— Куче… каза „ние“.
— Не обръщай внимание. Това е множественото число на кралете.
— Обичам те.
Начинът, по който го каза, ме блъсна право в стомаха и всички мускули по тялото ми се стегнаха. Погледнах замръзналото й лице и разбрах какво е видял баща ми, когато е бил с майка ми в онази самотна малка стаичка на втория етаж в къщата на Мондо Бийч. За първи път разбрах и какво ми е дал дъждът. Беше изписано на лицето й наред с леката усмивка. В ума ми като в калейдоскоп се завъртяха образи, които не можех да разпозная и се наложи здравата да помисля, преди да кажа:
— Недей, дете.
Беше като първия път, когато я видях, когато Раул се беше надвесил над нея с мераците си и тя го бе разгадала толкова блестящо. Шарън отърси дъжда от лицето си и се усмихна.
— Куче, аз съм имала секс. Познавам мъжете и съм им налагала волята си. Чукали са ме отзад, експериментирала съм и с жени… но все още съм девствена. Не е ли ужасно?
— Разкарай се.
— Да. Чаках.
— Тогава чакай своя тип. Може и да не е умрял.
— Вече не ме интересува. Наистина.
— По-добре да те интересува, защото на тоя скапан свят трябва да остане нещо свястно.
— Кой ще те убие, Куче?
— Всички — отговорих.
— Може ли да гледам?
Пакетът цигари остана в ръката ми прекалено дълго. Бяха се намокрили и ги захвърлих в калта. Шарън се усмихваше, усмихнах й се и аз.
— За мен ще е удоволствие.
22
Дъждът беше отстъпил мястото си на бурята и навън цареше някакво безумие. Валеше като из ведро и водните камшици шибаха земята, сякаш човешките творения им бяха враг и искаха да ги отмият в канализацията, за да може земята да заживее отново, без излишни разрушения. Бях съгласен с природата. Излязох да направя това, което трябваше.
Чакаше ме при Тод и още като я видях, разбрах, че всичко е отишло по дяволите.
— Здравей, Роуз. — Вместо да отвърне на поздрава ми, Роуз се втренчи в кафето си и заопипва самотната кифличка до чинийката. — Какво стана?
— Задаваш много въпроси.
— Знам. Затова и плащам.
Нямаше причина да я карам да бърза. Изчаках Тод да ми донесе бира и да се отдалечи, после отпих една глътка от чашата и изтрих пяната от устата си с ръка.
— Какво стана?
Най-накрая вдигна очи към мен.
— Наистина ли са от твоето семейство?
— Донякъде.
Протегнах ръка и улових дланта й.
— Ти как си?
— Нищо ми няма.
— Как мина?
— Имаш снимките, ако това те интересува. Просто не мога да повярвам, че може да има такива хора.
— Роуз, какво по дяволите, се случи?
Тя отпи от кафето, взе цигарата, която й предложих и я запали.
— Всички вие сте Барин, нали?
Потвърдих.
— Куче…
— Слушам те.
— Той е помия.
— Знам го отдавна.
— Защо не ми каза каква помия е той?
— Осигурих ти пътя за бягство, нали?
— Благодаря. Ама наистина. За малко да не успея да се възползвам.
— Очевидно си успяла. — Отдръпнах се назад и се усмихнах.
— Дявол да го вземе, престани да се хилиш! Това, че съм професионална курва не означава, че можеш да ми се хилиш така!
— Това е защото те харесвам, скъпа.
— Върви на майната си.
— Още не.
Когато вдигна очи, забелязах, че в тях има сълзи, при това не отскоро.
— Лий ще ме намрази.
— Ти си си виновна.
— Куче… аз не съм закоравяла като тебе.
— Но си също толкова мека.
— Каква полза от това?
— Помниш ли, че ти казах да се омъжиш за Лий? Той има нужда от човек като теб.
— Помня.
— Направи го.
— Ще ме вземе ли?
— Трябва да си изгубила скапания си мозък! Той има нужда от теб!
— Но не и от теб, така ли?
— Облаците се изцедиха, Роуз. Всичко свърши. Вярваш ли ми?
— Вярвам ти. — Тя остави чашата и положи всички усилия да се усмихне. Най-накрая успя. — Наистина ли ще ни оставиш на мира?
— Да.
— Копелето се опита да ме убие. Направих всичко възможно с него, а след това поиска да ме пречука! Никоя не го е чукала така, както аз, че даже получи и нещо в плюс, но така се напуши за нещо, че щеше да ме затрие. Знаеш ли, Куче, аз съм отдавна в професията и неговият тип ми е познат, само че братовчед ти е убиец. Ако не беше подготвил всичко, щях да излетя през балкона и да стана на пихтия.
— Но сега си тук.
— Би трябвало да кажа, че не благодарение на теб… но все едно, тук съм.
— Гот ли ти беше?
— Помиярът дори не получи нормална ерекция.
— Ти му помогна?
— Направих, каквото можах. Заради снимките.
— Добре.
— Между другото… не че не са ме снимали и преди, но какво смяташ да правиш с негативите?
— Можеш да ги задържиш.
— Всъщност, все ми е едно. Лий знае каква съм.
— Тогава да ги унищожим, за да не оставяме следи.
— Казах му, Куче.
— Той как реагира?
Роуз се усмихна и разпери объркано ръце.
