приглушен писък. Тя беше прекрасна — бяла и гола и прекалено уплашена, за да се опита поне да се покрие с нещо. Русите й коси се бяха разлели по одеялото като ванилов сладолед.
— Известно време няма да излизаш никъде — казах аз.
— Проклет да си! Ако мислиш, че…
— Спомняш ли си какво казах, че може да ти се случи, рожбо? — Погледнах я с най-мръсната си усмивка, на която бях способен, и тя разбра за какво говорех. Протегна ръка, сграбчи покривката и се зави с нея. За първи път лицето й почервеня. — Дръж се добре и може би ще ти върна дрехите. Междувременно няма да мърдаш никъде. Може би ще имам нужда от теб.
Гласът й звучеше почти умоляващо.
— За какво?
— Ти май не си свикнала да мислиш, момиче — казах аз.
Долу дадох куфара й на гардероб, регистрирах го на мое име, взех квитанцията и напуснах хотела. До срещата с Вей Лока ми оставаше малко време, а аз исках да видя още някого преди това.
Едрият портиер ме поздрави с кимване на главата и след като погледна бързо нагоре и надолу по улицата, ме придружи до фоайето на зданието. Рондин и моят приятел все още бяха в апартамента й и досега не беше виждал човека, когото търсеше. Когато му показах фотографията на Таръс, той веднага го разпозна, запечата лицето му в паметта си и излезе обратно на улицата.
Позвъних горе по вътрешния телефон и им казах, че се качвам при тях, взех автоматичния асансьор и натиснах бутона за етажа на Рондин. Лени Байрнс първо ме провери през вратата, преди да я отвори, и смъкна 38-калибровия си пистолет със заглушител, когато влязох.
Първото нещо, което каза, бе:
— Талбът се обади на мис Кейн и й разказа за случилото се. Имаш страшен късмет.
— Надявам се той да заработи за Тедеско и Мур. Къде е Рондин?
— Рондин? О… мис Кейн. Облича се.
— Нещо да е станало?
— Не.
Подадох му снимката на Таръс да я изучи, след това я прибрах в джоба си.
— Ако разбере, че могат да го познаят по лице, ще се дегизира. Единственото нещо, което не може да промени, е гласът му — казах аз. — Свържи се с Върджил Адамс и провери дали нашите информатори не са съобщили нещо интересно. Плащаме десет хиляди за всяко ценно сведение и тези пари ще накарат много носове да се напъхат на най-любопитни места.
Дадох му приблизително описание на програмата си, уверих се, че няма да мърда никъде сам, ако открият Таръс, и когато отиде до телефона, аз тръгнах към вратата на спалнята и я отворих.
Тя ми се усмихна в огледалото със забавна малка усмивка, която означаваше много неща, след това се завъртя на столчето пред тоалетката и стана с протегнати към мен ръце. Нежната мелодика на лондонския й говор извираше дълбоко от гърдите й с такава възбуда, че изостряше до краен предел мъжките ми сетива. Светлината зад гърба й създаваше ореол около главата й и сякаш двайсет години бяха унищожени за един миг и тя беше по-възрастната си сестра, Рондин, която се бе опитала да ме убие, въпреки че ме обичаше. Трябваше да изтрия бързо този спомен, защото макар някакъв странен навик да ме караше да я наричам Рондин, тази любов бе истинска и честна, пълна със себеотдаване, което само такъв род любов можеше да породи.
Взех я в обятията си и докоснах влажните й устни, които се разтвориха леко с желанието да бъдат задоволени, след това я отдръпнах от себе си и я погледнах c истинска наслада. Забелязах, че червеният белег на гърлото й личеше дори и под грима и когато го докоснах, тя примига и прехапа устни.
— Добре ли си?
— Малко съм уморена, това е всичко. — Очите й потърсиха моите и тя произнесе внимателно: — Съобщиха ми за приема… Ще ми отговориш ли откровено на някои въпроси? — В гласа й се долавяха нотки на загриженост и аз се намръщих.
— Не ме насилвай, рожбо.
— Няма.
— В такъв случай питай.
— Носят се слухове, че опитът за покушение върху живота на Тейш Ел Абин може да е планиран от вашата организация. Тейш е впечатлен от твоите действия и е помолил да присъстваш на партито, уреждано в негова чест от правителството. Гледайки на тези неща отстрани и познавайки методите на Грейди, много хора са склонни да приемат подобно обяснение за удовлетворително.
Свалих ръцете си от раменете й и стиснах здраво устни.
— Вече са убити трима човека, сладур.
— Вярно е, и един от убийците е успял да избяга. Ти беше там. Хора като тях могат да бъдат пожертвани, ако резултатите си струват.
— Знаеш прекрасно, че не действаме по този начин.
— Искам само да чуя, че го казваш.
Кимнах и опитах да се отпусна. Не беше лесно.
— О’кей, казвам го. Аз открих нередностите в тази операция и ги отстраних. От моя страна всичко беше честно.
Тя забеляза какво се бе случило с мен и протегна ръка.
— Съжалявам, Тайгър. Трябваше да попитам. Това също е част от моята работа.
Напрежението изчезна от раменете ми и аз видях, че усмивката се връща отново на устните й.
— Няма нищо. Имах голям късмет. Все още ли трябва да ми висиш на опашката?
— Бих искала, но струва ли си?
— Едва ли можеш да направиш нещо, ако аз не го искам.
— Тогава ми кажи какво да правя.
— Поканена ли си на следващото парти?
— Разбира се, след като и ти ще бъдеш поканен.
— Добре, но не се залепвай за мен. Дръж се плътно до Вей Лока, особено когато разговаря с Тейш или Сарим Шей.
— Те не говорят помежду си на английски — каза тя.
— Не се тревожи за това. Аз ще имам грижата.
— И какво смяташ да предприемеш? Целунах я по върха на носа и казах:
— Казва ли мишката на котката какво ще прави? Ще те въведа в детайлите по-късно.
— Но…
— Стой на пръсти. Лени ще ми трябва, така че се обади на вашите служби да изпратят човек за охрана в случай че Таръс се опита отново да те нападне. Само не бъди сама, разбра ли?
Рондин кимна сериозно. Тя беше добре обучена и знаеше добре за какво говоря.
— Добре, мой Тигре. — Ръката й стисна пръстите ми. — Трябва ли да се тревожа за теб?
— Ако се тревожиш, значи си единствената. Кога е партито?
— Утре вечер в Стейси.
— Все още не съм получил покана.
— Ще я получиш — каза тя лукаво. — Вероятно ще ти я даде Вей Лока, когато се видите тази вечер.
— По дяволите! — удивих се аз. — Кой е четял по устни в онова помещение?
— Един от нашите хора от посолството, скрит зад завеса. — Тя ми се изплези и добави: — Именно това имах предвид, когато те попитах дали трябва да се тревожа за теб.
Вдигнах рамене, хванах я за брадичката и я погледнах в очите:
— Когато подобни неща се случват в рамките на служебните ми задължения…
— Проклети да са служебните ти задължения — прекъсна ме тя, като се смееше.
Целунах я още веднъж, изблъсках я внимателно към тоалетката да се дооблече и се върнах при Лени.
Беше завършил разговора си с Нюарк и Върджил Адамс трябваше да признае, че засега не разполагат с никаква информация за Малкълм Таръс. Момъкът се бе покрил добре и не даваше възможности за откриване
