лесно и просто. Животът беше един голям купон, с нормалните сплетни и интриги, които го правят интересен. Всички се чукаха и никой не умираше. След това се появи ти, решен на всяка цена да вземеш някакви си скапани десет хиляди и стана като с „Титаник“. Корабът потъва, но никой не знае. Пътниците продължават да ядат и пият, а когато идва време за бягане, се оказва, че няма достатъчно спасителни лодки и единствено акулите си устройват пир.
— Прекалено много мислиш — казах аз.
— А какво ще стане с тази твоя кукличка, Куче? Нея също си забъркал до уши. — Понечих да кажа нещо, но той ме прекъсна. — Слушай, само не ми пробутвай глупости. В този град всички знаят всичко. Откакто се пови, хлапачката промени цвета си като хамелеон. Ти разтопи леда, а сега ще я оставиш да подмокри всичко наоколо. Ами ако се опитат да направят номера с ваната и на нея?
— Има кой да я пази.
— Браво! Страхотно! Играеш прекрасни игри! И за какво? Куче, какво, по дяволите, искаш да постигнеш?
Пуснах фаса в чашата с кафето и се загледах в мокрия филтър.
— Непрекъснато го повтарям, но никой не ми вярва. Не искам нищо. Просто искам да си получа десетте хиляди.
— Ами ако продължават да не ти вярват?
— Ще ги убедя по неприятния начин.
Вечерните вестници публикуваха по-обширни материали за Маркъм и Брайди Гръка. Някакъв репортер с достъп до секретна информация обяви, че двамата са били наемни убийци, а телевизионните новини от шест часа потвърдиха съобщението, позовавайки се на източник отвъд океана, който свърза изпращането им с операциите на Турчина в Европа. Някаква радиостанция бе успяла да влезе във връзка с него, но той заявил, че е почтен бизнесмен и нямал нищо общо със случилото се. В един от репортажите се споменаваше за убития куриер в Марсилия и за гнева, обзел някои кръгове, заради изчезването на пратка хероин на стойност милиони долари. Намекваше се за връзка между всичките тези събития.
Ал Де Векио отвратено удари цветния телевизор с длан и го изключи.
— Сега вече е ясно — каза той.
— Нищо не ти е ясно.
— Днес се обадих на някои места. — Той стана от канапето и си наля още една бира, без да отделя очи от мен в огледалото зад барчето. — Най-накрая стигнах до един полицейски шеф в Южна Испания, който прояви желание да говори по препоръките на някакъв приятел.
— Е, и?
— Спомена за някакъв тайнствен човек на име Ел Лобо, който създавал големи неприятности. Никой не е успял да разгадае самоличността му и много малко хора го познавали лично. Един от тях твърдял, че е умрял някъде в Южна Испания.
— Е, и? — отпих от бирата и зачаках.
— Този Ел Лобо изглежда е имал склонност да се бърка в работите на една друга тайнствена фигура на име Фльор. Справял се е удивително добре и постепенно си е пробивал път към върха на наркобизнеса.
— Какво значение има това, след като е умрял?
— Никой не е виждал трупа му, а почеркът му все още се долавя в някои неща.
— Това е проблем на полицията — казах аз.
Ал се обърна, застана пред мен и се втренчи в очите ми.
— Нещата стигат малко по-далече. Полицията е от едната страна, а тези организирани главорези са от другата. Ченгетата са ограничени. Другите не са. Те разполагат с пари, с хора, с начини да наложат свои собствени правила и изобщо не се притесняват, ако някой им се изпречи на пътя. Те не мислят, че Ел Лобо е мъртъв.
— Говори по същество, Ал.
— Не за първи път ми прави впечатление приликата между Ел Лобо… Вълкът… и твоят прякор. Кажи ми, и в Европа ли те наричаха Кучето?
— Наричали са ме и с по-лоши имена.
Ал поклати глава и зачака. Аз кимнах.
— Свикнал съм.
— Добре, Куче… не искам да ме лъжеш този път. Мога да разбера нещо, което се отдава на много малко хора. Мога безпогрешно да позная кога лъжеш. Ти ли си Ел Лобо?
Този път аз се втренчих в очите му.
— Не съм. Съжалявам, че те разочаровах.
На отсрещната стена тиктакаше часовник. Преди Ал отново да се усмихне и да отпие още една глътка бира, мина доста време.
— Добре, Куче. Вярвам ти.
— Радвам се, че поне един човек ми вярва.
Ал седна на канапето и кръстоса крака.
— Проверих и Роланд Холанд. Нашият стар приятел се държи здраво.
— Умно момче.
— На времето сте били доста близки.
— Естествено. Летяхме заедно. Ти го познаваше не по-зле от мен.
Ал кимна, допи бирата си и стана, за да вземе още една.
— Странно. След войната той остана в Европа, като теб.
— И той нямаше за какво да се връща у дома.
Ал отвори бирата и глътна пяната, преди да се излее. Избърса устата си и каза:
— Роли имаше университетско образование. Научна степен и така нататък. Умен мъж със страхотен потенциал.
Разбрах накъде бие.
— Затова остана в Европа. Там бяха всички големи възможности. Ако наистина си се интересувал от него, трябва да си разбрал, че не е направил нито една грешка. В момента ръководи някои мощни компании. Дявол да го вземе, дори правителствата се съветват с него, преди да предприемат каквото и да било.
— А той съветва ли се с теб, Куче?
Разсмях се.
— Разбира се. Кой според теб е мозъкът при цялото му университетско образование?
Ал изсумтя и отново отпи от бирата.
— Не и ти. Ти дори не можеше да броиш.
— Тогава защо се интересуваш от Холанд?
— Защото, Куче, приятелят ти Роли те хвали навсякъде, а когато те хвали човек като него, значи похвалата е истинска, особено като отчетем факта, че притежаваш богатство с неясен произход, споменаването на името ти предизвиква ледено мълчание в някои кръгове, че стана обект на няколко нападения от страна на наемни убийци и че проявяваш невероятно любопитство по отношение на наркотрафика.
— Аз съм енигма.
— Ти си жива мъка и ме плашиш. — Той остави бирата на масата и започна да прави кръгчета върху полирания махагон с мокрото дъно на кутията. — Научих някои неща, без изобщо да задавам въпроси. Двама много съществени господа не присъстваха на една отговорна среща и по тона при един дочут телефонен разговор, успях да доловя, че на тях някои ключови фигури не гледат с добро око, защото са провалили някаква операция и ако не дадат нужните обяснения… и липсващия продукт, може да се стигне до бетонни ковчези.
— Добре си доловил.
— Това ми е работата.
— А кой държи мръсния край на пръчката?
— Чувал ли си за братята Гуидо?
— Не се ли занимаваха с рекета на пристанището и летището?
