Грешница на любовта

Хелън остави чашата на масата до леглото и се усмихна леко.

— Скъпа Изабел. Гърлото ми е пресъхнало, а главата ме боли ужасно. Щях да ти пратя съобщение, но се надявах, че ще се оправя. Съжалявам, но днес ще трябва да се лишиш от компанията ми.

— Никъде няма да ходя — заяви Изабел и сложи ръка върху челото на Хелън — Но ти гориш. Да повикам ли лекаря?

— Не, това е просто обикновена настинка. Няколко дни почивка и ще се оправя.

— Тогава ще ти почета. Може би това ще те успокои.

Хелън се усмихна.

— Ти си най-прекрасната братовчедка на света. Но честно казано, предпочитам да взема няколко капки лауданум и да спя цял ден — Тя потупа Изабел по ръката. — Вие с Гили можете да ме оставите. Джъстин ще дойде с вас. Денят е прекрасен и може би тримата ще се разходите из парка.

Възможността да прекара един ден без никакви задължения се стори привлекателна на Изабел. Това беше шансът, който беше очаквала, за да продължи с разследването си. Потисна вълнението си и започна да обмисля възможностите.

— Ти спомена, че искаш да минеш през църквата, за да обсъдиш подробностите по сватбената церемония с чичо си Реймънд. С удоволствие бих отишла вместо теб.

— О, не бих могла да искам от теб да вършиш нещо толкова отегчително — възрази Хелън. — Мога да почакам, докато се оправя.

— Планирането на сватба винаги е вълнуващо. Стига да ми имаш доверие за тази работа.

— Разбира се, че ти имам доверие — отвърна Хелън с топла усмивка. — Бих ти доверила дори живота си.

„А годеника си?“ Изабел потисна въпроса и надигащото се чувство за вина. Нямаше никакви намерения към Керн. Всъщност щеше да й бъде много добре никога вече да не го види. Сега трябваше само да успее да се измъкне от къщата, преди той да помрачеше настроението й с нежеланото си присъствие.

Сбогува се с Хелън и тръгна по стълбите с госпожица Гилбърт. Хвърли един предпазлив поглед към дневната, за да се увери, че графът не е там. Елегантната зелена стая беше празна, така че тя тръгна направо към входната врата.

— Не трябва ли да изчакаме лорд Керн? — попита госпожица Гилбърт, която едва успяваше да върви в крак с Изабел.

— За бога, не. На него няма да му бъде приятно да ни придружи, ако лейди Хелън я няма.

Един прислужник отвори вратата. Изабел излезе на верандата, когато един файтон спря зад каретата на маркиза. Лорд Керн скочи от капрата и хвърли юздите на един коняр.

Сърцето на Изабел се сви. Ама че лош късмет. Графът тръгна по стълбите. Цялото му тяло излъчваше гняв.

— Къде е Хелън? — попита той и погледна към отворената врата зад двете жени.

— О, милорд, ние трябва да бъдем вестители на лоши новини! — завайка се госпожица Гилбърт. — Горкото дете се разболя.

— Сериозно ли е?

— Настинка — поясни Изабел, — но достатъчно силна, за да не й позволи да стане от леглото. Предлагам ви веднага да отидете в някой цветарски магазин и да й поръчате един букет, за да й повдигнете настроението. Ако ни извините, с госпожица Гилбърт трябва да свършим нещо.

Той й препречи пътя тъкмо когато тя понечи да подмине. Зелените му очи се присвиха подозрително.

— И какво е това нещо?

— Обещах на Хелън да се погрижа за няколко малки подробности във връзка със сватбата ви. Ще се върнем след час-два. — Тя отново се опита да мине край него, но този път я спря пискливият глас на госпожица Гилбърт.

— С госпожица Дарси трябва да посетим преподобния лорд Реймънд Джефрис. Ако, разбира се, вие не смятате, че е неприлично две дами да посетят един джентълмен, като се има предвид, че той е свещеник.

