мъж. Не отричай, забелязах го по погледа ти. Леля ти Мини винаги те е познавала по-добре от всеки друг.
— Да — прошепна Изабел. — Имам… чувства към него.
— О, моето момиче, да искаш да легнеш с мъж няма нищо срамно. Ти вече си жена и имаш женски нужди. Време е да приемеш това.
Да не би леля Мини да я подканваше да се отдаде на Керн? Въпреки удивлението си, Изабел почувства силен копнеж. Колко прекрасно щеше да бъде да го направи, да изпита с него насладите, за които бе чувала да говорят лелите й…
В коридора се чуха стъпки и Кали се появи отново, като пристъпи встрани, за да даде път на госта.
Керн застана на вратата — едра, мрачна фигура на фона на мрачния коридор. Високомерните му зелени очи огледаха кичозното обзавеждане и се спряха на леглото, на което Изабел седеше до Мини.
Изабел усети как се вледенява и се почувства уязвима пред него. Трябвало бе да се досети, че той ще се появи, графът винаги успяваше да я намери, независимо къде отиваше тя. Този път обаче бе искала той да не я намери, за да не види резултата от ужасната й немарливост и твърдоглавие. В гърлото й отново заседна буца и тя преглътна с усилие.
— Можем да говорим долу — каза му и се надигна от мястото си. — Извини ме, лельо Мини.
— Недей да се измъкваш с госта ни — скастри я Мини. — Първо искам да поговоря с него.
Керн отиде до леглото и огледа възрастната жена.
— Когато чух, че някой се е разболял, предположих, че става дума за Персефона. Очевидно съм сгрешил.
— Ужасна история — намеси се Кали и потръпна. Тя се настани на столчето пред тоалетната масичка и намести роклята си, като умело повдигна ръба й така, че откри глезените си. — Аз, разбира се, не бях тук, но Диана ми каза, че писъците я събудили…
— Това не е проблем на негово благородие — прекъсна я Изабел. Тя искаше Керн да си тръгне и затова оправи завивките, взе чашата от Мини и я сложи върху подноса, като през цялото време не престана да се мръщи на графа. — Нямате ли работа в парламента? Може би трябва да отидете на търга в Татърстолс? Ако нямате друга работа, Хелън ще се зарадва, ако отидете на пазар с нея.
При споменаването на годеницата му той се намръщи леко.
— Най-важната ми работа е да разбера какво се е случило тук — каза той. — Мини? Ще бъдеш ли така добра да ми обясниш?
— С удоволствие — отвърна тя с достойнството на дама. — А ти седни, момиче. Нервираш ме, като стоиш права.
Със свито сърце Изабел се отпусна в стола до леглото. Какво друго й оставаше, освен да изхвърли Керн навън? Но това беше невъзможно, той беше твърде силен за нея.
Не, той щеше да остане тук и да започне да си пъха носа в чуждите работи, докато не научеше всичко. И щеше да разбере как Изабел беше застрашила живота на жените, които я бяха отгледали.
Мини притисна ранената си ръка към гърдите.
— Снощи се случи нещо ужасно — започна драматично тя. — Събудих се от някакъв шум. Като знаех, че Пърси е болна, първата ми мисъл беше да отида при нея, че тя може да се е събудила и да ме е повикала.
— По кое време стана това? — попита Керн.
— В малките часове, малко преди разсъмване. Веднага станах от леглото и отворих вратата. В коридора беше тъмно като в рог, но аз тръгнах пипнешком, както съм правила неведнъж. — Тя замълча с мрачно лице. — Близо до стълбището някакъв мъж изскочи от мрака и ме повали.
— Мъж — повтори Керн. Той се намръщи на Мини и започна да крачи бавно напред-назад из стаята. — Успя ли да го огледаш?
Тя поклати глава.
— Както казах, беше тъмно. Успях да различа само някаква сянка. Когато той ме блъсна, аз посегнах към него с надеждата да хвана крадливото копеле. Разбрах, че има нож, твърде късно.
