инструкции. Ще ги взема и ще ги дам на нашите хора да ги обработят. Няма да отнеме много време, ще имаме отговорите.
Един от хората на IATS се обади:
— Идва в съзнание.
Минахме от другата страна на масата. Рандолф, Чарли и аз коленичихме до ранения. Мъжът се втренчи в мен с очи, пълни с омраза, в които се виждаше смъртта.
— Спаад — казах аз. — Трябва ми Спаад Хело!
Дори и в това положение той се опита да ни се усмихне подигравателно.
— Ще ви погребем! — едва изграчи той.
— Но първо ние теб — извадих револвера си и го опрях в корема му под другите две рани. — Този изстрел няма да те довърши по-бързо, но със сигурност болката ще е страшна. Искам Спаад Хело!
Нещо се промени в очите му. Той погледна другите, после мен. Казах:
— Аз не съм един от тях. Може би ме познаваш. Името ми е Тайгър Мен.
Едва доловимо кимна с глава.
— Спаад Хело — настоявах аз. — Къде е той? Или искаш още един куршум?
Щеше да говори. Искаше да говори, макар и при тези възможно най-лоши обстоятелства.
На лицето му беше изписана дива болка и мисълта, че тя може да стане още по-страшна, му идваше твърде много. Той отвори уста, за да каже нещо, но усилието бе прекалено.
Главата му клюмна. Беше мъртъв.
Изправих се и прибрах револвера. Рандолф ме наблюдаваше със странно изражение на лицето.
— Щеше ли да успееш, Тайгър?
— Разбира се. Защо не?
Той направи гримаса и се обърна. Отвън в коридора се чуха тежки стъпки и по цялата сграда се разнесоха викове. Чарли каза:
— По-добре иди да им кажеш, Хал. Ние тук ще съберем нещата.
Намерих някакви картонени кутии и ние започнахме да събираме всичко от стаята. Пожарникарите влязоха, все още недоволни от обясненията на Рандолф, но нищо не можеха да направят. Един от тях временно спря струята вода и ние събрахме всичко в кутии на масата.
В далечния край на стаята имаше шкаф, заемащ цялата стена. Един от хората на Рандолф го отвори и измъкна кутии с дамски чорапи, евтино еротично бельо, кухненски приспособления и всякакви други боклуци, с които Фаунтънс бе търгувал.
— Какво да правим всичко това? Чарли ги погледна и каза:
— Остави ги за по-късно. Ще проверим всичко, но точно сега документацията е най-важна.
Кимнах, но не се чувствах както трябва. Нещо друго бе в главата ми — една мисъл като клин се мъчеше да се забие там. Спрях, прекосих стаята, погледнах нещата, които подреждаха в кутиите, но не можех да разбера какво ме тревожи. Върнах се при бюрото да огледам пак, но вече всичко беше прибрано.
Първият полицай, който влезе в стаята, ме видя да стоя така и извади пистолет, преди някой да го спре.
— Стой!
Чарли смушка Рандолф.
Аз чаках. Полицаят приближи и нареди:
— Обърни се.
Още преди заповедта аз застанах до стената, облегнах се на нея с разтворени крака, оставих полицая да издърпа пистолета и да ме провери за друго оръжие.
Чух Чарли да казва:
— Е?
Рандолф се засмя:
— Казах, че му давам десет минути преднина, но сега нещата не са в мои ръце.
До този момент не бях подозирал колко „остър“ може да бъде старият Чарли.
— Нямаш избор, Хал. Може би жена ти би искала да узнае за епизода в Детройт.
Рандолф едва не се задави.
— Не, няма да направиш това…
— Може би не, ако…
Хал Рандолф каза нещо, което не чух, отиде до ченгето и пъхна служебната си карта в носа му.
— Аз ще се погрижа за него.
Но полицаят не трепна.
— Съжалявам, сър. Той е в списъка на издирваните!
— По-добре виж картата ми…
— Видях я. Може да впечатли капитана, но не и мен. — Полицаят ме потупа.
— Изправи се с ръце на гърба!
Чух изщракването на извадени белезници. Рандолф каза:
— В такъв случай, по-добре виж това, преди да предприемеш нещо.
Каквото и да бе това, което показа, полицаят бързо промени решението си. Обърнах се. Те двамата стояха лице в лице. С гневно лице полицаят връчи в протегнатата ми ръка револвера. Рязко се обърна на пети и излезе от стаята.
— Благодаря. Разтревожи ме. Някой ден и аз ще открия какво се е случило в Детройт…
Лицето му застина отново и аз разбрах, че съм прекалил. С преднамерен жест Рандолф погледна часовника си.
— Имаш десет минути, Тайгър, после тръгваме след теб. Ще се обадя навсякъде и ще затворя всички пътища за бягство, и когато те изправя пред съда, ще ви поставим на място — теб, Мартин Грейди и цялата му проклета организация веднъж завинаги! Няма да стигнеш далеч. Не си по-бърз от радиото или телефона, така че в мига, в който тръгнеш оттук, започни да мислиш какво ще ти струва това, че си такъв умник!
— Не си от благодарните — отбелязах небрежно.
— Мен, губиш собственото си ценно време!
— Винаги мога да ти се измъкна, Рандолф.
— He, не можеш!
— Имаш слаба памет. Все още нямаш Мартрел, както и разкритията му. Все още не си намерил Спаад Хело и ако ти ми заиграеш твърдо, направо ще ви съсипя — теб и организацията ти. Аз ще се откача от въжето с нещо, с което разполагам, а ти ще „увиснеш“, заедно с мръсните си калташки номера. Доставих ти неща, за които можеш да получиш медал или повишение, а това е нещо, което сам не можа да заслужиш. Ако мислиш, че ще спра дотук, направо си луд.
— Имаш още осем минути.
— Заври си ги, знаеш къде!
Той се ухили, доволен от себе си и от това че бях вбесен. Когато кипнеш целия, забравяш някои неща, а той точно това искаше.
Тогава мярнах предупреждението в очите на Чарли и с поглед им казах „чао“. После се чупих.
Точно преди асансьорът да стигне фоайето, си спомних нещо и го спрях на първия етаж. Излязох и се спуснах долу по стълбите, залепих се до стената и огледах коридора. Полицаят, който беше горе, стоеше там с няколко други; един с униформа на капитан и в ролята си на началство четеше конско на патрулния полицай, че е послушал човек от Вашингтон, без значение кой е той. Нареди на един да стои при асансьорите, друг да пази стълбите, а после се качи в другия асансьор с униформения полицай. Преди те да стигнат до мен, аз слязох по стълбите към мазетата, намерих врата, която излизаше в задната част на сградата, и се изнизах. Трябваше да прескоча две огради, докато стигна до тротоара. Мушнах ръце в джобовете си и се отправих към Осмо авеню, усмихвайки се при мисълта за бесните в момента ченгета.
Валеше.
Какво липсваше? Какво беше това, което знаех и точно когато щях да сложа ръка на него, ми се изплъзна? Там беше, а аз не го виждах. Отсега нататък всичко ставаше много просто. Подробни разкрития на Мартрел и всички са доволни. Той бе с жената, която обичаше. Искаше единствено нейната безопасност.