Керн се втренчи в Изабел.

— Прилично е един джентълмен да придружи братовчедката на годеницата си до църквата. Госпожице Гилбърт, вие оставате тук.

Гувернантката се опита да възрази нещо, но той улови Изабел под ръка и я поведе по стълбите към файтона. Натискът на топлите му пръсти накара кожата й да настръхне и сърцето й заби по-силно. От него лъхаше на мрак и опасност. Тя усещаше, че в него кипи буря, която сякаш всеки момент щеше да се разрази. Той несъмнено обвиняваше нея за целувката им.

Изабел вървеше с вдигната глава. Истината беше, че той беше този, който трябваше да се срамува от поведението си. Той беше виновникът, а не тя.

Той беше и човекът, който беше провалил плановете й за днес. Как щеше да успее да разпита свещеника, след като Керн щеше да бъде с нея?

— Пуснете ме веднага — изсъска тя. — Нямам намерение да ходя никъде с вас.

— Тогава направете сцена. Ако смеете.

Преди Изабел да успее да му отговори, ръцете му обвиха кръста й. Големите му, силни ръце.

Когато той я повдигна и я качи във файтона, тя вече не можеше да възрази нищо. Миг по-късно Керн се метна на седалката до нея. Графът й хвърли изпепеляващ поглед, след което хвана юздите и подкара коня.

— Така — каза след малко. — Искам да знам каква работа имате с лорд Реймънд.

— Хелън ме помоли да обсъдя с него сватбената церемония.

— Истинската причина — настоя той. — Познати са ми вашите номера. Подозирам, че сте имали намерение да го притеснявате, както сте направили и с баща ми…

— И с вас — прекъсна го тя. — Не забравяйте, че направих същото и с вас.

Погледът му се спря на устните й и тя потръпна леко. Миг по-късно той отново насочи вниманието си към улицата.

— Този неприятен инцидент няма нищо общо с онова, което искам да знам.

От отрицателното му мнение я заболя, а болката я накара да се ядоса.

— О, напротив, има. Този неприятен инцидент показва каква жена съм аз. Подмамвам мъжете в лапите си. Изкушавам ги да извършат грях. Омагьосвам ги и след това им изсмуквам парите.

Той повдигна леко вежди.

— Днес определено не сте в добро настроение. Сигурно съм провалил плановете ви.

— Така е. Бях планирала интимна среща с лорд Реймънд — Решена да разбие самообладанието на Керн, Изабел го погледна с най-чувствената си усмивка. — Въпреки че, ако желаете, можем да направим тройка.

Тя с удоволствие забеляза как едно мускулче на лицето му се стегна.

— Не си играй с мен, Изабел. Знам какво си намислила.

— Разбира се — изнудване. Аз прелъстявам богати господа и след това ги изнудвам. Това е доста лесен начин човек да изкара добри пари.

— Вчера ми казахте, че не сте били в дома на баща ми, за да го изнудвате.

— Така ли? — Той беше успял да я свари неподготвена, но Изабел все пак успя да се засмее безгрижно. — Е, сигурно съм излъгала. Вие знаете, че не може да се вярва на нито една моя дума.

— Чудя се дали е така. — Докато спираха зад някаква каруца, той огледа продължително Изабел. Погледът му я накара да се почувства неспокойна, сякаш той можеше да проникне през пластовете от лъжи и да прозре истинската й цел. — Тази сутрин бях на посещение при баща си, от което научих доста интересни неща. Той каза нещо изненадващо.

— И какво точно? Каза ли ви как се вмъкнах при него в леглото? И как, когато той отказа да плати исканата от мен цена, аз измъкнах камата си, за да го накарам да отстъпи?

Графът я погледна мрачно и тя отново изпита безпокойство.

— Каза ми, че сте го обвинили в убийството на Аврора Дарлинг.