опира острия като бръснач кинжал в гърлото ми.
— Смееш да ме обиждаш, а?
Отговарям му много предпазливо, за да не се убода на ножа му.
— Никого не обиждам, Ахиле. Пратен съм тук да ти помогна да отмъстиш за Патрокъл. Ако искаш да го направиш, изпълнявай каквото ти казвам.
Той ме зяпва за миг, после се изправя, прибира ножа в ножницата и ми подава ръка, за да ме вдигне на крака. Одисей и другите вождове мълчаливо ни наблюдават от десет метра, явно адски любопитни какво става.
— Как се казваш? — пита Ахил.
— Хокънбери — отвръщам аз, като изтупвам праха от задника си и търкам гърлото си. — Син на Дуейн — прибавям според обичайния ритуал.
— Странно име — промърморва мъжеубиецът. — Обаче и времената са странни. Добре дошъл, Хокънбери, сине Дуейнов. — Той протяга ръка и толкова силно ме стиска за лакътя, че ми спира кръвообращението. Опитвам се да отговоря на жеста.
Ахил поглежда вождовете и помощниците си.
— Обличам се за бран, сине Дуейнов. Когато се приготвя, ще дойда с теб и в дълбините на Хадес, ако трябва.
— Като начало, само в Илион.
— Ела да се запознаеш с моите другари и водачи. — Той ме повежда към Одисей и другите.
— Агамемнон мъртъв ли е? — Трябва да го попитам. — А Менелай?
Ахил мрачно поклаща глава.
— Не, не съм убил Атридите, въпреки че сутринта последователно ги победих и двамата в двубой. Те са насинени и окървавени, обаче не са ранени чак толкова тежко. Сега са при лечителя Асклепий и макар че ми се заклеха във вярност, за да си спасят живота, никога няма да им имам доверие.
Ахил ме запознава с Одисей и всички други герои, които съм наблюдавал повече от девет години. Всеки от тях стиска китката ми в поздрав и докато приключа само с най-висшите вождове, ръката ми е изтръпнала.
— Богоподобни Ахиле — казва Лаертовият син, — сутринта ти стана наш цар и ние ти се заклехме във вярност, обещахме ти да те последваме и на Олимп, ако трябва, за да си върнем тялото на нашия другар Патрокъл след измяната на Атина, колкото и невероятно да звучи това, обаче трябва да ти съобщя, че твоите вождове са гладни. Ахейците трябва да се нахранят. Те се сражаваха с троянците цяла сутрин, след като почти не са спали, и отблъснаха силите на Хектор от нашите черни кораби, от палисадата и рова, ала хората са уморени и гладни. Нека Талтибий сготви нерез за вождовете, докато воините и ти се върнете да се нахраните…
Ахил рязко се обръща към Одисей.
— Да
Хитроумният цар на Итака леко скланя глава.
— Ахиле, сине Пелеев, най-велик от всички ахейци, ти си по-силен от мен и по-ловък с копието, обаче аз те надминавам по мъдрост, закален съм от по-голям опит и повече изпитания. Дух милостив и спокоен в гърдите си имай, нови царю. Не оставяй верните си ахейци, аргивци и данайци да нападнат Илион на гладен стомах в тоя дълъг ден, камо ли да воюват срещу Олимп, както са прегладнели.
Ахил се замисля, преди да отговори.
Одисей приема мълчанието му за възможност да продължи убежденията си.
— Нима искаш твоите герои, Ахиле, които са готови да умрат за теб до последния човек, за да отмъстят за Патрокъл, да посрещнат смъртта си не в битка с безсмъртните богове, а от
Мъжеубиецът поставя силната си десница на Одисеевото рамо и аз не за пръв път установявам, че Пелеевият син е много по-висок от набития тактик.
— Одисее, мъдри съветнико, нека Агамемноновият вестител Талтибий заколи с кинжала си най-големия нерез и го опече на шиш на най-жаркия огън, който разпалят хората ти. После заколете още толкова животни, колкото са гладните в ахейските редици. Ще заповядам на своите верни мирмидонци да се погрижат за пира. Ала не принасяйте жертва на боговете. Не хвърляйте вино в огъня. Днес ще дадем на боговете само върховете на копията и мечовете си.
