повикам. Ще проверяват всяко лице, което се е появило на приема, а освен това предполагам, че са снимали със скрити камери. Не искам да се замесваш в това.
— Добре, сър — послушно каза той, — ще постъпя както вие наредите.
Вдигнах телефона и помолих телефонистката да ми осигури връзка с Чарли Корбинет. Не беше на първия номер, но момичето ми каза, че може да ме свърже с него и набра номера на ресторанта, който той обикновено посещаваше. Беше малко ядосан, че прекъсват обяда му, но ядът му премина веднага щом разбра кой се обажда.
— Предполагам, че си чул вече за случилото се, полковник?
— Че има ли някой, който да не е чул? Играеш си с опашката на лъва, нали знаеш?
— Много лошо. Имаш ли вече заключението от лабораторните изследвания?
— Неофициално, да, но не мисля, че то ще те изненада. Иглата е била намазана с кондрин. Тейш е щял да колабира и да умре от привиден сърдечен удар само за двайсет минути, възбуден приятно от приема и съзерцаващ себе си по телевизията. Съмнявам се дали някой лекар щеше да открие истинската причина за смъртта му. Веществото не оставя никакви следи в кръвта или по кожата, които да са достъпни за химически анализ.
— Източникът му в Съединените щати ли се намира?
— Съмнявам се. Тази отрова се добива в една област на Южна Америка. Местните племена я използват за лов на животни или за противниците си. Представлява естествен продукт и не може да бъде синтезиран по химичен път.
— Тогава всичко съвпада — казах аз. — Последната задача на Малкълм Таръс бе в Бразилия. Може да си е доставил отровата оттам.
— Без съмнение. По една чиста случайност видях и доклада за другите две тела. Човекът, който трябваше да ремонтира телевизора, се нарича Парнел Рат. Две присъди за умишлено осакатяване на хора, подозиран е в няколко убийства. Преди няколко седмици е излязъл от затвора. Типът на покрива е бил негов приятел, с когото често са го виждали. Провериха стаята на Рат, в която е живеел, и откриха хиляда долара в дребни банкноти, скрити под перваза на прозореца. Никой не говори за това, така че и ти си затваряй устата.
— Познаваш ме.
— Разбира се, че те познавам, точно затова ме е страх. Извади късмет с намирането на фотографиите на Таръс и това до известна степен намалява натиска, който оказват върху мен заради нашата връзка. Но на твое място не бих насилвал нещата.
— Нямам друг избор.
— Тогава искам да ти кажа нещо… Никой, абсолютно никой няма да може да се доближи повече до Тейш, осигурили са му съвършена охрана.
Засмях се и казах:
— Искаш ли да се обзаложим?
Затворих слушалката още докато той продължаваше да ме обсипва с въпроси. Една от неговите стари аксиоми бе, че агресорът винаги имаше преимущество.
Казах сбогом на Хари, без да обръщам внимание на удължената му физиономия, и се върнах при асансьора.
Стаята на Лили Торней се намираше три етажа по-надолу. Излязох в коридора, почуках на вратата и й казах името си, когато попита кой е. Този път не си бе дала труда да крие пистолет под пешкира, защото той беше единственото нещо, което носеше на себе си. Косата й бе мокра, а вратът и раменете й розови от току-що взетия душ. Миришеше на фин сапун.
— Ще почакам навън, ако искаш — казах аз.
— Не ставай смешен — отряза тя. Очевидно не хареса начина, по който се хилех. Затворих вратата и влязох вътре. Като всички жени и тя не можеше да поддържа хотелската си стая в ред, най-малкото от съображения за безопасност. Дрехите й бяха разхвърляни навсякъде по помещението, а беретата й лежеше по средата на възглавницата. До леглото лежеше отворен куфар, подреден до половината.
— Да не отиваш някъде?
— Имам заповед да се върна. След последния ти подвиг няма нужда да оставам тук повече.
— Новините се разпространяват бързо.
Тя приготви по едно питие и ми подаде чашата. Парченцата лед чукаха по стената.
— Не мога да кажа, че съм си загубила напълно времето тук. Имах възможността да се поровя малко повече в миналото ти.
— И какво намери там?
— Вероятните отговори на няколко озадачаващи Интерпол въпроси. Твоят Мартин Грейди развива дейности, за които ние не сме и подозирали.
Не си дадох труда да отговоря каквото и да било. Тя отпи глътка от питието си и постави чашата на масата.
— Имам нещо, което може би ще ти бъде интересно да чуеш.
— О, така ли?
— Двама от нашите хора са в Селачин. Преди няколко часа са открили тялото на човек, който е бил местен експерт по експлозивите. Застрелян е в главата с 38-калибров пистолет, идващ от Америка. Освен Тедеско в Селачин има и друг американец, който очевидно е отговорен за убийството.
Все още не отговарях нищо.
— Името му е Питър Мур — продължи тя. — Ако мъртвият човек е предизвикал свличането на почвата, което е довело до смъртта на вашите специалисти в този район, то той е станал жертва на добре планирано отмъщение.
— Сладур — казах аз бавно, — някога да ти е минавало през ума, че може би руснаците са го пречукали, за да не може да проговори? 38-калибровите пистолети не са чак толкова трудни за намиране и те биха имали прекрасно извинение за убийството, щом знаят, че Пит разследва случая и търси Тедеско.
Лили вдигна отново чашата, разгледа я за миг и отпи още една малка глътка.
— Възможно е. Мисля, че скоро ще разберем това със сигурност.
Ръката с чашата замръзна на половината път към устата ми.
— Защо?
Тя се усмихна загадъчно като Мона Лиза.
— Защото нашите хора са открили мястото, където се крие Тедеско, и в момента поставят капан за другия юнак.
— По дяволите, значи е жив!
— Изглежда, че е така.
Не можех да противодействам на чистото чувство на удоволствие, което ме обхващаше. Устните ми се разтегнаха в усмивка и аз започнах да се смея. Трябваха ми трийсет секунди, за да се овладея.
— Толкова ли е смешно? — попита тя.
— По дяволите, да, сладур. Тези момчета могат да избегнат всеки капан и да насочат огъня срещу вашите хора.
— Не и когато хората от хълмовете на Селачин им помагат — добави тя натъртено.
Сложих внимателно чашата на масата и я оставих да си седи там.
— Знаеш ли какво ще стане, ако нашите момчета бъдат хванати?
— Разбира се. Ще има процес и…
— Глупости. Ще си го получат на място. Ще ги третират по местните закони и никакъв Интерпол или който и да било друг няма да може да направи нищо по въпроса.
— Те сами се поставиха в такова положение.
— Така ли смяташ? — казах спокойно аз, отидох до леглото и започнах да хвърлям дрехите й в куфара, докато не го напълних. Извадих патроните от беретата, за да не може да възразява, и затворих капака на куфара.
— Какво правиш?
Пресегнах се и с един замах свалих пешкира от нея, като я повалих на леглото. От гърлото й се разнесе
