За около пет минути му изложих основните положения, а той през това време трескаво записваше всичко на лист хартия.
Като свърших, го попитах:
— Е, и какво именно разбра от всичко това?
— Според думите на Хари Сървис сестра му е познавала двете момичета: Хелън Постън и Максин Дилейни. Твоите данни наистина потвърждават връзката с Постън. В техния бизнес няма нищо удивително — те вероятно имат куп общи познати. Около десетина момичета кандидатстват за едно и също място и непрекъснато се срещат в разните агенции. Както ти е известно, Грета се върти някъде наоколо и никой освен брат й не я търси. А той я търси, защото е научил за смъртта на двете момичета, които сестра му е познавала.
— Грета е изчезнала — казах аз.
— Не е изчезнала — заяви Хай. — Ние просто не знаем къде се намира в този момент. Не мислиш ли, че това е нещо твърде обичайно за града ни. Достатъчно е само да намери някой, който е по-подходящ, и тя веднага може да се раздели със старите си приятели. Колко пъти съм ти говорил за това?
— Нито веднъж, приятелю. Но и аз самият така мисля… Само че имам някакво странно предчувствие…
— О — каза Хай, — хич не ми харесваш, когато започваш да гледаш с тоя поглед. Сега вече съм сигурен, че ще се забъркаш в тая каша.
— Може би. Нещо ново относно Темпъл?
Хай намести очилата си на края на носа си и ме погледна над стъклата.
— Не е толкова безопасно да се пипа някой от нашите. Цялата тази история накара всички да застанат нащрек, а ние имаме твърде много източници на вътрешна информация. Ние всъщност сме своего рода ченгета. The News са винаги там, където има някакви неприятности, и това означава, че сега всички вестникари са заети с този въпрос. Изясняват се всички дреболии, за които ченгетата изобщо не са и чували.
— Какви именно?
— Мич беше твърде опитен, за да не си води ежедневни записки. Боби Дейл изрови дневника му между личните му вещи в офиса. Единственото нещо, от което се е интересувал в момента, е била връзката между Постън и Дилейни. Написал е цяла страница със своите разсъждения по този повод. Споменал е и за молбата на Пат Чембърс, предадена му чрез теб. По повод на това да задържи временно нещата.
— Не обвинявай Пат за това.
— Не го обвинявам. Молбата на Пат не е отказала Мич от това да действа. Той е обикалял из всички магазини, в които са се продавали бодита като тези, с които са били облечени момичетата, и е похарчил над триста долара за покупки в разните супери. В деня, в който са го убили, в офиса започнаха да пристигат пратки.
— И какво?
— Открил е нещо, което го е погубило. В същия ден, в който го заклаха, той беше много развълнуван и прекара почти цял ден в нашата картотека, за да разглежда някакви фотографии. Не е взел нищо, защото в противен случай щеше да бъде регистрирано. Чиновникът дори не знае в кой раздел се е ровил Мич, просто не е обърнал внимание, така че тези сведения не ни дават нищо.
— Не е ли направил някакви записки по този повод?
— Не. Или всичко е станало твърде бързо, или е бил силно възбуден.
— Странно. Това не е в неговия стил.
— Зная. Дейл казва, че Мич е имал някакви записки, с които не се е разделял, носел ги е непрекъснато със себе си.
— Но при трупа не беше открито нищо.
— Обаче това не означава, че не е имал нищо. Нали до последната си минута се е мъчел да стигне до сакото. Успял е да измъкне само носната кърпа, но е напълно вероятно да се е мъчел да спаси документите. Убиецът просто ги е взел и е изчезнал.
— Но той не е можел да бъде сигурен, че Мич няма копие — напомних му аз.
— Имал е един-единствен шанс и се е възползвал от него. И е успял… Но сега всички са тръгнали по следите на Мич и рано или късно все нещо ще изплува. Вече успяхме да установим, че Мич е звънял три пъти на Норман Харисън, политически наблюдател в същия вестник. Норман не си е бил вкъщи и Мич е помолил да му предадат на всяка цена да му се обади, но е умрял, преди да дочака телефонния звън. Обикновено Мич и Норман се срещаха много рядко, така че молбата му е била доста странна.
Канех се да кажа нещо, но Хай ми направи знак с ръка.
— Почакай, това не е всичко. В същия ден, когато е търсел нещо в картотеката, Мич е изпратил по куриер бележка на някой си Роналд Милър. Всъщност, оказа се, че е инженер в Перикон Кемикълз и работи във филиала им в Египет. Свързахме се с него в Кайро и научихме, че Мич е искал да се види с него по някаква важна работа, но същия ден инженерът заминавал за Египет и не е имал свободно време. Милър казва, че няма представа за какво е искал да го види Мич. Техните взаимоотношения са били най- обикновени… служили са заедно в армията, после случайно се срещнали и Мич написал рецензия за две книги, които Милър написал за пребиваването си в Близкия Изток.
— Нещо интересно?
— Взех тези книги от библиотеката и ги прегледах. Едната от тях е приключенска, а втората — технически наръчник. Продажбата им не е била добра. Но нито в една от тях няма нещо, което би могло да ни свърши работа.
— Кога ги е писал?
— Преди десет години.
— И оттогава нищо?
— Нищо. Защо питаш?
— Може да се е канел пак да напише книга.
— И какво от това?
— Може сега да е станал авторитет в областта си — казах аз.
— Какво си си наумил?
— Не зная още. Какво от това е известно на Пат?
— Всичко. Ние си сътрудничим с ченгетата.
Ухилих се.
— Твърде е късно, за да се даде преднина на полицията, но все пак си сътрудничите с нея.
— Ние също сме в бизнеса — съгласи се Хай. — Известен ни е закона за укриване на доказателства.
— А за това, кое е доказателство, сами ли решавате? За първи път върху лицето на Хай се появи усмивка.
— Сам разбираш, Майк. Та значи, накъде ще се насочиш оттук нататък.
— Ще търся Грета Сървис.
— Все още ли държиш на това?
— Това е всичко, което имам.
— А ако това те отведе до Мич?
— Той ми беше приятел, Хай.
— Да, може и да си прав. Най-добре ще бъде да работим по всички възможни версии. Само ти се движиш но тази нишка. Надявам се, че ще откриеш нещо.
Извадих от джоба си снимката на Грета и я подадох на Хай.
— Твоите момчета могат да ми помогнат. Помоли ги да я размножат и да я разпратят навсякъде. Може някой да я открие в района на Манхатън. Върни оригинала в офиса ми. Трябва ми повод, за да се видя с онова маце Макинес още веднъж, когато й връщам снимката.
Хай кимна и се ухили.
— Едва ли ще имаш полза от това, момчето ми. Тя е първа класа, а ти не подхождаш за такъв род компания. Ще трябва да си облечеш смокинг, а тогава няма да имаш къде да сложиш проклетия патлак, който мъкнеш със себе си.
