улицата.
— Картинката ми е ясна, Чет. Знам правилата.
— Може би забравяш едно, Куче.
— Кое?
— Искаха да те премахнат. Един глас не достигна, за да се случи.
— Твоят ли, Чет?
— Моят, Куче.
— Защо? Не знаех, че си толкова сантиментален.
— Не съм. Просто не исках да видя как най-добрите ни хора заминават, преди да са успели да се справят с теб. Трябваше да избера по-малката злина.
Нахлупих си шапката, ухилих се и тръгнах към вратата.
— Куче — спря ме той.
— Да?
— Преди да гласувам така, мислих дълго.
Когато най-накрая се добрах до апартамента на Лий, във фурната стояха топли две вечери като за пред телевизор. Едно-две питиета бяха премахнали заядливостта му и той му се усмихна с глуповатата усмивка, която помнех толкова добре.
— В този град има таксита и метро. Да не би да си забравил как да ги използваш?
— Ходих пеша.
— Без майтап? И с нов костюм? Надявам се, че шлиферът ти е свършил работа.
— Доста добра. Ще изгладя панталоните, за да изсъхнат по-късно.
— Къде ходи?
— Погрижих се за някои делови въпроси.
Усмивката му се стопи и той вдигна ръце нагоре.
— Не ми казвай за тях, Куче. Каквито и да са, не искам да ги знам.
— И без това не би повярвал.
— И още как. — Той сграбчи ръката ми и ме поведе към барчето. Напълни една чаша, подаде ми я и каза: — Слушай, Куче, за тази вечер…
— Успокой се, няма да те изложа. Освен това, казах ти, че се запознах с Уолт Джентри.
— Не ме безпокои, че ти ще направиш нещо. Куче, тази шайка е доста рошава. Аз ги познавам, с тези хора говорим един и същи език. Показват си зъбите, когато се появи някой нов, който не могат да поставят в никаква графа. Любопитни са колкото си искат и знаят как да изровят информация. Боя се да не се лепнат за теб.
— И какво има да научават? — Опитах питието, кимнах и оставих другата половина на масата.
— За тези пари, най-наред…
— Кажи им да се обадят в банката.
— Куче… не се шегувам. Меримън… мацката, която списва клюкарската колона, ще дойде. Дик Лейдън, който се занимава с политиката от Вашингтон…
— Дявол да го вземе, Лий. Аз не съм сензационна новина.
— Не си новина, но си нов. И изглеждаш така…
— Как?
— Като че ли от теб може да излезе новина. Слушай, познавам тези хора и…
— Радвам се, че ги познаваш, Лий. Какво ще е положението с жените?
— За нищо друго ли не мислиш, освен за жени? Едно време бяха полетите… Сега изведнъж се превърна в женкар…
Допих питието.
— Някак си, приятно е да се въртят около теб.
— Извини ме, че се повтарям, но си абсолютно побъркан. Абсолютно.
— Това не е отговор на въпроса ми.
Лий сви рамене отчаяно и отпи глътка направо от бутилката скоч.
— Всички проклети вълчици на Ню Йорк ще бъдат там и… не го казвай.
— Да не казвам какво?
— Ще правят добра компания на старо куче като теб.
Разсмях се и го оставих да ми напълни чашата.
6
Първоначално Шарън смяташе да не ходи на коктейла в ателието на Уолт Джентри. Там щеше да е същата стара тайфа — няколко живи знаменитости, които дължаха услуга на домакина, десетина старовремци, които все още можеха да се разпознаят от старите филми, които даваха в късните часове по телевизията и цяла шайка кибици, които обитаваха периферията на шоу бизнеса. Щяха да се появят и няколко нови физиономии — преди всичко вносна стока от Европа или Западното крайбрежие, а още толкова редовни посетители нямаше да дойдат или защото им е писнало, или защото са заминали някъде с пътуваща трупа, или заради някоя второстепенна роля на снимачната площадка.
Шарън знаеше, че ще участва в новата продукция на „Кейбъл Хауърд“ и С. К. Кейбъл, който отдавна бе решил, че служителите му трябва да работят по двайсет и четири часа на ден, всеки ден, специално й поръча да се заеме със светското събитие. Бе плъзнал слух, че Уолт Джентри искал да вложи няколко милиона в нещо и търсел подходящи съдружници. А ако „Кейбъл Хауърд“ успееше да сключи споразумението с Уолт Джентри, тогава за Шарън Кас щеше да има добра премия, а може би дори и известен малък процент от печалбата.
„Хубаво — помисли си тя. — Станала съм икономическа прелъстителка. Очаква се, че ще дам всичко от себе си за «Кейбъл Хауърд». А наричат проститутките с обидни имена и ги арестуват. Прекрасен, съвременен морал“.
Тя се погледна в тоалетното огледано, осветено от шестте лампи, които го обграждаха, съсредоточи се върху поставянето на изкуствените мигли, след това успокои ръката си, за да направи черната очна линия, която й придаваше леко наивното изражение. Облегна се назад доволна.
„Хубава съм — помисли си тя. — Елегантно женствена, много красива и съвършената цел за атака. Стръв. Гадно парче стръв. Петнайсет хиляди годишно, плюс разноските, за да вкарвам леваците в мрежата. Премия, когато С. К. реши, че рибата си струва. Какво се случи с теб, Шарън? Ти беше малко провинциално момиченце, задушаващо се в идеали, с очи като звездици. Обичаше аромата на окосена трева и вятъра, духащ от океана. Събираше мидени черупки и насекоми, докато онази лесбийка от «Фючър» не те повика, за да позираш, когато още беше ученичка, докато не забеляза промяната и не се снима с разтворени крака, което накара «Кейбъл Хауърд» да те вземе за зализания филм с много слънце и веселие. О, ти беше страхотна сексбомба, само дето не обичаше да се мушкаш в леглата на асистент-режисьори и импресария с дебели устни, които до преди година са били чиновници в пощата. Твоята катеричка накара главата на стария С. К. да забръмчи и той реши, че си достатъчно умна, за да те остави да наложиш своя вариант на екипа му… Само дето работеше прекалено добре и ето те сега…“
Тя стана и зае предизвикателна поза пред огледалото — гола, малко едровата фея.
— Все още се харесвам — прошепна тя. — Поне това ми е останало.
Хубавото, почерняло от слънцето отражение се втренчи в нея, очите му се плъзнаха по извивките на тялото й и след малко срещнаха нейните — прями, особени.
— Имам странно чувство — каза тя.
Отражението продължи да я гледа, без да каже нищо. След това на лицето му се разля усмивка.
Поканата беше за шест и половина и Шарън — след като закъсня, както бе модерно — вече бе изслушала две предложения, бе изпила един коктейл с шампанско, бе поздравила почти всички и сега трябваше да води разговор с Раул Фучия. Някак си не можеше да си спомни как точно започна това, но се отърси от мислите, които бяха на прекалено много години и се потопи в омагьосващия глас на този чувствен
