Рубинът

сила върху земята, телата им започнаха да се търкалят вихрено надолу.

И земята избухна, въздухът засвири. Скалата се разцепи, обвита в облак дим и фонтан от камъни.

* * *

Пейгън бавно идваше в съзнание. Рамото му бе пропаднало във влажен, студен ров, а някакъв бамбуков храст дереше лицето му.

С огромно усилие на волята той се извъртя настрани и коленичи.

— Барет?! — погледът му трескаво се опитваше да пробие през мрака, наситен с дим и лепкав прах. — Къде си, Angrezi?

Не последва никакъв отговор. Като слепец, Пейгън се опита да разрови храсталака, в който бе попаднал. Внезапно докосна топлата кадифена кожа, мекото потръпващо тяло…

Той се напрегна. Ръцете му докосваха коляното й.

— Събуди се, Барет!

В същия миг сребристата луна изплува от облаците и огря лицето й.

Очите й се отвориха замаяни, бездънни.

— Благодаря ти, Господи! — прошепна той.

Погледите им се срещнаха. Ониксът преля в смарагдовата синева. Без да успее да промълви думичка, Пейгън я сграбчи в прегръдките си и я притисна към почернялата си от пепел гръд.

— Никога повече няма да се отделяш от мен, Angrezi. Предупреждавам те — ще си построя харем и ще те заключа в него! Ще изкова златна верига със сребърен катинар. — Всяка заплаха, която изричаха устни те му, бе жадно потвърждавана от гореща целувка. — Ще те упоя с орхидеи и жасмин, ще те удавя в море от коприна. Никога, никога повече няма да успееш да ми избягаш!

Звънлив смях огласи нощта.

— Това заплаха ли е или някакъв намек, че искаш ръката ми, милорд Сент Сир?

Той я притисна внимателно, много внимателно, сякаш се опасяваше, че може да се счупи.

Устните му галеха шията й, отприщваха след себе си поток от думи, които звучаха и като молба, и като молитва.

— Господи, как ще те любя, соколице! Ще те любя в ухаещи чаршафи и в бистри планински потоци! Ще те любя, обсипана с цветове на рози и скъпоценни камъни. Ще те прелъстя по хиляди неведоми начини, ще ти открия стотици забранени тайни на любовта. Ще те любя, докато сама не пожелаеш да спра и чак тогава ще изпълня молбата ти. Кажи, че ми прощаваш глупостта, всичките ми груби опити да те отблъсна.

— Чакай малко да си помисля — Барет стисна зъби, за да не обръща внимание на болката в дясното си рамо и обгърна с другата си ръка врата му. — Защо не се опиташ да бъдеш по-убедителен? — подкани го тя.

Пейгън изстена. Барет почувства топлия натиск на буйната му ерекция върху бедрото си.

Усмивката й озари с нежност изписаното в сребристата светлина тържество върху лицето й. Пейгън едва си пое дъх. Старите огньове отново се разгоряха в тялото му. Пръстите му се плъзнаха по бедрата й, погалиха шията й и после изчезнаха в топлата гънка между гърдите й.

Там те се спряха и започнаха бавно и парещо да кръжат. Барет изохка и прилепи тялото си още по- плътно до неговото.

Върху лицето на Пейгън се появи загадъчна, потайна усмивка.

Тя се извиваше като дъга под него, притискаше главата му до гърдите си, но дори сега пръстите му не посягаха към мястото, което тя копнееше да докосне.

Устните му галеха бузите й, дразнеха ъгълчетата на устата й, прокрадваха се около извивките на ухото й.

Всяко докосване бе леко като перце, но пораждаше мъчително нетърпение.

— М-моля те, Пейгън!

Той се засмя ниско и гърлено.

— Нима и сега не съм достатъчно убедителен, малка страстна красавице?

— Знаеш, че… знаеш, че вече едва издържам… А сега най-после ме целуни както подобава, дявол такъв!

Смехът му огласи малката долчинка, в която бяха попаднали. Бедрата му я обвиха, телата им страстно се притиснаха едно към друго.

— Както подобава? Та ти колко пъти се държа как то подобава, сърце мое? Още в първата секунда, когато ме целуна, забрави всякакво благоприличие и ме погълна с горещата страст на изкусна куртизанка…

Синьо-зелените очи започнаха да искрят.

— Така ли? А кой беше този, който обърна гръб на всякаква английска порядъчност и се маскира с индийски тюрбан?

Пръстите на виконта леко погалиха устните й.

— Да, но аз не съм англичанин, Angrezi. Аз се придържам към съвсем различни норми на поведение. Това не те ли кара да размислиш? — сега гласът му прозвуча суров и сериозен.

— Да не искаш да кажеш, че съжаляваш за предложението си, грубиян такъв? Тогава те предупреждавам, че няма да се отървеш толкова лесно от мен. Ти ме отвлече, измъчи ме и ме обезчести по най-позорен начин. Сега вече си длъжен да ме вземеш!

Барет зарови глава в горещите му гърди. Дъхът на Пейгън спря.

— Наистина ли го искаш, соколице. Трябва да знаеш, преди…

— Колко пъти трябва да те прелъстява една жена, за да се досетиш? Разбира се, че искам! — Барет подчерта думите си със страстна въздишка. — И ако някога ти хрумне да се отървеш от мен, заклевам се, че следващия си експлозив ще сложа в мазето на огромната ти къща и ще вдигна във въздуха всичко чак до Коломбо.

Пейгън сграбчи в желязна прегръдка коприненото й тяло.

— Сигурна ли… сигурна ли си, Синамон? Не те ли смущава миналото ми, че… че съм…

— Че си нахален и направо непоправим… — очите й блестяха с подозрителна влажност. — Целуни ме и ще ти покажа какво заслужаваш, дяволе!

Пейгън бавно наведе глава.

„Нима все още се колебае?“ — запита се Барет.

Тя хвана лицето му и плъзна езика си между устните му, за да навлезе дълбоко в топлината на устата му. Той изстена и сякаш се отвори под ласките й. Устните й го дразнеха, предизвикваха, примамваха и пак светкавично се отдръпваха. Пейгън трепереше от възбуда.

В същия миг ръцете му трескаво започнаха да мачкат гърдите й и те веднага се втвърдиха под загрубелите му длани.

— Господи, Пейгън… какво правиш? — измърмори Барет, почувствала как желанието я залива на горещи мощни талази.

— Древна индийска тайна, Angrezi. Нали разбираш, магията си има своя формула, свое заклинание, свое потайно вълшебно място.

Барет повдигна вежди.

— Тук, в калта? Сега, когато дрехите ти са разкъсани, а главата ти тежи? Изглежда си намислил много странна магия?

— О, само че май съм забравил основната съставка — очите на Пейгън горяха като въглени.

— Нитроглицерин ли? — гласът й бе само тихо мъркане.

— Нещо също толкова силно. Скоро ще го усетиш…

Барет потрепери от страстта, с която погледът му я изгаряше, от бесния ритъм на сърцето му, долепено до нейното.

— Винаги има ефект. Винаги, когато две сърца се слеят в едно, както се сляха нашите, Синамон. Още от мига, в който те видях да трепериш на снега. Сега ще дойдеш ли с мен? Ще ми позволиш ли да ти покажа всичко, което исках тогава?

Барет внезапно се отдръпна.