ми говореше нищо. Лицето на другия беше застинало в някаква ужасна болезнена гримаса, но въпреки това го разпознах. Отблизо изобщо не приличаше на пубертет, но със сигурност той седеше до шофьора на колата, която бях видял преди това. Името на третия, този със счупения врат, ми беше познато. Това беше един от главорезите на братята Гуидо, вероятно дошъл, за да гарантира, че задачата ще бъде изпълнена.
Вдигнах очи и видях лицето на Шийла зад предното стъкло на колата. Гледаше ме през дупката, която беше оставил куршумът. Усмихваше се като в някакъв унес и долавях ужаса, който достигаше до всеки нерв на тялото й. Качих се в колата и когато отново докоснах коляното й, тя не реагира. Само очите й леко се разшириха.
Бяха навсякъде около мен и нямаше къде другаде да отида, освен в старата дървена къща край морето.
Беше много уплашена — като че ли някой я бе изстискал с центрофуга. Крачеше странно леко с изкривени като на Мона Лиза устни и нямаше никакво желание да обяснява какво чувства. Нито се противеше, нито се оплакваше — просто тръгна с мен през пясъчните дюни към къщата. Влязохме и остана неподвижна, докато спуснах щорите и запалих газените фенери.
— Добре ли си? — попитах.
Тя не отговори, обърна се към мен и едното ъгълче на устата й потрепери. Очите й блестяха. Улових я за ръката, заведох в до един стол и я сложих да седне.
Отидох в кухнята, сложих чайника на газовия котлон и докато водата завря разглобих пистолета, смених цевта с нова и зарових в пясъка старата заедно с изстреляната гилза, която се бе ударила в арматурното табло на колата. След това се върнах в кухнята и направих кафе.
Шийла все още седеше там, където я оставих, в непроменена поза. Това никак не ми хареса. Подадох й чашата кафе, но минаха цели десет секунди, преди да забележи и да я поеме с леко кимване. Отпи.
Нямаше да е възможно да се разговаря с нея още доста време, така че седнах да изпия кафето си, наблюдавайки лицето й.
Вече трябва да са намерили труповете, помислих си. А може би не? Може би никой нямаше да мине по онази служебна алея, докато не започнат да идват доставчиците на сутринта. Бях стрелял в затворената кола, откъм тъмната страна на сградата, след това бях изчакал достатъчно, за да видя какво ще стане. Не се появи никой, никакво раздвижване. Вероятно не бяха чули изстрела. Никой от тримата не извика, преди да се превърне в размазан труп. Самоувереността бе приспала вниманието им и може би си бяха дали сметка за това в ужаса на последната секунда.
Сутринта трябваше да сменя стъклото и гумите на наетата кола и се надявах да имам достатъчно време за това. Оставаше и проблемът със свидетелката, която седеше срещу мен, изпаднала в някакво вцепенение. Можеше да се разприказва, можеше и да мълчи, но ако някой я видеше в това състояние, непременно щях да си имам неприятности. Мислите на Шийла Макмилън бяха като неуправляема вихрушка, която искаше да се мушне на някакво тъмно, скришно място — и най-малкото невнимание от моя страна можеше да ги насочи в лоша посока.
Тя допи кафето и взех празната чаша от ръката й.
— Хайде, Шийла.
Улових я за лакътя, тя инстинктивно стисна дамската си чантичка и бавно се изправи. Взех газения фенер и я поведох нагоре по стълбата към единствената стая, която бях пригодил за живеене. Оставих фенера и отметнах завивките на леглото, а тя остана неподвижна, вперила поглед в стената. Прекосих полезрението й, а очите й проследиха движението ми, без беглата усмивка да слиза от лицето й.
Съблякох я лесно. Просто трябваше да дръпна ципа на гърба на роклята й и тя се свлече в краката й. Отдолу беше съвършено гола, ако не се броят обувките. Събух ги и извадих глезените й извън купчината плат, прегърнах я през раменете и я накарах да седне на ръба на леглото. После внимателно я сложих да легне и махнах косата от лицето й.
Наистина беше красива — с приятен слънчев загар, бяла на гърдите и таза, със зряло чувствено тяло.
За първи път очите й се раздвижиха и замръзналата усмивка изчезна от лицето й. Гледаше ме объркано. Прокарах пръсти надолу по тялото й, по издатините на гърдите, по плоския корем, покрай мекия триъгълник между краката й и надолу по бедрата. Ощипах леко палеца на крака й, завих я и я потупах по бузата.
— Горкото дете! — казах тихо.
Очите й сякаш потъмняха, клепачите се спуснаха, устните й омекнаха и се чу равномерното й дишане.
20
Местният вестник пусна специално издание, за да отрази събитията от предната вечер. Тройното убийство беше намерило място на първа страница. Бяха публикувани четири снимки на труповете, а от полицейските фотографии на лицата се виждаше как са изглеждали преди това. Бяха ги идентифицирали веднага и с положителност. И тримата бяха хора от шайката на братята Гуидо. Засега не беше открит мотив за убийството им. Предполагаше се, че гангстерите на братята, които въртят нелегалния бизнес по крайбрежието, са пристигнали в Линтън, за да се намесят в дейността на профсъюзите във връзка със съживяването на завода на „Барин Индъстриз“. Местната полиция работела в тясно сътрудничество с отделите в Ню Йорк и други държавни институции и се очаквали бързи резултати.
Глупости.
Вътрешните страници бяха посветени на дейността на киноекипа на С. К. Кейбъл във връзка с подготовката за снимки, светските клюки се разпростираха върху приема, даден за по-видните жители на града, а световните новини бяха сбутани най-накрая.
Дори нюйоркските вестници се разпростираха надълго и нашироко върху темата, и макар „Плодовете на труда“ да не беше кой знае каква книга, целият шум, който се вдигаше около нея й даваше солиден тласък. Мона Меримън излезе с цяла страница подробности, очевидно осигурени й от Лий и отдела по рекламата, някакъв журналист от Холивуд също бе написал кратка информация, а Дик Лейгън намекваше за някакви тъмни машинации и направо заявяваше, че всичко това е само началото на сътресенията, които неминуемо щели да започнат. Ако разполагаше с някаква сериозна информация, или не бе в състояние да я докаже, или изчакваше подходящ момент.
Чет Линдън ме изслуша търпеливо, докато му обясних какво се бе случило, а след това ми каза да вървя на майната си.
— Приятелю — отвърнах аз, — започвам да се нервирам и не искам да слушам никакви помии от теб. Казах ти какво може да се случи, но ти не послуша. Ако ти се прииска да ме прецакаш, нека те предупредя, че ще надуя свирката и цялата шибана история ще се срути така, че ще смачка всички ви.
Гласът му беше равен и студен.
— Този номер няма да мине, Куче.
Аз също можех да говоря студено и много по-злокобно. Можех да го подкрепя с няколко трупа и бях дяволски сигурен, че ги е преброил.
— Нямаш никакъв избор, Чет. Просто го направи.
Чух как изсумтява отвратено.
— Добре, къде е колата?
Казах му къде е и добавих:
— Вероятно са заснели следите от гуми на онова място, така че купи някакви от същата марка и фирмата няма да забележи смяната. Оправи прозореца, измий я добре отдолу, за да не останат следи от прахоляка край хотела и след това я покарай по някой черен път, за да събере нова мръсотия. Остави я там, от където ще я вземеш.
— Мислиш, че с лабораториите си няма да открият нещо, ако решат да те проверят?
— Няма да им стигне времето. Все още не съм влязъл в ничий черен списък.
— Освен в нашия.
— Тогава елате да ме хванете. И… Чет…
