му се разшириха и безумието го напусна. Ръцете му я стиснаха по-силно, но само за миг. Той изстена от раздразнение, след което скочи от леглото.
Изабел усети как я изпълва съжаление. Чувстваше се празна… самотна… опустошена. Реакцията й беше безсмислена, защото нямаше за какво да съжалява. Трябваше да се радва, че беше успяла да отблъсне Керн. Трябваше да се наслаждава на очевидното му неудобство.
— Недей да лежиш така — изръмжа той през рамо. — Покрий се.
Нареждането му я накара да седне върху леглото. Тя успя да вдигне ризата, след което се зае с корсета. С крайчеца на окото си Изабел забеляза, че графът отива до едно огледало и започва да оправя вратовръзката си. Когато се обърна към нея, той отново се беше превърнал в изискания благородник с безупречни дрехи и прическа.
— Можеше да предложиш да ми помогнеш — тросна се тя, докато се напрягаше да достигне връзките на корсета на гърба си. — Не мога да оправя тези връзки.
Устните му се свиха неодобрително, но той приближи до леглото.
— Обърни се.
Тя се подчини, но само защото времето минаваше. Скръсти ръце пред гърдите си, за да задържи корсета да не падне. Докато Керн стягаше връзките, пръстите му докоснаха кожата на гърба й и тя си пое дълбоко дъх, за да потуши огъня, който допирът му подпали в нея.
— Много ли е стегнато? — попита той.
Тя почувства, че я обзема необяснима срамежливост, и само поклати глава. Странно беше мъж да й помага да се облече, при това аристократ като този. Какво ли си мислеше за нея? Несъмнено случката преди малко беше потвърдила стократно всичките му най-лоши предположения. Сега сигурно я обвиняваше, че го беше подвела и че самият той няма никаква вина.
Графът не каза нищо. Закопча роклята й и я изчака да оправи косата си и да си сложи бонето. След това отиде до вратата, отвори я и й даде път като истински джентълмен.
Самообладанието му раздразни Изабел. Той се държеше, сякаш нищо не се беше случило. На Изабел й се искаше да разруши високомерието му, да му напомни, че и той е обикновен мъж като всички останали. Искаше й се да му докаже, че изисканите му обноски бяха само преструвка.
Отиде до него и прокара пръсти по бузата и устните му.
— Не се тревожете, милорд. Малката ви тайна е в безопасност. Поне засега.
Зелените му очи проблеснаха за миг и това беше единственият признак, че той бе застанал нащрек.
— Аз нямам тайни.
— Вече имате. — Устните й се извиха в закачлива усмивка. — Кой знае, някой ден и аз мога да реша да напиша мемоарите си.
Икар винаги идваше при мен под прикритието на мрака.
Най-предпазливият от любовниците ми, преподобният лорд Реймънд Л. се забавляваше в късните часове, когато любопитните погледи не можеха да видят падението му. При мен той задоволяваше странната си склонност да се облича в моето бельо и да се прави на паднал ангел.
Сещам се за едно паметно нощно посещение. Бях прекарала най-приятна вечер с някакъв джентълмен от Корнуол и когато той си тръгна, аз си легнах само за да бъда събудена в малките часове от някой, който ме опипваше и шепнеше неприлични предложения в ухото ми. Икар беше облякъл копринена риза и чифт чорапи с жартиери, но това нямаше никакво значение за мен, защото инструментът под тези женски дрехи си беше съвсем мъжки. Какви еротични наслади споделихме тогава в тъмнината! Когато най-сетне страстта ни бе задоволена, ние се отпуснахме, сякаш горещата ни среща бе стопила ангелските му криле.
Може би се чудиш, скъпи читателю, защо съм търпяла любовник, който се срамуваше да бъде видян с мен. Може би защото бях дъщеря на строг провинциален викарий и обичах да подмамвам добрите свещеници в грях. А може би — о, да! — исках да успокоя разбитото си сърце, да запълня празнината, оставена от загубата на първата ми истинска любов.
Моят най-скъп Аполон.
Глава 8
На следващата сутрин Керн влезе в спалнята на баща си и го намери да се забавлява.
Завивките на леглото лежаха захвърлени на пода. Завесите на прозорците бяха дръпнати и слънчевата светлина нахлуваше в стаята и осветяваше Линууд, който седеше в едно кресло до прозореца, облечен в халат. Две кискащи се прислужници се опитваха да привлекат вниманието му. Той беше пъхнал ръка под роклята на едната и бе заровил лице в гърдите на другата.
Керн си мислеше, че беше успял да свикне с похотливия характер на баща си, но след като бе прекарал цялата нощ, мислейки върху собственото си неморално поведение, той не можа да се въздържи и избухна.
Графът тръгна към тримата, сграбчи здраво прислужниците за връзките на престилките им и ги вдигна на крака. Те престанаха да се смеят и се втренчиха ужасени в него. По-пълничката падна на колене, като се молеше:
— Не ме уволнявайте, милорд. Не искахме да направим нищо лошо.
— Не ме изхвърляйте на улицата! — изпищя другата. — Ще умра от глад.
— Повече да не сте посмели да се приближите до тази стая — каза Керн. — Махайте се.
Двете го заобиколиха отдалеч, сграбчиха мръсните чаршафи и се измъкнаха бързо навън.
Линууд скръсти ръце върху измачкания си халат. Босите му старчески крака стърчаха изпод дрехата.
— Не се ядосвай, момче. Няма нищо лошо в това човек да се позабавлява. Мен ако питаш, добре ще ти се отрази и ти да го направиш. От колко години не си спал с жена? Четиринайсет?
Погледът в огромната бездна на миналото замая Керн и му беше необходимо огромно усилие да се овладее. Вместо да позволи да бъде въвлечен в караница, графът отиде до прозореца и се облегна на перваза. На няколко пъти напоследък баща му не бе успявал да си спомни собственото си име или пък не бе познавал собствения си син, но ако се съдеше по острия блясък на очите му, тази сутрин Линууд беше с разсъдъка си. За това поне Керн можеше да бъде благодарен.
— Къде е Мълинс? — попита той. — Нито една прислужница няма право да влиза тук в негово отсъствие.
Линууд се ухили.
— Тъмничарят ми преживя ужасно премеждие малко преди да пристигнат прислужничките. Страхувам се, че не успях да улуча гърнето, и се изпиках върху него.
Керн потисна смеха, който напираше в него. Хитрините на баща му нямаха край.
— Отсега нататък той ще държи втори чифт дрехи в тази стая. Сега искам да те попитам за посетителката ти от вчера, госпожица Изабел Дарлинг.
— Страхотно дупе, а? Жалко, че ти не си падаш по курви.
Само че Керн си падаше — поне по тази. Цяла нощ го бяха измъчвали спомените за пищното й тяло, за сладостта на целувките й, за мекотата на гърдите й, за невероятния миг, в който беше паднал върху нея на леглото и беше усетил бедрата й под своите. Дори и сега вещицата го възбуждаше непоносимо.
Да, той изпитваше същите първични нужди, които бяха присъщи на всички мъже — само че до вчера бе притежавал способността да се контролира. Господи! Как беше забравил за Хелън?
Пръстите му се забиха в перваза.
— Госпожица Дарлинг каза нещо, което ме тревожи. Тя твърди, че не се е опитвала да те изнудва. Вярно ли е?
