— Не се опитвай да блъфираш пред мен, Куче.
— Можеш да видиш картите ми по всяко време, Лий.
— Добре, покажи ми ги.
Прекосих стаята, вдигнах куфара и той тръгна след мен, като намъкна върху памучната си фланелка протрито спортно яке.
Касиерът се обади на управителя, а управителят — на президента. Президентът ме покани в кабинета си, а Лий остана да чака отвън в приемната. Хората от охраната го наблюдаваха. Устните му бяха сухи и напукани. Когато излязох, банката вече бе затворена за посетители, но нас тържествено ни изпратиха до входната врата и ни удостоиха с любезно ръкостискане.
Навън подадох на Лий плик с две спестовни книжки. Той ги видя и въпреки това в устата му нямаше достатъчно слюнка, за да намокри устните си. Единствено успя да попита:
— Защо се забави толкова.
— Трябваше да ги преброят — отговорих.
— Ти си луд, Куче, абсолютно побъркан! Ще те пипнат, без никакво съмнение. Вече се обаждат на някого и ще имаме посетители още преди да се приберем у дома.
— Защо мислиш така?
Той поклати глава, изумен от безразличието ми.
— Човече, ако тези пари не са чисти, с платен данък и доказан произход, задникът ти ще се залюлее в страховита люлка, помни ми думата.
Ухилих му се.
— Какво ще кажеш за това? Сега мога ли най-после да взема мечтания душ?
— Роуз?
— Да, Куче. — Стори ми се сънлива, но позна гласа ми.
— Имам нужда от теб.
— Аха. Знаех, че ще имаш. Очаквах го.
— Съжалявам, че се забавих толкова.
— Само един ден. Забрави. — Чух я да се прозява и я изчаках да свърши.
— Ще те погъделичкам където трябва. Пари можеш да вземаш, но от леваците, нали?
— Зарежи това, Куче…
— Ако наистина искаш да те събудя…
— Опитай се да минеш покрай портиера. Затвори телефона категорично и окончателно. След малко минах покрай портиера и се качих. Ключалката се отвори, когато натиснах петия щифт, влязох и я заварих в леглото. Стресна се и остана втренчена в мен поне пет секунди, докато се чудеше дали ще я изнасилват или ограбват, а когато ме позна, не можа да каже нищо друго, освен да попита:
— Какво стана с портиера?
— Дадох му стотачка — обясних.
— Той е неподкупен.
— Ако не беше взел мангизите, щях да го убия.
— Бивше ченге е. От честните.
— Излъгах го. Казах му, че сме гаджета…
— И той ти повярва?
— Майната му. Смята, че напълно си заслужаваш тип като мен. — Ухилих й се. — Помисли, че и аз съм ченге.
— Щеше да ти поиска значката.
— Естествено. Показах му я.
— Куче… всичкото това за един задник? Можеш да си го набавиш безплатно, ако поискаш. Освен това…
— Млъкни и се обличай.
— Кажи ми… — започна Роуз.
— Не — казах й, — Лий не знае. Само ти знаеш. Аматьорите са вън от играта и в това няма никакво съмнение.
— Искам своя дял. Наумил си нещо и ако искаш да съм с теб, трябва да ми дадеш каквото ми се полага.
— Говориш като в стар филм, маце.
— Тогава ми дай моето.
— Какво е то.
— Отзад — засмя се тя.
— Ами ако боли?
— Вземи малко бебешки крем. Няма да боли. Мога да контролирам сфинктера си.
— Ах ти, лошо момиче!
— А не ме ли обичаш?
— Естествено.
— Тогава? Не ми казвай, че ти е за първи път.
— Не е.
— Така си и мислех. Предполагам, че си имаш и вазелин.
— Сега не.
— Е, аз имам — обясни ми тя.
— Тогава отваряй кутийката. — Ухилих й се и се измъкнах от панталоните. — Не гледай.
— Исках да видя как си оборудван.
— Кукло, искам да те задоволя, без да нараня малкото ти крехко тяло.
Смехът й бе ясен и звънтящ. Тя отметна завивките, застана на колене и скри глава в ръцете си в такава класическа поза, че почти забравих за какво съм дошъл.
— Хайде, човече — каза Роуз. Запалих цигара.
— Съжалявам за това, малката.
Роуз се обърна назад, в очакване да види немощния, неспособен левак, който само дрънка, но аз бях голям и готов, само че първо ми се пушеше.
— Куче, ти си мръсно копеле.
— Може би трябваше да те предупредя.
— Защо го правиш?
Най-накрая красивата курва се обърна, гола и раздразнена, с големи стегнати цици и дяволски изкусителни бедра, особено след като великолепната й катерица впери самотното си око в мен.
Станах и взех някаква четка за коса. Има един страхотен начин да разговаряш с мацка, когато предпочиташ да мислиш. Започнах да я реша.
Тя приказваше.
Приятно и лесно, но все пак трябваше да науча някои неща. Мадамите отвъд океана бяха други. Желанията им бяха специфични и всичко в тях насочваше към тази специфичност. Сега бях с една типична американска курва и единственото специфично при нея беше отношението й към парите.
— Ти си капиталистка — казах, точно когато получи оргазъм от четката.
— Кучи син — простена Роуз.
— Комплимент или упрек?
— Никой мъж не бива да знае чак толкова за жените. Какво ще стане с момичето, за което се ожениш?
— Поне ще води секси живот — отвърнах.
— Дано някоя се хване на това.
— О, не се съмнявам.
— Ще ти дам препоръки.
— За четката?
