— Не се пазарим, Тайгър.
— Ами тогава, вървете по дяволите — казах спокойно.
Той посегна към ревера ми и почти ме сграбчи. Хванах ръката му и го отблъснах.
— Не ме пипай!
— Могат да те накарат да говориш.
— Имам много белези от хора, които мислеха като теб, но това досега не се е случвало. Ако не сте усъвършенствали техниката си, ще ти е трудно да ме пречупиш.
Чарли застана между нас.
— Кажи, каквото имаш да казваш, Тайгър! Кимнах и се усмихнах на Рандолф.
— Приказките ще оставим за после. Искам десетминутна преднина на улицата.
— Добре — каза той студено.
— Много бързо се предаваш, приятел. Искам да потвърдиш.
— Ако мислиш…
Чарли се обади:
— Познавам този човек, Хал, няма да каже нищо, ако не се навиеш. А ако се съгласиш, искам да спазиш уговорката.
Рандолф щеше да експлодира всеки момент.
— За толкова глупав ли ме мислиш?
— Доста глупав, ако не решиш бързо — прекъсна го Чарли. — През цялото време правим пазарлъци. Това не е нищо особено. Залагам за този човек. Ако смяташ, че сега те натискат от страна на правителството, задръж Тайгър и ядрото на групата ИМ ще се изплъзне. Но именно тогава наистина ще разбереш какво е натиск. Ще те смачкат. И аз ще се включа, и от Вашингтон, и Мартин Грейди, пресата и кой ли още не. През останалата част от живота си ще изрязваш вестници…
Не можах да не се засмея. Не мислех, че полковникът все още може да говори така. Рандолф знаеше, че той не се шегува. Стоеше, искаше да ме убие с поглед, но не можеше да го направи. Трябваше му минута, за да се успокои, бясно крачейки из стаята. Най-накрая дойде пред мен и каза:
— Добре, Мен, печелиш. Сега къде отиваме?
— Томлинсън Билдинг на Бродуей — отвърнах.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Пазачът седеше на бюрото си в дъното на коридора, наведен над вестник. Равнодушно махна с ръка, когато му казахме, че искаме да проверим в книгата, кой е сега в сградата. Имаше само няколко подписали се, но никой — за етажа, който ни интересуваше.
Тримата — Чарли, Рандолф и аз се качихме с асансьора, докато другите тръгнаха по стълбите.
Когато стигнахме етажа, изчакахме другите, оставихме двама до асансьорите и един на стълбите, а ние приближихме вратата. На пръв поглед изглеждаше, че вътре е тъмно, после забелязах тънък сноп светлинка в долния ъгъл на вратата. Шепнешком казах на Чарли:
— Стъклото е боядисано в черно, но виж долу.
Той също забеляза процеждащата се светлина и кимна.
— Вътре има някой — подхвърлих аз.
Чарли ни направи знак да се отдалечим малко.
— Трябва да действаме бързо!
— През стъклото. Аз ще го разбия с брадвичка от противопожарното табло, а вие покрийте цялата стая. Разположението е просто, има само една голяма стая и можем да ги спрем от вратата.
Отворих вратичката на противопожарното табло, взех брадвичката с червена дръжка и се върнах до вратата. С черни полицейски пистолети в ръце, Чарли и Рандолф се дръпнаха настрани, за да има място да действам. Когато бяха готови, аз хванах брадвата откъм плоската страна, за да отнесе по-голяма част от стъклото, и я стоварих, описвайки дъга върху него.
То се счупи и се посипа в стаята с трясък, който отекна по коридорите. Светлината от стаята ни заля, но от стъклото беше останало много и трябваше отново да удрям. Един смешен дребен човек в черен костюм скочи от бюрото с изкривено от страх лице, изруга неразбрано и се хвърли под масата.
Рандолф посегна да отключи вратата. Дръпнах го навреме. Светна от дулото на пистолет и един куршум се заби в рамката на вратата, където Рандолф стоеше само преди миг. Чарли даде няколко бързи изстрела по посока на човека, но аз знаех, че не е улучил.
Още два куршума излетяха през вратата от стаята и чух, че човекът пълзи нанякъде. Махнах им с ръка да се отдръпнат, застанах зад стената и започнах да удрям с брадвата по вратата, около бравите. Почти ги бях разбил, когато един куршум удари дръжката на брадвата, точно когато удрях, и дървото се разпиля на трески, а металната част полетя в стаята. Хората на стълбите не мръднаха, докато Рандолф не извика. Трябваше ни подкрепление за да го притиснем. Но засега той имаше по-добър шанс.
Рандолф изчака, докато заеха позиция, и всички се спогледахме. Лек мирис на дим идваше от стаята. Рандолф каза:
— Дявол да го вземе, гори листове. Трябва да го спрем!
— И да дадем колко убити? — почти извика Чарли.
Вдигнах 45-ия си калибър, прицелих се в стаята и стрелях в капачката на противопожарната инсталация на тавана. Капачката се разхвърча на парчета и от тръбите зашуртя вода. Не беше насочена струя, но свърши работа. Чу се някой да проклина и нови изстрели пробиха вратата откъм стаята.
Тогава Рандолф даде сигнал за стрелба и докато трясъкът от изстрелите отекваше из цялата сграда, от отсеченото излайване на шест святкащи пистолета се разнесе неземната симфония на смъртта.
Този отвътре изкрещя, но стрелбата не спря. Пистолетите бяха заредени отново и посред всичко това викът пак се разнесе, задави се и премина в кашлица.
Не можехме да чакаме повече.
Заблъскахме вратата, докато тя излетя от пантите, заедно с бравите и с трясък падна на пода. Нахлухме, готови да стреляме при първите признаци на движение. Но нямаше повод за опасения. Човекът лежеше свит там, където бе паднал. Кръв се стичаше от две дупки на корема му. Един стържещ стон проби сред избилата на устните му розовата пяна.
Човек от групата заудря листовете на бюрото, които все още димяха, а друг залепи ръка на тръбите с водата, за да отклони струята от вратовете ни. Някъде долу по Броудуей се приближаваше червената светлина на пожарните коли, които се отзоваха на тревогата, задействана от моя изстрел в противопожарната инсталация. Въздухът се изпълни с техните сирени.
Застанах до хората, които събираха листовете и ги подреждаха на бюрото. Чарли каза:
— Какво представляват всички тези книжа, Тайгър? Листовете бяха част от тефтера и изглеждаше, че не са нищо повече от обикновени записвания на специални поръчки. Казах:
— Това е каналът им за свръзка. Предполагам, че човекът на пода е Фаунтънс.
Един от групата, който се беше навел под ранения, извади портфейла му.
— Така е. Ето шофьорската му книжка. Но няма нищо друго.
— Ще оживее ли?
Мъжът поклати глава:
— Сега е в безсъзнание. Лошо е ранен.
Прелистих листата, като се мъчех да проумея написаното.
— Когато е искал да се свърже с някого, го е правел чрез обявите. Вероятно е с код, но не вярвам да е много труден за разгадаване. За него беше важно да изгори документацията, значи тук е истината.
Започнах да ровя из листовете на бюрото и намерих списъка за специални поръчки, който бях видял по-рано, и ги подадох на мъжете.
— И тези може да ви потрябват. По-голяма част от неговия бизнес е била законна. Едно добро прикритие за операцията. Може да се справим с кода и да разкрием агентурата. В случай, че тези имена означават нещо…
Рандолф вече не беше враждебно настроен. Той взе листовете и поръчките от ръката ми.
— Направи точно попадение, Мен. Тези специални поръчки и отговорите са вероятно шифровани
