къде да те намеря.
Станах и взех шапката си.
— Радвам се, че те видях, Люси.
— Аз също. — Тя остави пурата си и се изправи с усилие, за да ме изпрати. — Между другото, какви са тези приказки за теб и момичето на Кас?
— Приятели сме, само толкова. Къде си ги чула?
— Чета вестници. Пишеше, че с нея сте били при Тод. Не ми прилича на обикновено приятелство.
— Доста любопитна си.
— Както винаги. И си я водил долу на плажа, нали?
— Пак ли Бени Сакс?
— Никой не води приятелка по този начин на плажа, освен ако не му е много добра приятелка.
— Тя с сгодена, Люси.
— Да, познавам годеника й.
Спрях на вратата и се обърнах.
— Кой е той?
Люси ме изгледа с безизразни очи и поклати глава.
— Едва ли си го виждал. — Протегна ръка и ме улови за китката. — Внимавай с момичето. Добро е. Познавах стареца й. Бет акушира при раждането й.
— Тя няма да пострада.
— Не знам. Ти си като баща си. И дядо си. Понякога и те излизаха от релсите.
Потупах я по рамото.
— Така е. Пази се, Люси.
— Да си ме виждал някога с деца? Винаги съм се пазила.
Тълпата беше оредяла и се бе оформила на малки групички, които отстояваха възгледите си със пиянско съвършенство. Умореният оркестър свиреше на пет-шест двойки, които триеха задници На малкия дансинг. Уолт Джентри се усмихваше на русата актриса, която бе оставила някъде лисицата си и сега го държеше на такова разстояние, че да може да види максимално добре бюста й, увит само в някаква полупрозрачна материя. Имаше вид на напълно доволен човек, може би и заради сделката, сключена преди няколко часа.
Братовчедът Денисън се бе надвесил над Лийлънд Хънтър, който пишеше някакъв документ. Крос Макмилън гледаше отстрани, а С. К. Кейбъл говореше оживено на Шарън. Тя си водеше бележки и от време на време задаваше въпроси на двамата възрастни господа встрани, които очевидно бяха доволни от всичко и всички. Единият притежаваше голям парцел в центъра, а другият беше кметът на Линтън.
Не видях нито Роуз, нито Алфред.
Никой не беше виждал и келнер на име Дейли.
Шийла стоеше в отсрещния ъгъл с две чаши шампанско в ръка и когато ме забеляза да стоя сам край рояла, ги остави, заобиколи тълпата и дойде при мен.
— Изведи ме оттук, Куче — каза тя.
Един келнер донесе дрехата й и през кухнята минахме към задния вход, който вече бях използвал по- рано тази вечер. Тя леко се олюляваше и лицето й ми се стори особено.
— Защо оттук?
— Хората обичат да приказват — отговорих.
— Пет пари не давам за хората вече.
Когато стигнахме до вратата, угасих външната лампа. Шийла се облегна на мен и пое дълбоко хладния нощен въздух.
— Искаш ли да походим пеша?
— Да, имам нужда от това.
Паркингът беше почти празен, но никога не съм обичал редици безмълвни коли, така че свих надясно зад едни храсти и излязохме на алеята, която водеше към главния вход.
На осветеното място пред вратата видях Бени Сакс да разговаря с друго униформено ченге и това също не ми хареса. Дръпнах Шийла към тревата и я отведох до улицата, в сенките на дърветата, където спрях, за да се огледам.
— Чакаш ли някого? — попита тя.
— Не.
— Там има някой.
— Навсякъде има по някой, котенце.
Почувствах как потрепери и я улових за ръката.
— Махни ме от хората, Куче.
— Хайде, ще те заведа у дома.
— Не искам у дома. Взех стая в един хотел за тази вечер. Крос ще се върне в Ню Йорк и не искам да оставам сама в голямата къща. Уморих се да съм сама.
— Какво те тормози?
— Нищо, само ме заведи в хотела.
Отидохме до колата, заслушани в звуците на нощта, а ушите ми се мъчеха да доловят сред тях нещо необичайно. Отворих й вратата, за да се качи, заобиколих от другата страна, качих се и аз и мушнах ключа в стартера. Шийла потрепери пак и се втренчи право напред.
— Нещо тревожи ли те? — попитах.
— Защо хората постъпват лошо с другите хора?
— Не знам, скъпа.
Машинално сложих ръка на бедрото й и въпреки че докосването беше съвсем кратко, ме обзе остър копнеж, който изчезна едва когато улових кормилото с две ръце.
Хотелът беше двуетажен и до входа се стигаше по полукръгла алея. Една друга обикаляше около постройката и водеше към служебните помещения отзад. За да се подсигуря минах по нея и когато спрях, от едно такси слязоха трима.
Шофьорът прибра парите и потегли, а аз включих на скорост. В този момент скочиха.
Проблемът им беше, че ги видях, като идваха. Улучих единия в средата на челото, той за миг остана изправен, с кървава каша вместо око и се строполи на земята. През другия минах с двете предни колела и веднага включих на заден ход. Сякаш изхрущя плетена кошница.
Изскочих от колата и видях третия, който бързаше да разбере какво се е случило. Точно когато погледът му се спря на двата трупа, счупих ръката му с първия саблен удар и врата му с втория.
И тримата имаха пистолети със заредени пълнители — два 38-и калибър и един 9 милиметров — с дръпнати назад ударници, готови за стрелба. Само че не бяха достатъчно бързи, за да ги използват. Прерових джобовете им само за няколко секунди. Този, когото застрелях, не ми беше познат и името му не
