и строен мъж до себе си.
— Но мила, истинските хищници са жените. Те са тези, които… как се казва… дебнат плячката си. Мъжете чисто и просто се съгласяват, ако имат желание.
— Възгледите ви са твърде европейски, мистър Фучия.
— Моля ви, да си говорим на „ти“. Възгледите ми са универсални. Това е мъжката гледна точка, която е особено разпространена тук, в Ню Йорк.
— Ние, нюйоркчаните, се гордеем с изтънчеността си. Не мисля, че това, което каза, е вярно.
— Така ли? Тогава се огледай наоколо. Виждаш ли мъжете? Те се оставят да бъдат обкръжени, вслушват се в увертюрите, преценяват качествата на телата и подбират тези, които най-добре биха оценили услугите им. Вече се очертават няколко дискретни двойки.
— Както винаги на подобни събирания, Раул. Хората са същите, само времето и мястото се различават.
— Не, мила моя, не както винаги. Жените се състезават. Да, състезават се. Те умоляват, настояват, изискват. За разлика от животинския свят, при хората женските екземпляри са тези, които се надпреварват в украшенията и в показването на привлекателна плът, за да съблазнят мъжките и да ги принудят да лапнат въдиците им. Виж себе си, например.
Шарън се обърна към него и му се усмихна кисело.
— Аз, изглежда, съм от консервативните, нали?
Усмивката, с която й отвърна, беше преднамерена, погледът му се спусна под нейния.
— Ни най-малко — отвърна той. — Ако приемем, че жените с твоята професия имат красиви прически и грим, отлично ушити дрехи и безупречни маниери, можеш ли да обясниш защо не носиш сутиен, защо под тясната ти, къса копринена рокля не се вижда нито шев, нито подгъв на някакво бельо? Освен нея и обувките, на себе си ти нямаш абсолютно нищо, а когато се изправиш, някои твои основни космати атрибути гордо се открояват въпреки външното прикритие.
— Не знаех, че личи — каза Шарън. Долавяше, че червенината пропълзява по раменете й, но смущението не се прокрадна в гласа й.
— Може би имам по-набито око от останалите. Но мисля, че лъжеш. Ти знаеш, че личи.
— Тогава не бива да гледаш натам.
— Защо? Та това е основната причина да изглеждаш… гола. Шарените пера на женската, нали? Възхитително. Аз съм напълно пленен. И защо не? Кожата ти е безупречна, тялото ти е съвършено. От всички жени в стаята твоите гърди са най-подходящи, за да изпълнят предназначението си. Достатъчно големи са, за да привлекат вниманието и да стоят изправени, без допълнителни приспособления, но все пак не чак толкова, че да пречат на някои по-важни неща.
— Само за секс ли мислиш? — попита го тя.
В полузатворените му очи се появи моментна изненада и Шарън бе доволна, че в гласа й не се долавяше възбудата, която той се опитваше да й предаде.
— В общи линии това е вярно — отвърна Раул. — Ти можеш ли да ми предложиш нещо друго? — Той отпи от чашата си и зачака отговор.
— Опитай да мислиш за печеливша работа.
Раул сви рамене и се усмихна.
— Едва ли е необходимо. Аз съм достатъчно богат. Да работя за повече би било поза. Все едно, предпочитам да изразходвам времето и енергията като се трудя над теб. Събуждаш у мен невероятен интерес.
— И с каква цел?
— Върховната. Да те заведа в леглото съвършено гола и подготвена за неограничените ми възможности. Ще се насладиш на усилията ми безмерно.
Шарън плъзна поглед по него, след това се усмихна и зъбите й проблеснаха.
— Боя се, че ще те разочаровам, Раул. Виждаш ли, аз съм девствена.
— Прекрасно — възкликна той. — Девствената по дух жена е нещо фантастично.
— Не по дух, приятелю. Физически. Аз съм абсолютно девствена. Какво ще кажеш?
Тонът й беше категоричен и не търпеше никакви възражения. Беше го изчислила съвършено и за момент стъписването, което се изписа на лицето му, й достави удоволствие.
— Невъзможно!
— Не чак толкова. Просто не съм спала с мъж, това е истината. Никога не съм срещала човек, с когото да съм готова да се сближа чак толкова. Няма нищо странно, като се замислиш.
Той остави чашата си, придърпа табуретката и бързо седна, протягайки ръка към нейната. Тя не се отдръпна.
— Тогава на всяка цена трябва да имаш мен! Настоявам! Просто трябва!
— Защо?
— Защото първото преживяване трябва да остане паметно. Само мъж с опит би могъл да…
— Глупости… Раул. Ще го направя, когато поискам. Не преди това. Ти също не си мъжът, който ще…
— Но ти не си ме виждана!
— Започва да ти личи, Раул. Мисълта за възможно преживяване с девственица ти дойде прекалено много. Затова ли седна?
— Мила Шарън…
— Не съм съвсем неопитна, приятелю от чужда страна. Целувала съм се, прегръщала съм се, получавала съм оргазъм. Преживяла съм няколко сексуални епизода, които са ми доставили нужното физическо удоволствие и може би ще ги повторя, когато поискам. Знам всички номера, пози и ерогенни зони, така че ще бъда страхотна, когато му дойде времето. Но сега все още притежавам нещо скъпоценно, което ме прави девственица и смятам да го запазя.
Тя почувства как ръката му се отделя от нейната. В очите му се появи несигурност.
— Ти си…
— Лесбийка?
Раул кимна.
— Не съм. Въпреки че няколко пъти съм си позволявала удоволствието да експериментирам в тази посока. Това шокира ли те?
Очевидно да. Объркването се изписа на устата му и той отново посегна към напитката.
— Но… след като си имала възможност да го направиш с мъж…
— Имала съм — отговори тя твърдо, — но не при нужните обстоятелства. Вкусила съм и съм почувствала няколко мъже. Взаимната наслада беше голяма. Ясно ли се изразявам? Дори съм имала сношение от друг тип, което ми се стори удивително хубаво. Така че не съм лесбийка, не съм фригидна, нямам сексуални отклонения. Просто съм решила да запазя нещо, което някой ден може да се окаже много ценно.
Раул изпразни чашата, намери свободно място на масичката край себе си и я остави.
— Вие, американките — отбеляза той, — сте изумителни.
— Мога да си го позволя на моята възраст — каза Шарън. Тя се наведе напред умишлено, давайки си сметка, че той ще проследи движението на гърдите й под роклята й. Допирът с фината материя накара зърната им да се втвърдят и изпъкнат забележимо.
— А сега защо не предложиш ерекцията си на някоя, която би я оценила?
По някакъв начин той успя да овладее смущението си и стана, за да се поклони по европейски. Тя пое пръстите му и нежно ги стисна.
— Изпитвам съжаление към теб, Шарън Кас — каза Раул.
Тя се усмихна отново и в очите й се появи весело пламъче.
— Аз изпитвам съжаление към теб, Раул. Ти знаеш какво ти се разминава и нямаш никаква възможност да го получиш.
— Не е съвсем така, скъпа.
— Съвсем така е. Ако се опиташ да ме изнасилиш, ще ти откъсна топките. През трийсет и двете години на живота си съм се занимавала със спорт и, както казах, знам всички номера… Дори и този.
Той се оттегли елегантно, както й се стори, за човек, който ще трябва да променя плановете си. Тази
