— Клио? — тя с интерес кимна. — Клио е една от най-добрите ни сътруднички.
— Как мислите, възможно ли е тук да имате още някои снимки на това момиче?
— Сигурно има. Момент — тя вдигна слушалката, натисна копчето и каза: — Марта, проверете дали нямаме в картотеката снимки на Грета Сървис. Не, не, тя е манекенка. Донесете ми ги, моля ви.
Като остави слушалката, тя попита:
— Работила ли е при нас?
— Струва ми се, че Грета… как да кажа… не е била твърде подходяща за такъв род работа, тъй като вашите манекенки са от висока класа.
— За наше щастие ние се интересуваме само от женската половина от човечеството. Що се отнася до вас, мъжете, То всичко, от което имате нужда, е едно мимолетно приключение.
Погледнах я и усетих как устните ми се изкривиха в усмивка. Тя отметна глава и се засмя, устните й разцъфтяха, очите й заблестяха.
— Не, аз също не съм висша класа, слава богу. Изобщо не приемам идеята да умра от глад, за да мога да нося шести размер…
— Не мисля, че това би ви помогнало. Щом природата ви е надарила с нещо, нищо повече не може да се направи, няма защо да опитвате.
— Такива неща рядко се чуват между тези стени — очите й бяха пълни с лукаво предизвикателство. — Предполагам, че сте специалист по тези въпроси.
— Досега не съм имал оплаквания.
Тя не успя да отговори, защото в този момент на вратата се почука и в стаята влезе високо, слабо момиче. Носеше папка, която подаде на Далси и после веднага излезе, като мимоходом ми хвърли един тревожен поглед.
— Направили сте голямо впечатление в приемната — каза Далси и като прегледа съдържанието на папката, ми я подаде.
Там открих напечатан на машина лист с подробни сведения за физическите данни и квалификацията на Грета Сървис. Беше посочен домашният й адрес в Гринуич Вилидж. Имаше няколко изрезки от рекламни обяви за шивашката промишленост. На тези фотографии Грета демонстрираше различни костюми, лицето й беше полуприкрито от вдигнатата яка на палтото и широката периферия на шапката. Имаше и четири фотографии с печат на Проктър Груп на обратната страна. Грета Сървис много точно отговаряше на описанието на Клио. Никаква рокля не беше подходяща за това тяло, родено да носи само бикини. Нямаше никаква възможност да се притъпи необикновеното чувствено впечатление, което лицето й създаваше, толкова красиво с рамката от смолисточерни коси. Всички снимки без изключение създаваха впечатлението, че тя предпочита да ходи гола, отколкото да носи дори и най-скъпата рокля.
— Също ли го забелязахте? — попита Далси.
— Прекрасна жена.
— Нямам това предвид. Тя просто не е подходяща за нашата агенция. Това е едно от нелепите неща в нашия бизнес.
Избрах най-добрата фотография и й я показах.
— Мога ли да я взема?
— Разбира се, ако може да ви помогне. Ние и без това пазим негативите. Понякога получаваме точно такива поръчки от някои предприемачи, но това не се случва често.
Навих на руло фотографията и я пъхнах в джоба си.
— Мислите ли, че някой от сътрудниците ви би могъл да знае нещо за нея?
— Съмнявам се. Тя идва при нас преди няколко месеца, а в приемната ни всеки ден се тълпят десетки момичета. Знаете ли, в нашия занаят жените са просто стока, така че в края на краищата изобщо преставаме да ги различаваме една от друга. Спомням си, че Клио ми изпрати бележка за това момиче, но я беше предала на някого от персонала. Грета не беше първото момиче, което Клио ни препоръчва. Някои от тях получиха работа при нас. Клио има невероятен нюх за тези неща и обикновено не греши в избора си. Но в случая с Грета тя, струва ми се, беше приела желаното за действително. За тази Сървис би било по-добре да си търси работа в списания за мъже.
— А как плащат там?
Тя сви рамене, помисли малко и каза:
— Доста по-малко, отколкото при нас. Нашите момичета получават най-много. Наистина някои успяват да пробият в Холивуд.
Станах и облякох шлифера си.
— Ясно. Благодаря и моля да ме извините, че отнех от ценното ви време, мис Макинес.
— Беше ми много приятно — зелените й есмералдови очи сякаш танцуваха с моите. — За мен сутринта бе наистина много приятна.
Една малка бръчка преряза челото й, когато каза:
— Ще ми съобщите ли, когато я намерите?
— Разбира се.
— Може би звучи смешно, но аз изпитвам някакво майчино чувство към тези момичета. Сигурно никак не им е лесно.
Тя ми протегна ръка и аз май я стиснах доста силно, но тя дори не се намръщи. Отвърна ми с твърдо и приятно ръкостискане.
— На всяка цена ще ви съобщя — повторих аз.
— Моля ви. Не забравяйте да го направите.
Секретарката в приемната се отдръпна от мен, когато минавах покрай нея и се направи, че не ме забелязва. Но останалите служители ме гледаха с нескрито любопитство и в очите им се четеше искрено учудване.
Повиках асансьора и се заслушах в шума, който издаваше движещият се в шахтата въздух. Шумът престана и вратата бавно се отвори. Отвътре излезе мургав мъж с черно дипломатическо куфарче. Той бързо опипа лицето ми със сънения си поглед и се насочи към приемната. Влязох в асансьора и натиснах копчето за партера. Заедно с няколкото служещи и момичета, които явно работеха като модели, асансьорът ме свали долу и аз излязох на улицата, която ухаеше на някаква странна смесица от вносни парфюми.
За последните десет години Шесто Авеню беше загубило своята индивидуалност. Сега то беше само част от империята на бизнеса. Потокът от посетители, които обядваха, вече беше намалял, когато влязох в ресторанта Блу Рибън, където имах среща с Хай Гарднър.
Седнахме на една ъглова маса в бара. Докато аз се настанявах, Хай измъкна и остави на масата цял куп документи. Приличаше на човек, който е болен от краста и не смее да се почеше. Накрая не издържа и каза:
— В каква каша си се забъркал, Майк?
— Успокой се, момчето ми — отвърнах аз. — Като начало се опитай сам да отгатнеш.
— Добре.
Той се намести удобно и вдигна очилата на челото си.
— Открил си трупа на Дилейни, видял си се с Мич Темпъл точно преди да го пречукат, а после двамата с Пат сте били в апартамента му, а ние не можахме дори носа си да покажем там.
— Задръж малко.
— Но това е самата истина. Едно от нашите момчета те е видяло, когато си излизал от задния вход. А сега ти е притрябвало да разбереш къде се намира Грета Сървис и ако си мислиш, че не разбирам, че това е един от номерата ти, жестоко се лъжеш.
— Хай…
— Виж какво — прекъсна ме той, — пътуването ми до Маями пропадна, един от нашите хора е убит, а ти ме правиш на глупак. Докога ще продължава всичко това?
— Може би ще се успокоиш, когато ти разкажа някои неща.
— Да не съм малко дете, че да ме успокояваш! Знаеш ли, след всичко това, което двамата сме изживели…
— Добре де, добре. Но аз дори не съм сигурен, че тук има някаква връзка.
