в състояние близо до живота.

Мъжът в храстите се засмя, но окото и лицето му останаха неподвижни. Умът му бе зает единствено да крои плановете си и да ги преценява.

Проклетият камък му се беше изплъзнал на два пъти — при търга в Лондон и при Хелена. Това няма да се случи за трети път.