Той се оглежда и заговаря по-високо, за да го чуят всичките му вождове.
— Заситете глада си, приятели. Несторе! Нека твоите синове Антилох и Тразимед, както и Мегес Филеев, Мерион и Тоант, Ликомед, роден от Креонт, и Меланип, да съобщят за пира на нашите воини, та никой ахеец да не остане без храна и вино за обяд! Аз ще се облека за битка и ще ида с Хокънбери, Дуейновия син, да се приготвя за предстоящата война с боговете.
Ахил се обръща и влиза в шатрата, като ме вика да го последвам.
Докато чакам Ахил да се приготви за битка, си спомням как често бях чакал жена си Сюзан да се облича за гости, за които вече сме закъснели. Нищо не може да ускори тоя процес — човек може само да чака.
Ала постоянно си поглеждам часовника и си мисля за дребния робот, който съм оставил там горе — Манмът се казваше, — и се чудя дали боговете вече са го убили. Той обаче ми беше казал да го взема от езерото след час и дотогава остават още над трийсет минути.
Само че как да се върна на Олимп без шлема на Хадес? Импулсивно му го бях дал и сега може да платя за тая си импулсивност, ако боговете погледнат и ме видят тук. Обаче си казвам, че Афродита и без това може да ме види, ако се върна на Олимп, със или без шлема на Хадес, затова просто бързо ще се телепортирам там, ще взема Манмът и пак ще се телепортирам. Сега най-важното е какво става тук и в Илион.
Тук става това, че Ахил се облича.
Забелязвам, че мъжеубиецът скърца със зъби, докато се приготвя за война — или по-скоро, докато неговите слуги и роби му помагат да се приготви за война. Никой средновековен рицар не се е отнасял към оръжието и доспехите си с по-голямо внимание и тържественост от Ахил, Пелеевия син.
Първо Ахил стяга на краката си разкошни наколенници, които ми напомнят за бейзболното ми минало в гимназията, въпреки че тия наколенници не са от пластмаса, а от бронз, със сребърни токи на глезените.
После си слага нагръдник и премята меча си през рамо. Мечът също е бронзов, лъщи по-силно от огледало, остър е като бръснач и дръжката му е осеяна със сребърни нитове. Бих могъл да го вдигна, ако приклекна и го хвана с две ръце. Евентуално.
После Ахил взима грамадния си кръгъл щит, направен от два пласта бронз и два пласта калай — рядък метал по онова време, — разделени с пласт злато. Тоя полиран щит е толкова известно произведение на изкуството, че Омир му е посветял цяла песен от „Илиада“, и освен това е обект на множество стихотворения, сред които любимото ми от Робърт Грейвс. И колкото и да е изненадващо, човек не остава разочарован, когато го види лично. Достатъчно е да кажа, че концентричните му кръгове от изображения обобщават същността на философската мисъл на тоя древногръцки свят, като се започне от Океана по ръба и се мине през удивителните образи на мирния и воюващия град почти в средата, за да се стигне до Земята, морето, слънцето, луната и звездите точно в центъра. Щитът е толкова добре полиран, че даже в шатрата лъщи като хелиографско огледало.
Накрая Ахил взима здравия си шлем и си го слага на главата. Според легендата богът на огъня Хефест лично е поставил гребена — в тая война шлемове с гребени носят не само троянците, но и ахейците — и е вярно, че високият златен гребен на шлема пламти като огън, когато героят се движи.
Вече в пълно снаряжение, освен копието, Ахил се оглежда като нападател от Националната футболна лига, за да се увери, че нараменниците му са добре нагласени. Мъжеубиецът се извръща, за да види дали наколенниците му са плътно прилепнали и нагръдникът му е стегнат, ала не чак толкова, че да не може да се обръща, извива се, навежда се и се накланя с лекота. После изтичва няколко крачки, за да провери дали всичко, от сандалите до шлема му, си стои на мястото, Накрая вдига щита и изтегля меча си с толкова плавно движение, сякаш от самото си раждане не е правил нищо друго.
