Харни кимна с глава.
— Да, но въпреки това тя се самообвиняваше за нещо. Това беше проява на някакъв майчин инстинкт. Когато са били деца, в нейните очи той е бил истински герой, а по-късно, когато е била без работа, й е помагал.
— Какво е правела?
— Не ни каза. Но когато се появи, тя каза, че ще направи всичко, за да не му се наложи повече да чувства нужда за нари и че ще уреди всичко и ще се подготви за времето, когато ще го освободят… сам знаеш какво се приказва в такива случаи, това е някакъв емоционален взрив.
— Да.
Харни ми хвърли един явно озадачен поглед.
— Е, да, тя като че ли говореше напълно сериозно, но на мен и преди ми се е случвало да виждам подобни сцени. В такъв момент това звучи много убедително, но как, но дяволите, сама жена може да постигне всичко това?
— Има различни начини.
— Които водят до това, заради което си дошъл сега при мен.
— Да, тя е изчезнала и Хари се тревожи. Кажи ми, виждал ли си го в затвора?
— Два пъти. Бях там във връзка с други дела, но успях да отделя малко време, за да се видя и с него.
— Говори ли нещо с теб?
— Само за това, че всичко върви добре, че сестра му го посещава често и че работи много, като се надява, че ще го пуснат предсрочно. Не съм сигурен, но ми се струва, че той се е уверил, че за престъплението се плаща доста по-скъпо отколкото самото то струва. Знаеш ли, той дори пита веднъж за теб и каза, че си готин, защото си можел и да го убиеш, но не си го направил.
Запалих цигара.
— В това има нещо странно, не мислиш ли?
— Имаш предвид начина, по който Хари се е свързал с теб?
— Да. Можел е да го направи чрез теб. Харни измърмори нещо и тръсна глава.
— Знаеш какви са те, Майк. Аз съм представител на закона. А ти… при твоя своеобразен начин на действие това не се отнася за теб. С репутацията, която имаш, ти си много по-близо до тях. За мен това е напълно очевидно. Така, а сега ми кажи с какво мога да ти помогна.
— Намери Грета Сървис и ме уведоми — усмихнах се леко аз и добавих: — Тогава ще си поделим хонорара след излизането на Хари от затвора.
— Ти не дължиш нищо на Хари, не е ли така?
— Той ме помоли да му направя услуга. Можем поне да опитаме да направим нещо за добрия стар Хари.
Слаба усмивка раздвижи ъгълчетата на твърдо стиснатите му устни.
— Всички твърди момчета са еднакви.
— Разбрахме ли се? — попитах аз.
— Разбрахме се — отвърна той.
Гринуич Вилидж е само мисловна проекция. Както и Холивуд. Всъщност тези места вече ги няма. Те са живи в паметта на старците и във въображението на младежите. Имената им могат да се срещнат на картите и в речниците. Онова, което някога е създало Холивуд и Гринуич Вилидж, отдавна е изчезнало, и хиляди хора напразно се лутат из местата, където те някога са се намирали, опитвайки се да открият реалността, но намират само сенки от миналото. И все пак нещо е оцеляло: уличките тук са както и преди криволичещи, а всякакви чудаци, които увековечават биографията си върху платна или в разни нелепи ръкописчета, все още привличат туристите. Но градът е твърде голям и расте доста бързо, за да запази цялата тази автентичност. Търговският свят е проникнал и тук, наводнил е Гринуич с бедняци, които се хващат като удавници за сламка за това последно убежище. И все пак тук се е запазил предишният дух, защото Ню Йорк има нужда от мираж, който да не отстъпва пред отчаяния натиск на компютрите.
За тези, които живеят тук, нощта се дели на три части. В началото на вечерта тук царуват реалистите, после ги сменят съзерцателите, и накрая се появяват онези, които очакват минутното затишие, за да се измъкнат от света на мечтите и да се предадат във властта на своите фантазии.
Седях в един задимен бар, държейки в ръка чаша, и наблюдавах потока от тези, третите. Започвайки от полунощ, на всеки половин час поръчвах на бармана по едно питие, така че той беше настроен към мен доста приятелски и дори започна да ми сипва повече, отколкото беше определено в менюто, като непрекъснато идваше при мен, за да ми се оплаква колко трудно понася всичко това. След като взе парите за бирата на една двойка, той се върна и се облакъти на стойката:
— Какво правиш тук? Не си тукашен, нали?
— Така е.
— Това заведение не ми носи никаква печалба — оплака се той. — Трябваше да си остана в отдела по чистотата. Но старата не искаше мъжът й да е боклукчия. Ама че живот, но дяволите!
— На никого не му е лесно.
— Работа ли търсиш?
— Това мога да намеря и в града.
Очите му се впиха в лицето ми.
— Някъде съм те виждал преди. Да не си от отдела за борба с незаконна търговия с алкохол?
— Не.
— Жалко. Щеше да си намериш доста работа.
Той замълча и после ми намигна:
— Та къде съм те виждал?
Бръкнах във вътрешния джоб и му подадох визитната си картичка.
— Я виж ти! — каза той. — Знаех си, че съм те виждал някъде. Е, какво търсиш тук?
— Ами цяла нощ търсих, по-точно опитвах се да открия Грета Сървис.
— А защо не ме попиташ мен за нея?
— Познаваш ли я?
Момъкът изправи рамене и се изпъчи.
— Понякога идваше тук. Струва ми се, че живееше някъде наблизо. Какво, да не е забъркала някоя каша?
— Засега нищо не зная. Брат й я търси.
— Онзи, когото окошариха ли? Ей, ама това беше твоя работа, нали така?
— Да, аз го накиснах. А сега той иска да открия сестра му.
— Отдавна не е идвала тук, момче. Тя се премести някъде, но после въпреки това идваше. Веднъж се появи тук с някакъв туземец.
— Какво?
— Носеше ужасно смешна шапка, а тя го гледаше влюбено. Момчето явно не беше американец, имаше мангизи и не беше стиснато, но после тя започна да го ръси заради старите си приятели и той я разкара.
— Познаваш ли този топ?
Барманът взе парцала и започна да бърше плота.
— По дяволите, че кой тук познава някого? Всички си приличат. По-голяма част от тази публика плаче да отиде зад решетките. Сега се опитвам да не забелязвам никого. Мъча се да стоя настрана от всичко това.
— А виждал ли си я с някой друг?
— Няколко пъти идва с тукашните момчета, но в това няма нищо странно. Седеше с тях на по едно питие. Не мога да кажа, че съм я виждал с някой особено забележителен, освен с онази кука.
Той взе чашата ми, смеси и постави пред мен поредния коктейл. Когато отпих, кимна с одобрение и продължи:
— Между другото, веднъж, когато наминах към заведението на Лю Мичи, след като бях затворил моя
