необходимо да казвам, че нищо не намериха. — Той посочи едната снимка. — Този изглежда мъртъв…
— И наистина е — отвърнах.
— Какво мога да направя за вас в такъв случай?
— Разтоварили сте пратка контейнери с преси „Кайплайтц“ и съоръжения за тях, адресирани за столицата. Какво стана с тях?
— Ще трябва да проверите на друго място за тази информация. Пристанищните работници, компаниите за превози…
— Няма време — нетърпеливо го прекъснах. — Всичко е затворено.
— Съжалявам, повече и е мога да ви помогна. — Върна ми снимките. — А сега, ако мога да се върна към задълженията си…
— Да, може.
Върнахме се на пристанището и застанахме под светлината на прожекторите. Чарли каза:
— Казвай, Тайгър.
— План „Валчек“.
— Дявол да го вземе! — избухна той.
Дадох му подробности по случая, които научих от Мартрел.
Руснаците са намерили начин да проникнат и се внедрят в тези сгради. Научили са, че пресите са доставени тук и са подготвили миниатюрно ядрено устройство. В един момент, при монтажа на тези преси в сградата, бомбата е щяла да избухне и да унищожи всичко в район с размера на малък квартал. Една жестока касапница, която пак щяха да припишат на терористи. Вината щеше остане в нас. Нямаше да има никакви следи от външна намеса, а някой налудничав фундаменталист щеше да се обади и да се похвали, че той стои зад цялата работа…
— И как всъщност се добра до всичко това?!
— Не е за вярване. Разбрах го от един смахнат дребен човечец, който се косеше, че е прахосал 1800 долара за един гайгеров брояч. Е, ще ми се да му кажа, че парите му не са отишли на вятъра, но сега той е вече мъртъв. Играл си е наоколо с тази джаджа и открил приспособлението в един от контейнерите, и ми се обади да ме извика. Не е знаел какво друго да прави. Аз реших, че броячът отчита нещо от фосфорециращия циферблат на пресата. И така му обясних. Казах му и как се е минал, че е купил брояча толкова скъпо. След това човекът се напоркал до припадък. После, когато „Мейтланд“ пристигнал, руският екип, действащ по план „Валчек“, дошъл на борда с фалшиви карти на Митническите гранични служби. Направили се, че търсят наркотици. Това е обичайно, така че никой нищо не заподозрял. А в действителност те проверявали товара си. И тогава сигурно някой от приятелите на Флетчър им е казал, че той се е разхождал с брояча покрай товара на кораба и те наистина се уплашили. Унищожили са брояча, открили са Клемънт пиян и са го хвърлили в реката. Той бе дребен човечец и няма да липсва на никого. Грешката им е, че единият от тях забрави в себе си фалшивата служебна карта на Митническия отдел. Уоли Гибънс се обади в отдела и му казаха, че не са изпращали хора на „Мейтланд“. Всичко това ми направи впечатление. През цялото време виждах, че нещата просто съвпадат с техния начин на действие.
— Можем да успеем навреме. Ако трябва, ще вдигнем на крак всички служби, които са се занимавали с тази пратка. Хайде!
— Къде отиваме?
— Всички от IATS са се събрали, за да чуят историята ти. Държат да го чуят от първоизточника. Хм, това май е единственият начин да отървеш въжето. Защото вече затягат примката около шията ти…
— Може би…
— Е, все пак е по-добре от нищо…
И те чакаха, както лешояди чакат едно тяло да умре, за да пируват с него. Дузина от тях седяха от двете страни на дълга махагонова маса. Гледаха ме, някои със смразяваща враждебност, а други — просто с любопитство оглеждаха човека, за който бяха слушали толкова много. Хал Рандолф седеше на далечния край, четири стенографа стояха до него и записваха всичко.
Това бе играта на Чарли и той не си губеше времето, защото бе от старата гвардия полковници, а те знаят какво да правят и как да го правят — и не понасят да им се бъркат. Беше част от тях и в същото време бе заедно с мен; и независимо от раздвоението голямата цел, за която работеше той, бе националната сигурност — цел, която щеше да постигне. Чарли фактически водеше война и трябваше я да спечели.
Разказах подробно, а те слушаха. Съзнателно пропуснах случая Мартрел и им изложих плана „Валчек“ c развитието на фактите около него. По-късно те сами щяха да стигнат до Мартрел, но все още не бе дошъл моментът, не точно сега.
Едва бях свършил и един от тези, които гледаха с любопитство, вече бе с телефон в ръка и даваше заповеди. Очевидно бе важна личност, защото само при една негова дума Хал Рандолф скочи и отиде на друг телефон да задвижи нещата. Щяха да проверят компютрите на товарителните компании, за да открият камиона за доставки и настоящото местоположение на контейнерите.
Не допускаха, че греша за нещо сериозно като това, и тъй като беше изминало доста време, може би пресите вече бяха доставени и монтажът им — започнал.
Внезапно Хал Рандолф вдигна ръка за тишина.
— Вашингтон на линията — съобщи той.
Всички в стаята замълчаха и го загледаха внимателно. Лицето му стана пепеляво, докато казваше в слушалката:
— Тези преси са пристигнали сутринта. Вече са в мазето на R-1 и в момента ги монтират.
Другият отсреща нареди:
— Спрете моментално монтажа! Евакуирайте района и незабавно изпратете екип!
Човек от екипа взе един от другите телефони и заповяда на оператора да осигури военен хеликоптер, готов за действие, събра групата и тръгна. Останахме само трима други и Рандолф.
Той дойде до мен, в очите му вече нямаше любопитство.
— Това ще бъде в твоя полза, разбира се, но трябва да отговарям за още неща. Точно сега си арестуван.
— Хиляди благодарности…
Когато те тръгнаха, Рандолф се приближи с останалите, усмихвайки се насила с твърдо стиснати устни.
— Откога чакам, Мен. Твоите проклети номера ми струваха много, а аз съм човек, който обича да си връща…
Ухилих му се почти нагло.
— Може да ти помогна малко и на теб ще ти потръгне.
Усмивката беше все още на лицето му, но се чувстваше, че е засегнат.
— Какво означава това? — попита той.
— Значи, че си обрал някои лаври за моя сметка. Може би трябва сам да заслужиш награда, която да те закрепи отново здраво на стола ти пред бюрото…
— Мога да мина и без да ми правят услуги. Особено ти…
— Но страната не може! — прекъснах го рязко.
Сега вече без изобщо да се усмихвам.
— Хайде, да не започваме лични заяждания, докато не се изясни положението като цяло. Все още нищо не е ясно…
Той ме погледна с очакване. Другите — също. А очите на Чарли бяха притворени и той се наслаждаваше на момента, колкото и аз самият, доволен, че нещата стават така, както искам.
— Мисля, че зная как можем да разбием връзките им. Вече съм наясно и откъде идват нарежданията им.
Някой каза нещо неразбрано. Лицето на Рандолф започна да се зачервява и белите му зъби проблясваха на него.
