Рубинът

наистина нестабилен, както каза Ръксли? Барет дори не смееше да си помисли…

Жената потръпна и се опита да прецени колко минути са изтекли от последния взрив досега. Да, вече бе дошло времето за…

В същия миг тътен разтърси пещерата, този път много по-близо от предишния. Ръксли изкрещя на индиеца да провери какво става.

Всички проследиха в напрегнато мълчание как стъпките му заглъхват в тунела. После се чу слаб вик и грохот от падащи камъни.

Минутите течаха мъчително бавно, а индиецът не се връщаше.

Ръксли нервно сновеше напред-назад, дори бе започнал да се поти. Той притискаше рубина здраво до гърдите си и най-накрая не издържа и нареди на Хедли да потърси индиеца. Побелелият полковник за момент се поколеба, после изчезна в тунела.

Пейгън се опита да разхлаби стегнатите ремъци.

— Рубинът няма да ти донесе никаква радост, Ръксли! Прокълнат е, не разбираш ли? Още от първия човек, който го е докоснал, досега „Окото на Шива“ носи само страдание, предателство и жестока смърт. Нима наистина искаш това?

Ръксли се ухили. Очите му блеснаха със странна, леденостудена светлина.

— Прокълнат е, така ли? А какво ще кажеш за силата му, приятелю? За дяволските огньове, които разпалва… — Той рязко се изсмя, погледът му сякаш поглъщаше Барет. — Женичката ми. Добрата ми, мила женичка. Тя можеше да промени всичко, да ме направи…

Ръксли рязко млъкна. Ръцете му яростно стискаха рубина.

— Да ти помогне да бъдеш мъж, така ли? Жена, която да събуди в теб огъня, защото ти си неспособен да го разпалиш сам… — Пейгън дрезгаво се изсмя — Май не само рубин ти трябва за тази работа…

Ръксли изпсува, извъртя се и заби ботуша си в лицето на Пейгън.

— Спри, моля те! За Бога, стига толкова! — изстена Барет със замъглени от сълзи очи. Пейгън изпадна в безсъзнание. — Аз… аз ще направя всичко, което пожелаеш. Ще… ще ти се подчиня. Каквото пожелаеш. Само го… Пусни го! Моля те!

Ръксли я изгледа презрително.

— Я виж ти, каква предана любовница си била. Колко жалко, че не дари с тази привързаност и съпруга си, курво! — той бавно се приближаваше към нея. В очите му светеше безумен блясък.

Ръксли я притисна и много внимателно постави рубина върху голата й гръд. После бавно и мъчително започна да го плъзга по кожата й, без да отделя поглед от лицето й.

— Чувстваш ли го, красавице? Чувстваш ли дяволските му огньове? Бавното, дълбоко потрепване. Казват, че правел от мъжа легенда, а от жената звяр. — Той притисна камъка към едното й зърно. — Скоро ще разберем какво е действието му, сладка моя женичке! — Той се наведе още по-близо. — А колкото до онези измислици, че не знаеш формулата на дядо си, спокойно можеш да престанеш да лъжеш. Един от слугите в Синамон Хил те е видял старателно да преписваш бележките на дядо си. Разказа ми всичко, с подробности. За съжаление, след това ял нещо, което стомахът му не понесъл. Толкова жалко.

— Чудовище! Звяр! — изкрещя Барет, докато с безумни усилия се мъчеше да се отскубне от ледената стена зад гърба си.

Ръксли само се усмихваше и продължаваше да плъзга рубина по тялото й, мърморейки странни, несвързани думи.

С всяка измината секунда страхът на Барет растеше. Заедно с него растеше и до болка познатото отвращение, което обръщаше стомаха й. Тя чудесно знаеше какво ще последва сега, как той ще се напрегне, за да докаже мъжествеността си, как ще я мачка под себе си.

— Няма да имаш нито едното, нито другото! Всеки момент планината ще се взриви и заедно с нея — проклетият ти рубин! — Барет успя да освободи крака си и да изрита рубина от ръцете на Ръксли.

Той зверски я сграбчи и зашлеви жестока плесница през лицето й.

