„на хладно“, тъй като плътно прилепналите жакети не им позволяваха да носят револверите си, които се бяха превърнали в същностна част от природата им.
В един от ъглите, разположен удобно в едно дълбоко кресло зад бюрото, Тейш Ел Абин бе захапал дълго цигаре, в което нямаше нищо. До него стоеше Сарим Шей, зает в сериозен разговор с Хаскел от държавния департамент.
Спрях да вземе едно питие от подноса и получих любопитен поглед от момчето, което го носеше. В същото време Вей се приближи с усмивка до Тейш и го поздрави, като получи в отговор едно бащинско кимване. Тя го целуна страстно, каза нещо, което накара Сарим Шей да избухне в смях, и се здрависа със светилата, които го бяха заобиколили.
Тогава Тейш попита нещо и Вей Лока се обърна, като ме посочи с ръка. Старият човек погледна към мен, махна ми за поздрав и единият му пръст се сви, което можеше да означава само, че иска да се приближа.
Можех да доловя смяната на тона на разговорите в салона. Тихото бръмчене сякаш нарасна нарочно и макар никой да не гледаше откровено, всички наблюдаваха какво става с крайчеца на очите си. Очите на Хаскел издаваха овладялата го злоба и когато ни представиха, ръкостискането му бе повече от формално. Работата бе там, че се бяхме срещали и преди. Една нощ го бях изритал отзад и той не можеше да го забрави.
Тейш ме погледна и след като въздъхна, каза:
— Мистър Мен, бих искал да поговорим. Насаме, разбира се.
Беше достатъчно само слабо движение на очите. Кралят бе казал тежката си дума. Вей Лока и Сарим Шей се отдалечиха, а Хаскел, както и останалите, се извиниха и отидоха да си вземат по едно питие.
Може би старото момче искаше да се опита да ме научи на някои обноски. Не знаех дали е така, а и не давах пет пари за това. В края на краищата той беше в моята страна, а тук аз бях крал, а той — един обикновен турист, и ако смяташе, че ще целуна задника му, беше на грешен път.
Почувствах се достатъчно добре, за да го халосам с едно:
— Как го даваш, братче?
Той се облегна назад напълно озадачен.
— Моля…
— Това е американски израз за „Как върви?“.
Той все още не можеше да включи, след това се замисли за момент и се засмя.
— Много изразително. Не е много… разбрано, но изразително.
— Внимавайте с нас, проклетите янки — казах аз. Взех една чаша скапано мартини и се огледах из стаята.
Все още ни наблюдаваха.
— Разузнах някои неща за вас, мистър Мен — каза Тейш.
— О, така ли?
— Вие имате доста внушителен пакет акции в АмПет Корпорейшън.
Сега трябваше да изиграя ролята на изпълнителен директор, който е твърде зает, за да говори с някакви си дребни крале.
— Това е една от страничните ми дейности.
— Какво ще кажете, ако престанем да разиграваме сцени?
Придърпах един стол и седнах до него, като се чудех какви ли глупости са му наговорили за мен.
— Съгласен съм — казах аз, без да го гледам.
— АмПет Корпорейшън бе първата компания, която разкри възможностите на моята страна. Идването ви там бе едно доста рисковано начинание.
Реших да го спра навреме.
— В такъв случай знаете, че не можете да действате без нас. Ние сме единствените, които разполагат с подходяща технология за извличане на вашия нефт.
— Вярно е. Но не това ме интересува в дадения случай. — Той повика един сервитьор, взе си пълна чаша с джинджифилов ейл от подноса и не каза нищо, докато момчето не се отдалечи.
— Вие сте неизвестният фактор.
— Не и ако наистина сте ни проучили, както казахте.
— Говоря не за компанията, а лично за вас. Предпочитам да се осланям на… как го казвате?
— Първите впечатления.
— А, да, точно така. Известно ви е, че между нашите две страни в момента цари известно напрежение.
Исках да му кажа, че в сравнение с нас неговата страна изглеждаше като досадна конска муха, като камилска тор, която можеше да служи само за една цел, но заради Теди и заради хазарта на международната политика му позволих да си запази илюзиите. Само кимнах и отпих от питието си, като надянах на физиономията си израз на пълно безразличие.
Тейш се засмя широко.
— В такъв случай може би ще ви бъде интересно да узнаете, че вашето правителство и аз стигнахме до определени съглашения. Разбира се, има някои обезщетения, върху които трябва да се помисли, но аз предпочитам именно САЩ да осъществяват контрола върху този проект. Доволен ли сте?
— До известна степен — казах аз откровено.
— Добре казано, мистър Мен. — Тейш се засмя, забавлявайки се с примамката, която се готвеше да ми подхвърли. — Освен това поставих условието именно АмПет Корпорейшън да се заеме с разработването на нефтените находища.
— По този начин едва ли ще се сдобиете с много приятели тук — казах аз.
— Подобно на вас, мистър Мен, аз не съм дошъл тук, за да печеля приятели. Предполагам, че имате достатъчно много… да кажем, врагове… тук, в тази стая, хора, които не са доволни от моето решение. За нещастие те не са в състояние да възразяват. Сега, докато довършим подготовката на документите, бих ви помолил да придружите бъдещата ми невеста в една обиколка из града и да се погрижите добре да се забавлява.
Сложих чашата си на масата и повиках сервитьора, който се завтече с подноса в ръка. Както и Тейш, аз почаках, докато той се отдалечи на достатъчно разстояние, и тогава казах:
— Няма ли да предпочетете вашия съветник? Той говори езика…
Тейш повдигна ръка и поклати глава.
— Трябва ми тук, за да ми помага в уговарянето на подробностите по нашата съвместна дейност. Сарим е дясната ми ръка. Без него, мистър Мен, аз съм загубен. Именно той е този, който познава западните методи и обичаи, както и особеностите на хората извън малката ни страна. Залагам на неговата помощ по вътрешно убеждение и трябва да се облегна на него.
Забелязах, че от другия край на помещението Вей Лока ни гледа с явно любопитство.
— Ще направя всичко възможно, за да прекара добре времето, Тейш.
Той седна напред и се облегна на масата, очите му бяха пронизващи и блестящи.
— Да, трябва да го направите. Тя ще бъде моя съпруга и аз имам намерение да й доставя всички удоволствия, които може да изпита една жена. Аз съм водач на много хора и ние трябва да имаме синове. Те трябва да бъдат способни синове, достойни да станат крале на една малка, но горда нация. Никой няма право да влияе или осъжда избора ми на съпруга. Могат само да ме обвиняват в това, че нямам синове, които да ги поведат. Достатъчно ясно ли се изразявам, мистър Мен?
За първи път виждах краля на Селачин в ореола на едно патетично чувство, което го превръщаше в истински крал. Разбирах неговите желания и неговите страхове, комедията и трагедията на това да си крал, без значение малък или голям.
— Ясно и определено — казах аз.
През цялото време се чувствах като жребец на оглед.
Глава 7
Вей Лока почака да влезем в таксито, след това се обърна усмихната към мен, вдигна чантичката, която
