Пат ме посрещна в кабинета си. Косите му бяха разрошени, под очите имаше сенки. Като че ли не беше си доспал. Подхвърли ми едно кратко „сядай“, отговори на две телефонни обаждания, облегна се на стола и прокара ръка по лицето си.
— Понякога се питам защо, по дяволите, това се стовари именно върху мен!
— Сега кой ти е седнал на врата?
— Ти какво, на глупак ли ми се правиш? Нали ти казах, че се задават избори, а убийството на Темпъл разтревожи целия мравуняк.
— Изясни ли се нещо? Той бавно поклати глава.
— Нямаме нищо освен кутии с дамски финтифлюшки. Проверихме всички магазини и повечето от продавачките си спомнят, че са ги продавали, но това е всичко. Мич е разказвал на момичетата, че иска да купи такова боди, каквото приятелят му е купил на жена си, и по този начин се е опитвал да разбере кой е купувал черно или зелено бельо, но това са най-разпространените цветове и момичетата не са могли да си спомнят нищо определено.
— Защо тогава е накупил толкова парцали?
— Кой го знае. Може да е искал да Достави удоволствие на продавачките. Ела, ако искаш, да ги разгледаш.
В съседната стая нямаше никой, но по масата и по столовете бяха натрупани празни картонени кутии, а дългата маса край стената беше отрупана с прозрачни бодита.
Приближих се и започнах да ги разглеждам, като обръщах внимание на етикетите. Не бяха скъпи, но бяха явно от еротичното бельо и не бяха предназначени за обикновени домакини. Половината бяха розови, червени, зелени, а останалите — черни.
— Установихте ли кои от тях е купил последни?
— Не. На четири от опаковките беше отбелязана датата на деня, в който са го убили, и всички са купени сутринта, но никой не знае точно в колко часа. Всички тези магазини са продали този ден хиляди такива неща на различни мъже и жени. Цял отбор наши момчета ходят и дебнат с надеждата да надушат нещо, но до този момент имаме само една огромна нула. По дяволите, всичко е толкова объркано!
— Много бих искал да ти помогна.
— Моля ти се, не се чувствай задължен — каза Пат. — И досега не мога да дойда на себе си, че именно ти откри онова момиче Дилейни.
— Нищо повече ли не научи за нея?
— Със сигурност знаем само едно: нито тя, нито Постън са били разпознати в магазините като купувачки на тези бодита. Но затова пък успяхме да установим нещо друго във връзка със заниманията на малката Дилейни. Преди около месец Вайс успя да залови една компания, която търгуваше с порнографски снимки и шестнайсетмилиметрови филми със същото съдържание. Та значи, тази Дилейни не изглежда никак зле на тези филмчета. Разбира се, позна я едно от нашите момчета. Хората, които продаваха филмите, не знаят нищо по въпроса кой ги прави, но там има един кадър на фона на някакъв прозорец, а от прозореца се виждат сгради. Успяхме да открием хотела, където е била направена снимката. Сега разполагаме с описания на типовете, които са наемали стаята. Нашите момчета държат хотела под око, в случай че онези отново се появят там.
— Не е зле. Това все пак е нещо.
— Да, но това е всичко, с което разполагаме. Момичетата, които печелят парите си по този начин, рядко използват истинските си имена. Затова засега задържаме тялото. Тя има някакъв далечен роднина в Орегон, който обаче не иска да има нищо общо с тази работа. Така че изобщо не сме помръднали от мястото си.
— А по въпроса с Постън. Изясни ли се нещо?
— Само това, което знаеш.
— Не се мъчи да ме убеждаваш, че не търсиш възможните източници на отровата, с която вероятно е била отровена.
Пат омекна и ми се усмихна.
— Мозъкът ти щрака, Майк — каза той. — Разбира се, че работим по този въпрос. Съобщихме навсякъде във Вашингтон, но надеждата да попаднем на някаква следа е толкова малка, че изобщо не се надявам да получа някакъв отговор. Нашият съдебен лекар се свърза със свои колеги, които имат същото хоби. Надява се, че ще могат да му помогнат с нещо в случай, че знаят кой внася такива неща.
— В цялата тази работа има някакъв странен сексуален оттенък — казах аз.
— Но не от такъв род…
— До този момент не мога да разбера къде е връзката. За щастие вестниците са на наша страна.
— А какво ще стане, ако те първи разберат всичко?
— Ще се вдигне невероятен скандал. Но аз мислех, че работиш заедно с вестникарите?
— Разбира се — казах аз.
— В такъв случай защо дойде тук? Именно това ме интересува преди всичко.
— Спомняш ли си Хари Сървис? — попитах аз. Пат кимна.
— Той иска да открия сестра му. Дълго време не е получавал никаква вест от нея.
— Какво!? Иска ти да се заемеш с това? Така ли?
— Пат, знаеш, че той е от хората, които няма да се обърнат за помощ към полицията.
— Как се е свързал с теб?
— Ще приемем, че не си ми задавал този въпрос.
Пат ме погледна с поглед, пълен с недоволство, и каза:
— Добре, добре. И какво искаш от мен?
— Нужно ми е разрешение да се срещна с Хари. Някой от твоите началници може ли да направи това в името на старата ни дружба?
— Само не и за теб.
— Мога и сам да го уредя, ако се наложи.
— Зная, че можеш, но по-добре недей. Ще видя какво мога да направя.
Той ме погледна изпитателно и пъхна ръцете си дълбоко в джобовете.
— Я ме чуй, приятел. Кажи ми истината. Хари сам ли се свърза с теб?
— Ако не вярваш, ще ти покажа как е успял.
— Не, не си струва.
— Защо?
— Защото ако инициативата е била твоя, ще нарека това намеса в моите служебни задължения.
Смехът ми не прозвуча особено убедително, но Пат, струва ми се, повярва.
— Познаваш ме — казах аз.
— Точно затова се тревожа.
Завеждащият информационния отдел на вестника беше сгърчен старец, който някога, когато старостта е била още твърде далеч, се е числял към един от най-добрите репортери. Беше доволен, че може да прекарва времето си артифактите на журналистиката, като постоянно се оплакваше от младото поколение и колко лесно било сега всичко.
— Здрасти, Биф — подхвърлих аз и той закуцука към мен, като наместваше в движение очилата на носа си.
— Проклет да съм! Майк Хамър в цялото си великолепие!
Той ми протегна сбръчканата си ръка и аз я поех.
— Много мило от твоя страна, че си наминал да видиш стареца — каза той с усмивка. — Доста епитети употребих навремето но твой адрес.
— Да, и някои от тях бяха доста ласкави…
— Със стратегическа цел — засмя се той. — Ти винаги си бил отчаян, човек. Но как все пак успяваш да се измъкнеш сух от водата, по дяволите!
— Това си е моя стратегия — отвърнах му.
Той заобиколи бюрото и запали един смачкан фас.