— Достатъчно номера, кучко! Изчерпих търпението си с теб! С двама ви! — Очите му бяха безумни. Той вдигна рубина от земята и внимателно го почисти от праха. — Представлението ви е към края си. Отпусни се, мила моя! Защо не покажеш и малко страст, а? На поляната при водопада съвсем не си била толкова студена. — Очите му заблестяха като видя как дъхът й секва. — Да-а, Ранд ми разказа всичко за разходките ви с Пейгън. Винаги съм подозирал, че под всичките пластове дрехи и благоприличие се крие една малка мръсница. Сега май вече не носиш толкова дрехи. Я да проверим. — Ръксли бавно прокара рубина дълбоко в деколтето й — чак до кръста. — Съветвам те да не се безпокоиш толкова за твоя Пейгън. Досега не е обръщал кой знае какво внимание на жените, а не се надявай, че ще го направи за теб, още повече след като знае, че ти си моя законна съпруга.

Буцата в гърлото на Барет ставаше все по-голяма. Господи, времето изтичаше. Оставаха може би три- четири минути преди Мита да взриви последния експлозив. Какво можеше да направи?!

С ъгълчето на окото си тя забеляза, че индиецът мълчаливо излиза от тунела.

— Крайно време беше да се върнеш, по дяволите! — излая Ръксли. — Защо се забави?

Мъжът се наведе, за да провери дали достатъчно здраво са стегнати ремъците на Пейгън.

— Земетресение, господарю. В голямата зала са паднали много скални отломъци. Един ме удари.

Ръксли измърмори нещо и посочи Пейгън.

— Вземи малко вода и го свести!

Индиецът се наведе почтително, отиде до една локва в дъното на пещерата. Там той свали ризата си, потопи я във водата и я изцеди върху лицето на Пейгън.

При първите ледени капки плантаторът изруга и изви глава.

Следващите го накараха гневно да изпсува.

Само след секунди Пейгън дойде в съзнание. От челото му се стичаше кръв.

Сърцето на Барет биеше лудо. Нима никога нямаше да се освободят от този безумец?

— Пусни я, мръсно куче! Нали преследваше мен? Нали аз съм твоя враг? Безсилен си да се изправиш лице в лице срещу мъж, така ли? Винаги съм си мислел, че си точно от онези гадове, на които им доставя удоволствие да насилват жени, без да могат да ги имат.

Ръксли позеленя.

— Така значи си мислил, мили мой Деверил? Ти — моят единствен противник?! Не, не е съвсем така. — Той посочи към Барет. — Как беше, когато я облада за първи път, а? Аз самият съм го правил толкова пъти, че ми е трудно да ги преброя, нали разбираш? Тя обаче беше винаги леденостудена и всеки път ме отблъскваше.

— Проблемът ти не е в нея, гнусна гадино! Тя е стотици пъти повече жена, отколкото предполагаш, и хиляди пъти повече, отколкото заслужаваш!

— О, това сега едва ли има значение! Сега рубинът е в мен и неговите сили са и мои. Мисля, че ще ти бъде приятно да гледаш как ще я завладея, стари приятелю. Още повече, че сега тя сама ще се отдаде, повярвай ми.

Пейгън се изсмя подигравателно.

— Няма жена на тоя свят, която би пожелала такова гнусно, сбръчкано и нещастно подобие на мъж, какъвто си ти, Джеймс Ръксли!

Ръксли успя само да изсъска от ярост.

— Ще съжаляваш За тези думи, Сент Сир! Дяволски ще съжаляваш!

Барет видя ужасена как съпругът й стъпва с ботуша си върху окървавената ръка на Пейгън. Той дори не изстена. Само лицето му сякаш замръзна и челото му се ороси от пот.

„Няма време…“, мислеше си тя, парализирана от страх.

В същия миг почувства как някой съвсем леко докосва ръцете й. Барет се обърна назад и изумена видя клекналия до нея индиец, който внимателно разхлабва ремъците.

Дрехите му бяха същите, но лицето… Този беше по-възрастен, кожата на лицето му бе сбръчкана, а пръстите му бяха силни, но изящни. Той й направи знак да мълчи и изчезна в полумрака на пещерата.

Кой бе той? Защо я освободи?

В другия край на залата Ръксли се изсмя кресливо.

— Няма да говориш, така ли? Няма да се молиш за живота си? Е, след малко може би ще промениш