— А сега, стари приятелю, искам да изляза от живота ти. Платено ми е до днешна дата и не желая повече усложнения. Дадох ти всичко, което мога и ако решиш да свириш на струната за старото войнишко приятелство, ще ти кажа къде да си я завреш.
— Ще ти се обадя.
— Когато пожелаеш. Ще отидем да обядваме, да вечеряме, можеш да ме поканиш на среща на ветераните от ескадрилата, каквото и да е. Само стой настрана от трудовото ми ежедневие.
Ал тръгна към вратата, спря по средата и се обърна.
— Беше забавно, Куче. Както казваха англичаните, колкото да поддържаме стария инструмент във форма.
— Ще пропуснеш най-интересното.
— Надявам се да си прав. — Ухили се и хвърли фаса си в един пепелник. — Между другото, говорих надълго и нашироко с Роланд Холанд.
— Така ли?
— Да кажем, че отново правя предположения. — Ал замълча и се ухили още по-широко. — Хлъзгаво животно си.
Когато затвори вратата, погледнах бележника, върху който бях драскал. Около думата „Ферис“ бях нарисувал кръгове, а покрай ръба на листа — преплетени петици и шестици. С името ги свързваха прави линии. От семенцето се появи стебло, но все още не можех да го определя. Станах и по навик хвърлих горните няколко листа от бележника в клозета, а документите на Ал изгорих в умивалника. После отидох да се срещна с моя човек за свръзка.
Френският премина в забързан испански, подчертан от почукването на показалеца му върху масата.
— Не. Съжалявам, мистър Кели. Това беше всичко. Нещата напълно излязоха от контрол.
— Какво каза О’Кийф?
На челото му бяха избили капчици пот, а по слепоочията му се стичаха вадички.
— Моля ви!
Виждах отражението си в огледалото зад него и то никак не можеше да ми достави радост. Човекът пред мен твърде дълго бе вкусвал само мекото на бизнеса, а сега бе научил какво е да си от другата страна. Преглъщаше с усилие, опитваше се да прикрие смущението си, като отпиваше от питието, но това не му помагаше. Реших да го изчакам.
— Приеми го като услуга — каза той накрая.
— Като услуга — повторих.
— Стоката е излязла от страната. Убитият куриер… я е поверил на някого. Човекът, наречен Фльор, подозира, че е отишла в онази книжарница в Сохо…
— Саймън Корнър?
— Да. Сега той е мъртъв. Но пратката не е намерена у него. Както и да е, това е дало възможност на английската полиция да открие свърталището на тайнственият Фльор. Както казват американците, сега там се вихри самият пъкъл. Може би ще успеят да разбият цялата структура. Финансовата загуба от тази пратка е прекалено голяма и никоя организация не би могла да я понесе. Няма да се съвземат, освен ако не я открият.
— Какво каза О’Кийф?
Мъжът отпи глътка от питието си и кимна бавно. След това остави чашата, попи устните си и ги облиза нервно.
— Поради някаква причина са решили да се насочат изцяло към теб. Хората са… предупредени. О’Кийф каза… да… да се махнеш.
— Нещата са извън контрол, така ли?
— Моля?
— Сега съм нещо като персона нон грата.
— Точно така, мистър Кели. По всичко може да се съди, че не ви остават повече от няколко дни живот, освен ако…
— Освен ако?
— Да. Освен ако… не предадете пратката.
— Значи по петите ми са пуснати истинските главорези?
— Боя се, че е така.
— Излиза, че сегашната ти среща с мен е била одобрена.
— Да.
— Тогава им кажи да вървят на майната си.
Когато не можеш да бягаш и не можеш да се криеш, правиш по малко и от двете и гледаш да държиш преследвачите на открито. Ако си в буренака, се правиш на бурен, а те са камъни; в камънака се правиш на камък, а те са бурени. Но гледаш те да се виждат, а не ти и винаги оставяш задната врата отключена, а също и няколко пилета, които да се разкудкудякат, ако дойде неканен посетител. Така можеш да излезеш в задния си двор, който познаваш до последното камъче и докато стигнат до теб, ако имаш късмет, можеш да се прехвърлиш в двора на съседите, който познаваш също толкова добре, и да започнеш всичко отначало. Но трябва да знаеш, че не кучето, което те гони, хапе най-лошо. Най-лошо хапе чуждото куче в двора на съседите, което те причаква отзад.
Пуснах телевизора, в продължение на петнайсет минути гледах глупави новини и го изключих.
Шарън Кас бе отишла да обядва и не успях да се свържа с нея. Оставих съобщение, че ще отида да я видя в апартамента и се изтегнах на канапето. Семенцето в ума ми порасна с още няколко сантиметра, но все още беше прекалено крехко, така че го зарязах и заспах.
Беше хубаво парти. Имаше само малък оркестър от десетима и няколкостотин души, пръснати из спретнатите двайсет стаи на таванския апартамент на С. К. Кейбъл.
Шумът на тълпата заглушаваше леката музика, удавяше я в басов смях и подрънкване на чаши и сякаш изобщо я нямаше. Плътта беше в изобилие — прозрачни блузи, главозамайващи деколтета и голи гърбове. Плът за продан. Докосни, за да я почувстваш, дръпни, за да видиш колко е твърда, бодни я с пръст, за да се убедиш, че пружинира. Телесните аромати се смесваха в една обща упойваща миризма, в която нямаше нищо индивидуално. Униформата на деня — полуголи, щръкнали цици. Без бельо. Прелъстително подчертани задници, похотливо спуснати клепачи. Мокри устни. Противникът — черните вечерни костюми, защото срещу един по-близък поглед към телесните издатини или отриване на изпъкнали гениталии с опаковано бедро те могат да снесат безценна информация, а дебелата дама с диамантените пръстени би могла да спомене в коя агенция да се обадиш, за да получиш роля.
— Знаех, че няма да ти хареса, Куче — каза Шарън.
— Не е толкова лошо.
— Да, ако можеш да понесеш секс-закачките.
— В момента няма нищо друго.
— Това е киноиндустрията.
— Това е всеки бизнес, котенце. Колко време ще трябва да останем тук?
Смехът й беше гърлен и тих.
— Мислех си, че всеки, който е прекарал известно време в Европа би трябвало да е свикнал с изискаността.
— Там са малко по-изтънчени в това отношение.
Шарън ми подаде чаша, която взе от подноса на една келнерка с вирнат нос.
— Какво не е наред, Куче?
— Няма нищо.
— Мадамите пак те гледат така.
— Да вървят на майната си.
— Тази вечер не си много общителен. — Тя докосна ръката ми и се усмихна. — Съжалявам. Не трябваше да те карам да идваш тук.
— Никой не може да ме накара да направя каквото и да било, ако сам не искам. — Засмях се и леко я