— Едър ли беше, или дребен? Набит или слаб?
— Не успях да забележа. — Мини направи гримаса и сложи ранената си ръка върху юргана. — Болката беше толкова силна, че не си спомням нищо друго. Мръсникът успя да избяга.
— Ти си изпищяла — напомни й Кали. — Диана каза, че крясъците ти трябва да са разбудили целия квартал. Горката Пърси за малко да откачи.
— Те тук ли са? — попита Керн. — Искам да говоря с тях.
Кали стана от мястото си.
— Ще ги повикам, милорд.
Тя излезе от стаята. Изабел остана да седи нещастна. Керн все още не беше чул цялата история. Той не осъзнаваше, че мъжът, който беше нападнал Мини, не беше обикновен крадец. Това беше фактът, който тя не искаше графът да научи, защото така Керн щеше да разбере, че тя беше причината за снощния инцидент.
Няколко минути по-късно Кали се върна, като подкрепяше една крехка жена с посивяла коса, облечена в розова рокля с волани. Леля Пърси се усмихна, когато забеляза Керн, и той скочи да й помогне да се настани на един шезлонг с грижовността, която един джентълмен би проявил към леля си.
На Изабел й се прииска да можеше да се скрие някъде. Ами ако снощи бяха нападнали леля Пърси? Тя не беше достатъчно силна да издържи на шока. Ако това се бе случило и тя бе умряла, вината щеше да бъде на Изабел.
След малко и Диана влезе в стаята с разпусната коса, която стигаше чак до кръста й, облечена в кафяв пеньоар. Дори и тънките бръчки на възрастта не можеха да скрият красотата й. Тя хвърли един смръщен поглед на графа и се настани на леглото до Мини, като дори не се опита да дръпне надолу роклята си, когато ръбът й се вдигна чак до коленете й.
Изабел видя Керн да поглежда към тези дълги, стройни крака и бе обзета от някакво чувство, което беше по-силно от тревогите й. Прииска й се да скочи и да покрие леля Ди с нещо. Това желание беше толкова изненадващо силно, че Изабел трябваше да стисне с ръце седалката на стола. Особено когато Керн се приближи до Диана.
— Доколкото разбрах — каза той, като гледаше надолу към нея, — ти си спяла, когато Мини е била нападната снощи.
— Да.
— Да си чула някакъв шум, преди тя да извика? Стъпки може би?
— Нищо. Снощи спах необичайно добре — поне, преди да бъда разбудена. — Тя говореше предизвикателно, с подозрението, с което се отнасяше към всички господа.
— Когато излезе от стаята си, видя ли мъжа?
Диана поклати глава.
— Трябваха ми няколко минути да намеря и запаля свещ и той успя да се измъкне. Входната врата беше оставена широко отворена. Мини лежеше на пода и кървеше.
— Намерихте ли оръжието?
— Беше захвърлено на стълбите — отговори Мини. — Изабел, покажи го на негово благородие.
Изабел стана и неохотно отвори чекмеджето до масата. Не й се искаше да се докосва до ножа, след като знаеше за какво беше послужил. Тя потръпна, когато си помисли колко по-лошо можеше да бъде.
Керн се приближи, взе ножа и го разгледа внимателно.
— Обикновен кухненски нож. Няма отличителни белези.
— Да, и възнамерявам да го задържа там — каза Мини, показвайки, че ножът трябваше да бъде върнат в чекмеджето. — Ако онзи мръсник се върне, можете да сте сигурни, че ще го кастрирам.
Керн не каза нищо. Той се върна при Пърси, която гледаше с големите си очи.
— Госпожо, вие чухте ли нещо необичайно?
— Съвсем нищо. — Тя потръпна. — Съжалявам, но от лекарството, което вземам вечер, ми се доспива. Чух как Минерва извика, но нищо преди това.
Керн се върна при Диана.
— Забавлява ли някого снощи?
