5
Никога не съм можел да разбера защо има хора, които не обичат дъжда. Мрачен ден, малко вода и започват недоволствата. Жените скучаят в апартаментите си и не пускат телефона; мъжете клюмат в някой бар и превръщат обедната почивка в ранен махмурлук. Малкото хора, останали на улицата, се борят да се качат в такситата, чиито шофьори сякаш получават някакво садистично удоволствие от страданията на клиентите си. Дявол да го вземе, дъждът е нещо приятно! Той почиства. Добрият дъжд е единствената паста за зъби на Ню Йорк и сега градът правеше гаргара с удоволствие, а боклукът изчезваше надолу в канализацията.
На Парк Авеню завих наляво и минах няколко пресечки, докато стигнах до стария Тричит Билдинг. Намерих къде е офисът на Чет Линдън в указателя и се изкачих на шестия етаж с асансьора. Когато влязох той ми се ухили, махна ми да седна на един стол, свърши телефонния си разговор и се обърна към мен.
— Проблеми с адаптирането ли имаш, Куче?
— Свиквам бързо. Градът се е променил доста.
— Но не към по-добро.
— Несъмнено — кимнах аз. — Кога пристигна?
— Преди седмица. Лондон вече ми липсва. Получи ли си най-после десетте хиляди?
Извадих последната си цигара и я запалих.
— В завещанието има клауза, засягаща морала.
По лицето му бавно се разля широка усмивка.
— И не можеш да се включиш в показателите?
— Трудно бих могъл.
— Човек с бърз ум като твоя не би трябвало да говори така — каза той. — Освен това смятам, че си луд да си създаваш проблеми за такава дребна сума.
— Да кажем, че е въпрос на принципи.
— Разбира се. И захвърляш цялата операция в Европа, за да си играеш игрички. Не че не сме ти благодарни, защото ни донесе доста добро парче, но не съм сигурен, че ни харесва излизането ти от играта. Ти беше железният юмрук и кадифената ръкавица, които подържаха всичко в порядък. Засега не сме открили никой, който би могъл да те замени.
— Ами Пърсъл?
— Все още има много трески за дялане. Може би след година ще се справи.
— Монтгомъри?
— Мислим за него. Ако му поверим новия пост, може и да се справи. Между другото, пипнахме другия пакет акции в „Барин“ от хлапето на Удринг. Прие цената ни с радост. Подарихме ти ги и доколкото знам, това бяха последните на пазара. Познаваш ли някой си Крос Макмилън?
— Аха.
— Той бе надушил и тези, но ние предложихме по-висока цена и хлапето ги продаде, преди Макмилън да внесе капарото. — Той замълча за миг, след това се втренчи в мен намръщено. — Да не би да си намислил нещо, Куче?
— Искам само десетте хиляди.
— Не знам защо, но имам чувството, че си хванал бейзболната бухалка и ще играеш с топки с динамит.
— Остави ме да се позабавлявам, Чет.
— Добре. Само внимавай за последствията. В момента нямаме нужда от излишно напрежение. Нещата на Стария континент са спокойни, Джон Бул се е върнал към политиката и ти не си нищо повече от легенда. Шайката от мафията направи чистка, последваха няколко масови погребения и толкова. Сега дори Интерпол седи спокойно и се радва на пейзажа, независимо какво ще се случи. Само да знаеха!
— Но ние няма да им кажем, нали? — попитах.
— Разбира се, че няма, безумни човече. Другата страна разполага с твърде много тежка артилерия. — Той се наведе напред и се подпря на бюрото. — Ще ти трябват ли някои от контактите?
— Не ми се вярва, но нека са готови.
— Бухалката за бейзбол май става прекалено дълга.
— Нищо сериозно. Просто съм свикнал да се подсигурявам. Човек никога не знае какво ще се случи.
— Аха — изръмжа той саркастично. — Какво смяташ да правиш сега?
Погледнах часовника си и станах.
— Довечера ще има малко парти. Сигурно ще е забавно.
— Приятелчето ти Шей ще ти показва града?
— Мисли, че имам нужда да се ориентирам в обстановката.
— А така ли е?
— Не е като едно време, Чет. Всичко са обърнали наопаки. Курвите…
— Курвите са еднакви, Куче.
— Тези, които ти си избираш, да.
— Наричат ме Линдън късметлията. Моите малки красавици никога не ми създават неприятности. Много чисти, много тихи и много делови. Ако говорим за теб, просто не мога да разбера какво намират там тези скъпи мадами. Бих си помислил, че ще ги уплашиш до смърт.
— Имам класа.
— Имаш нещо повече от класа, но само мадамите могат да го надушат.
Ухилих му се и угасих цигарата.
— Къде е документът, който искаш да подпиша?
Той отвори едно чекмедже на бюрото си, извади три листа, изписани на машина и ги плъзна към мен.
— Пунктираната линия, Куче. Три автографа и оставаш сам. Ако решиш да използваш някои от връзките, гледай наистина да е по наложителни причини. Една грешка и оставаш напълно открит. Отсега нататък излизаш от играта. Напълно. Днес този офис се затваря. Другите вече са преместени. Старите телефонни номера и адреси са сменени и на хората е казано, че не си нищо повече от минувач по
