— Дявол да го вземе, Куче, с четката си страхотен, а какво можеш да постигнеш с другото?
— Можеш да опиташ. Обърни се.
— Копеле такова. Знаеш, че дойде само, за да говориш с мен.
— Първо трябваше да те размекна.
— Нямаше защо. Самият ти имаш нужда от това.
— Как си сега?
— Можеш ли да ми дадеш нещо повече от четката за коса?
Казах „аха“ и й дадох нещо повече, а когато дишането й се върна към нормалното ме погледна с ужасна усмивка и отбеляза:
— Може би Лий ще те убие.
— Вече се опита.
— Наистина ли?
— Разбира се. За това сме приятели.
— И двамата сте смахнати.
— Затова побеждаваме. Искаш ли да си с нас?
Роуз се вгледа в мен продължително. Тя облиза пръст съблазнително и го прекара през цепката си.
— Порнография?
— По дяволите — казах. — Знаеш как да се държиш с един мъж.
И за пръв път си дадох сметка, че тя е като мен.
— Кого будалкаш? — попита Роуз.
— Във всеки случай не себе си.
— Куче… някога стреляли ли са по теб?
— Млада госпожице, влязох във Втората световна, война, когато бях едва на двайсет. Станах летец и историята на живота ми преди това не е сред публикуваните биографии. За четири години гадости не получих нищо, а за четири години цивилен живот след това получих четири изстрела. Има само един начин да видиш белезите.
— Надявах се да го чуя. Хайде да се чукаме.
— Само ако ми кажеш това, което трябва да знам.
— Искаш твърде много.
— Не е чак толкова.
— Наистина ли, Куче?
— Знаеш, че съм проклет кучи син.
— Знам.
— Още ли искаш?
— След последното… по дяволите!
— Добре, обърни се.
— Слушам, сър.
— Била ли си в армията?
— Не.
— Тогава защо тези военни приказки?
— О, млъквай и чукай.
— Не без твое съгласие.
— Избери си дупка — каза Роуз.
— Кой е смахнат сега, а?
— Ти, ако не го навреш някъде.
— Предполагам знаеш, че дойдох тук с определена цел?
— Разбира се.
— Тогава защо продължаваш да ме разсейваш?
— Млъкни и започвай. Мисли за другото после.
— Вие жените сте еднакви — отбелязах.
— Не сме — обясни ми Роуз и направи каквото исках — обърна се, събра колене и попита: — Да не би да имаш подсъзнателен стремеж към смъртта?
— Естествено — отговорих аз.
Обрах пържените яйца от чинията с последното парче хляб и я погледнах през масата. Беше си сложила огърлица и голям кожен колан. Ефектът беше малко стряскащ.
— Винаги ли се обличаш така?
Роуз прилепи колана към голата си плът и се усмихна.
— Само с малко е по-къс от миниполите ми. Както и да е, винаги ли трябва да се тъпчеш, след като си бил с жена?
Кимнах.
— Винаги. Има незабавен възстановяващ ефект.
— Добре, спести ми го. Сразена съм. — Очите й танцуваха малко самотно. — Бива си те. Хареса ми. Това беше един от редките случи, когато ми се иска аз да платя сметката.
— Вече го направи, Роуз. Разговорът беше полезен. Времето и разстоянията променят нещата. Но ти ме настигна бързо.
Роуз кимна мъдро, без да отделя очи от моите. Отпи кафе, замисли се и каза:
— Но искаш още нещо, нали?
— Умна си.
— Видяла съм едно друго. Може би не колкото теб, но достатъчно, за да забележа признаците.
— И какво забеляза?
Роуз допи кафето си, сложи чашата в чинийката и започна лениво да я върти с показалец.
— Видя ме само веднъж, но ме хвана така, че да не мога да ти откажа и сега чакам да хвърлиш топката, за да я поема. В Ню Йорк има много красиви жени, Куче. Защо избра мен?
— Защото извадих късмет още в самото начало. Познавам Лий… Той не би се занимавал с боклуци. Човек може да ти има доверие.
Роуз направи гримаса и сви рамене.
— Една от малкото ми добродетели. Радвам се, че забеляза. Така добивам чувството, че не съм пропиляла всичко. Какво си намислил?
— Смятам да те използвам.
— Знам. Коя ще бъда? Лошата или добрата?
— Във всеки случай няма да пострадаш. Когато всичко свърши, ще си малко по-богата, отколкото сега.
Зъбите й много нежно се впиха в долната устна, после вдигна поглед към мен.
— А ти, Куче? Какъв ще си ти, когато всичко свърши?
— Да кажем удовлетворен. Трябва да се свършат някои неща, пренебрегвани прекалено дълго.
— Но някой ще пострада, нали?
— Да, красавице, със сигурност. Можеш да се обзаложиш. Всеки ще си получи заслуженото.
— Сигурен ли си, че си наясно какво правиш? — попита Роуз.
Отпуснах се назад, оставих мислите си да се пореят в миналото няколко секунди и отговорих:
— Може и да не ти приличам на такъв човек, но съм подготвил урока си много добре.
— Отмъщение ли, Куче?
— Не. Чисто и просто необходимост.
— Струва ми се, че не ти вярвам.
— Може би и аз не искам да го повярвам. — Замълчах и се вгледах в нея. — Не, не е отмъщение. Просто трябва да се направи и това е.
Преди Роуз да кимне, чашата продължи да се върти под пръста й цяла минута.
— Добре, Куче. У теб има нещо странно и искам да разбера какво е то. Спя с мъже за пари и почти всеки от тях иска да знае защо съм в занаята. Казвам им по нещо и почти не повтарям една и съща история
