бар, я видях там с някакъв чужденец и една привлекателна дама. Тогава онзи не носеше такава идиотска шапка, но си беше истинска кука.
— Как така?
Той направи жест с ръка и каза:
— Ами нали разбираш, един такъв тъмнокож, с черна коса, може да е бил индиец или нещо такова. Бяха весели, смееха се и си говореха. А мадамата сия биваше, онази, която беше с тях. Страхотно парче. И беше облечена страшно шик. Навярно беше от онези туристи, които се явяват тук разголени, като че ли са на бал в Риц.
— Помниш ли кога беше това?
Барманът се намръщи, потъна в размисъл и каза:
— Отдавна. И ми се струва, че оттогава не е идвала повече. Навярно е заминала някъде.
Довърших питието си и хвърлих на бара няколко долара.
— Добре, нямам повече работа тук. Благодаря ти за информацията.
— Няма за какво. Идвай, когато поискаш. Понякога тук става доста весело.
— Мога да се обзаложа — ухилих се аз.
На улицата гъмжеше от народ. Бяха наизлезли онези нощни птици, които отиваха в баровете и ресторантите, където можеха да си седят по на едно кафе или на една бира и да си говорят за нещо, които само те си разбираха.
Две патрулни коли се движеха бавно по платното и ченгетата внимателно проверяваха всяко съмнително място, където би могло да се случи нещо неприятно. Никой не им обръщаше внимание. Стигнах до Седмо Авеню, завих надясно и тръгнах към паркинга за таксита.
Тогава видях Клио. Тя седеше в един бар на ъгъла на улицата. Бутнах вратата и влязох. Седнах до нея.
— Здрасти, Велики — каза тя, като вдигна очи от вестника.
— Да нямаш очи и на гърба?
— Не, но имам много развито периферно зрение.
Тя сгъна вестника, засмя се с гърлен смях и го бутна настрани.
— Още ли бродиш по нашия край?
— Но не така, както в доброто старо време, Клио.
— Всичко се променя. Научи ли нещо за Грета?
— Много малко. Не е оставила много следи след себе си…
Повиках бармана и му поръчах „Четири рози“ и джинджифилов ейл.
— Не знаеш ли за кого е работила? — обърнах се отново към Клио.
— Тя беше регистрирана на много места. Знаех, че работи на няколко места и печели достатъчно. В повечето случаи това бяха места на манекенки в магазини за женски дрехи. Веднъж я пратих при Далси…
— Кой?
— Далси Макинес, моята шефка. Тя е редакторка на едно модно списание на Проктър Груп. Пари, изискано общество, международни събития в света на модата. Само за онези, които си купуват рокли за по три хиляди долара. Грета се срещна с нея, но с това всичко приключи. Тя има твърде земна външност, а момичетата, които работят в Проктър трябва да са плоски като дъски и с дълги крака. На снимките Грета изглеждаше доста апетитно.
— Кажи ми нещо — прекъснах я аз. — Колко си докарват тези момичета?
— Ако влезе в първите двайсет, може да стигне и до петдесет хиляди на година. В противен случаи взимат по стотина-двеста на месец в продължение на няколко години, докато притежават свежо личице, и единственото, на което могат да се надяват, е да стане някакво чудо или да се омъжат за някого.
— А какво ще кажеш за себе си, малката? Клио отново се засмя дълбоко и каза:
— Аз сама си правя моите чудеса. Що се отнася до мъжете, след два неуспешни брака сега се спирам само на онези, които ми харесат.
— Все някога ще се влюбиш.
— Ще се помъча да е заради такъв като теб — каза тя, наведе се и ме ощипа по ръката. — Имай предвид, че принадлежа към типа агресивни жени.
Отпих от чашата си и я оставих настрани.
— Мислиш ли, че Грета би могла да замине с някой мъж?
Тя сви устни и поклати глава.
— Тя имаше наум нещо по-важно от мъж, вече ти казах. Интересуваше се от пари и е достатъчно умна, за да ги получи.
После замълча малко и вдигна чашата.
— И докъде мислиш да стигнеш в издирванията на Грета?
— Сам не зная, момичето ми, тя има много голям аванс.
— Знаеш ли, този град има една интересна особеност — рано или късно винаги се натъкваш на някой познат. Може някой от тукашните да я е срещал. Ако това наистина е толкова важно за теб, можем да обиколим едно-две места, където тя ходеше.
— Днес изпих достатъчно.
Клио допи питието си и се смъкна от стола, като прошумоля с роклята си. На устните й играеше дяволита усмивка.
— Знаеш ли, Велики, малката Грета имаше специфичен вкус: тя много си падаше по чудаците интелектуалци.
— Да вървим — казах аз.
Ако тук се появеше призрак, това не би учудило никого. Церемонията по представянето не интересуваше никого. Цигареният дим висеше във въздуха като смог и някои от присъстващите вече бяха потънали в света на мечтите с помощта на нещо доста по-силно от цигарите. Двамата с Клио няколко минути бродехме между посетителите, после тя се наведе към ухото ми и прошепна:
— Това е ежеседмичното събиране на клана, Велики. Грета много често идваше тук. Някои от тях трябва да я познават. Върви и души! Може би ще се натъкнеш на някого. Направи ми знак, когато решиш, че ти стига.
По-голямата част от двайсетината, натъпкани в жилището, се бяха разположили по пода и слушаха воя на двете китари, на които свиреха момчетата, седящи до прозореца. Едно късо подстригано момиче с тесни джинси пееше песен, в която изливаше разочарованието си от околния свят. Очите й бяха плътно затворени, ръцете й — свити в юмруци, цялата й поза изразяваше протест. След като обиколих два пъти цялата компания, аз се предадох и се присъединих към двете момчета, които седяха в кухнята пред импровизирания бар и за разнообразие се почерпих доста обилно. Зад бутилките се мъдреше голяма стъклена купа, пълна до половината с различни дребни монети и няколко самотни долара, с които трябваше да се спонсорира увеселението. Извадих една петарка и я хвърлих в купата. Младежът с брадичката се ухили и каза:
— Я виж ти, сред нас имало банкер. Той вдигна чашата си в приветствен тост.
— Ние те поздравяваме. Не е много често явление да се видят тук толкова достойни банкноти.
Намигнах му и отпих от чашата си.
— Чудесно събиране — казах аз.
— Смърди. Беше много по-добре, когато тук идваше едно маце, което танцуваше ориенталски танци.
Той подръпна брадичката си и направи гримаса:
— Харесват ли ти такива неща?
— Не.
— Нямаш и вид на такъв.
— Затова пък мога да ви прочета първите десет реда от „Гънга Дин“ — казах аз.
Той се засмя сухо и отпи огромна глътка от една бутилка с бира.
— Сигурно остарявам. Такива като теб са по-лесни за разбиране. Скоро ще стана на трийсет и четири, а
