Морлънд преглътна ругатнята си. Мисли, глупако! Забрави колко е красива, колко е прекрасна така, легнала под теб. Помни какво трябва да направиш… и защо.
— Значи Триадата е отвлякла баща ти и искат Книгата на насладите. Значи просто трябва да я намерим и да им я дадем — каза мрачно той.
— Тя… тя не е ли у вас? О, Боже, аз се надявах, че…
— Боя се, че не. Дори мислех да открия дирите на оня тайнствен хлапак, който тъй умело се катереше по лондонските покриви. Надявах се, че ще може да ми помогне. Сега съм сигурен, че ти си неканеният нощен гост.
Чеси кимна, в очите й се четеше предизвикателство.
— Дори и в Кралското азиатско дружество ли?
Тя отново кимна.
— Боже, ти си луда! Можеха да те убият! Ами ако те бяха хванали?
— Аз… нямах избор. Бележките посочваха точното място. Пишеше, че…
— Бележки ли? — Морлънд сграбчи ръката й. — Какви бележки?
— Същите, които ме насочиха към този дом… и към всички други места.
Гласът му стана нетърпелив.
— У теб ли са още?
— Разбира се. Но от тях няма полза. Няма нито име, нито някакъв знак кой ги изпраща. — Чеси отново направи опит да се освободи.
Морлънд не й обърна внимание.
— Кой ги донасяше?
— Понякога момчетата, които нощем палят осветлението на улицата, друг път — някой кочияш. Всеки път различни хора. Но никой от тях не знае кой ги е изпратил.
— Така и предполагах. И последната бележка ти заповядваше да търсиш книгата тук?
Чеси кимна с глава.
— Направо е смешно. Явно и те не знаят повече от нас.
— Кой знае — бавно промърмори Морлънд. Очите му се присвиха.
В същия миг се вцепени.
— Тони? Какво…
— Ш-шт!
Тогава и Чеси чу тихото потропване навън, някъде около прозореца. Дали не стържеше някой клон? Или бяха стъпки по керемидите? Звукът се приближи — мек, потаен, бърз.
— Скрий се зад паравана — прошепна Морлънд.
— Но…
— Веднага, по дяволите!
21.
Заповедният му глас я накара да се подчини. След миг тя се шмугна зад лакирания параван, върху който бяха хвърлени разкошен копринен халат и фина ленена риза.
Гънките на дрехите все още пазеха миризмата на тялото му. Смесен аромат на сапун, кожа и… гардении?
Чеси потръпна, забелязала бялото цвете, забодено в третия илик на ризата му. Но защо…
Ала нямаше време да гадае.
Морлънд духна свещта и стаята потъна в мрак.
— Каквото и да става, стой там — заповяда той. — Не искам да се спъна в теб в тъмното.
Чеси чакаше с разтуптяно сърце, дишаше леко, на пресекулки. Главата й странно се замая при приближаването на стъпките по покрива.
Прозорецът щракна.
Наблизо. Съвсем наблизо.
Тя автоматично забави дишането си, коленете й автоматично се отпуснаха и тя приклекна.
Готова. Винаги готова. Както я бяха обучили в Шао Лин. Независимо от обещанието, което бе дала на Морлънд.
Застинала в тъмнината, Чеси долавяше лекото, сладко ухание на гардениите. Нежно. Прекрасно. Невероятно чувствено.
Сетивата й се напрегнаха до краен предел. И двамата бяха в страшна опасност. Всеки миг можеха да прережат гърлата им, а тя си мислеше за това, че е запазил гарденията, която бе взел от косите й и я е втъкнал в ризата си, до сърцето си.
Рамката на прозореца тихо изскърца. След миг Чеси усети студения въздух, който нахлу в стаята.
Чу се как рамката на прозореца се вдига. След това прошумоляха копринени дрехи.
Чеси прехапа устни, неспособна да стои безучастна, скрита зад паравана, докато всичките й сетива се напрягаха, готови за атака.
Приглушени стъпки потънаха в килима и се насочиха към леглото.
Някой изохка. После тихо изруга. Морлънд?
Тя спря да диша и отчаяно се вслуша в тихите звуци край прозореца.
Мускулеста плът се сблъсъка в стена от мускули. Със затаен дъх противниците се вкопчиха един в друг и всяко тяхно движение глухо отекваше в ужасната тъмнина.
Чеси чакаше, без да помръдва, макар това да бе едно от най-трудните неща, които някога бе правила.
Масата с трясък се преобърна. Разнесе се остър звук на раздираща се коприна.
После — тиха ругатня. Беше Морлънд.
Пръстите й се свиха.
Ново проклятие. Този път пронизително, пискливо.
На китайски.
Значи наистина е Триадата. Сигурно са я проследили дотук!
Някакъв фотьойл се преобърна, докато двете сенки призрачно се приближаваха в тъмнината, все по- близо до паравана. И тогава се чу силен трясък на разбито стъкло, последван от грубата ругатня на Морлънд.
След миг тежко тяло удари паравана, който се разклати и полетя към земята.
Морлънд изрева от болка — единственото нещо, което Чеси се молеше да не чуе. Тя изскочи иззад падащия параван и се ослуша.
Нищо, освен тежкото дишане на Морлънд.
И тогава го чу. Едва доловимо прошумоляване на дреха. Съскащ звук на коприна от другата страна на леглото.
Чеси се насочи към него, като внимаваше да не се спъне в масата, паднала от дясната й страна. Нападателят също бе много внимателен и не издаваше звук. Ала Чеси долови движението на въздуха и разбра, че той е до библиотеката и търси тайника.
Ако успееше да го хване, може би щяха да разберат къде е баща й.
Приближаваше се безшумно. И в този миг кракът й настъпи натрошеното стъкло.
Тя моментално отскочи, за да избяга от предателския шум. Ала не бе достатъчно бърза.
Нечия твърда ръка се стовари върху нея, засягайки само част от лакътя й. Със стиснати зъби тя приклекна и се претърколи, за да избегне нов удар от тъмнината.
И тогава кракът й разсече въздуха и се стовари върху коприна и човешка плът. Нанесе няколко светкавични удара и всеки от тях срещаше стена от мускули. После отскочи назад. Чу тихо, тежко дишане и приглушена ругатня.
Чеси се плъзна като сянка и направи голям кръг, така че да излезе в гръб на противника си.
И пак силно ритна там, където предполагаше, че е шията.
Удари на мускули. Улучи яката му ръка. Пое си дъх, завъртя се и отново ритна, този път по-високо.
Този път ударът попадна в незащитения му стомах. От силата му противникът й политна назад.
