— Човешки работници ли? — попита Орфу. — Или роботи?
— Според нас нито едното — отвърна Ри По. — Ръстът не отговаря. И забележете цвета на фигурите според спектралния анализ.
— Зелен? — учуди се Манмът. Обичаше само литературните, а не житейските загадки. — Зелени роботи?
— Или непознат досега вид дребни зелени хуманоиди — сериозно прибави Астейг/Че.
Субзвуковият смях на Орфу от Йо отново избуботи.
— ЗЧ — гласно каза той.
„?“ — прати Манмът.
„Зелени човечета“ — отговори по общия канал Орфу от Йо и пак избуботи.
— Защо сме повикани тук? — попита Манмът интегратора. — Какво общо има тераформирането с нас?
Астейг/Че отново направи прозореца прозрачен. На привечерната светлина поясите на Юпитер и ледените равнини на Европа изглеждаха мътни след ярките сини и бели багри от вътрешността на системата.
— Пращаме група на Марс, за да проучи откритията ни и да ни докладва — отвърна той. — Избрахме вас. Имате право да откажете.
Четиримата запазиха мълчание по всички комуникационни спектри.
— Казвам да „докладва“, но не непременно да се „върне“ — продължи премиер-интеграторът. — Нямаме сигурен начин да ви върнем в системата на Юпитер. Моля, сигнализирайте, ако желаете да ви заменят с друг в тази мисия.
Четиримата отново отговориха с мълчание.
— Добре. След няколко минути ще свалите данните за експедицията, но първо искам да очертая основните моменти. Ще използваме подводницата на Манмът за реално разузнаване на планетата. Ри По и Орфу ще картографират от орбита, докато Манмът и Корос Трети ще се спуснат на повърхността. Особено ни интересува активността на и около Монс Олимпус, най-големия вулкан. Там е регистрирано необяснимо засилено квантово изместване. Манмът ще откара Корос Трети на сушата и нашият ганимедски приятел ще проведе разузнаване.
Манмът знаеше от записите си и прочетеното, че човеците от Изгубената ера са давали знак за предстоящо прекъсване чрез прокашляне. Така че издаде такъв звук.
— Извинете ме за глупостта, но как ще закараме „Смуглата дама“… моята подводница на Марс?
— Въпросът не е глупав — отвърна интеграторът. — Орфу от Йо?
Великанският брониран рак се размърда на дюзите си и насочи няколко черни обектива към Манмът.
— От векове не сме пращали нищо във вътрешността на системата. Старият начин за транспортиране ще отнеме половин юпитерска година. Решихме да използваме ножицата.
Ри По се раздвижи в нишата си върху плочата.
— Мислех, че ножицата се използва само за междузвездни проучвания.
— Консорциумът на Петте луни реши, че случаят има предимство — заяви Орфу от Йо.
— Предполагам, че ще ни дадете някакъв космически кораб — обади се Корос III. — Или ще ни изхвърлите в космоса един след друг голи, като пилета, изстреляни с требушет?
Субзвуковото буботене на Орфу разтърси плочата. Явно образът на Корос му допадаше.
Манмът трябваше да влезе в общата мрежа. „Требушет“ бе човешка обсадна машина от Изгубената ера и по-точно от техните цивилизации II ниво — отпреди парния двигател — механична, но много по-мощна от обикновения катапулт, способна да изстрелва грамадни камъни на повече от километър и половина разстояние.
— Ще ви дадем космически кораб — отвърна Астейг/Че. — Построен е така, че да стигне до Марс за няколко дни и да побира подводницата на Манмът. Освен това има специален модул, с който подводницата на Манмът, „Смуглата дама“, ще влезе в атмосферата.
— Да стигне до Марс за няколко дни — повтори Ри По. — Какви са делта-v факторите при напускане на енергийната тръба на Йо?
— Малко под три хиляди гравитации — отговори интеграторът. —
Манмът, който никога не се беше подлагал на гравитационно натоварване, по-голямо от европейското, което нямаше и една седма от земното, се опита да си представи двайсет и една хиляди по толкова. Не успя.
— По време на ускоряването корабът, включително „Смуглата дама“, ще бъде обвит в гел — продължи Орфу от Йо. — Ще ни е удобно като на електронни чипове в желатинова матрица. — Ставаше ясно, че Орфу е участвал в планирането на космическия кораб, а Ри По — в наблюдението на двете планети. Корос III сигурно предварително бе предупреден за ръководната си роля в тази експедиция. На Манмът му се струваше, че само той не е бил включен в подготовката на операцията, може би защото ролята му на капитан на „Смуглата дама“ в марсианските морета беше маловажна. Навярно, помисли си той, в края на краищата трябваше да се откаже.
„Пруст ли?“ — прати теснолъчев сигнал Манмът на едрия йониец.
„Жалко, че не отиваме на Земята, приятелю. Можехме да се отбием в Стратфорд на Ейвън. Да си купим сувенирни чаши“.
Старата им шега беше смешна и в този нов контекст. Манмът излъчи прилична имитация на тежкия смях на Орфу и в отговор огромният механизъм избуботи толкова силно, че другите четирима го чуха в плътния въздух.
Ри По не се смееше. Явно изчисляваше.
— Такова изстрелване с ножица ни дава начална скорост близо две десети от скоростта на светлината и даже след рязкото забавяне при навлизане в магнитното поле ще имаме скорост на приближаване от около една хилядна от скоростта на светлината — над триста километра в секунда. Бързо ще стигнем до Марс, даже когато е от другата страна на Слънцето, като в момента. Но някой мислил ли е как ще намалим скоростта, когато стигнем там?
— Да — вече по-сериозно отвърна Орфу от Йо. — Мислили сме за това.
Дори след трийсет юпитерски години съществувание Манмът нямаше с кого да се сбогува на Европа. Неговият научен партньор Урцвайл беше унищожен в един затварящ се канал край кратера Пуил преди осемнайсет ю-години и оттогава Манмът не се бе сближавал с друго разумно същество.
Шестнайсет часа след заседанието база „Конамара Хаос“ поиска орбитални буксири, които да изтеглят „Смуглата дама“ от открит канал и да я извадят в орбита, където вакуумни моравеки под ръководството на Орфу от Йо вкараха подводницата в очакващия ги космически кораб и оставиха древните интерлунарни влекачи да го спуснат към Йо. Манмът и другите трима моравеки от експедицията накратко обсъдиха въпроса дали да дадат име на кораба, ала въображението им изневери, моментът отмина и оттогава нататък го наричаха просто „кораба“.
Подобно на повечето космически кораби, построени от моравеките през хилядите години след началото на полетите в космоса, той съвсем не бе изящен, поне според класическите представи. Дългият му сто и петнайсет метра корпус се състоеше главно от бъкивъглеродни греди, модулни ниши, увити с набръчкана антирадиационна тъкан, полуавтономни разузнавателни сонди, десетки антени, сензори и кабели. Този кораб много се различаваше от машините в системата на Юпитер, на първо място заради лъскавото двуполюсно магнитно ядро и ярките външни дефлектори. В тромавия му нос бяха монтирани четири ядрени камбани и петте рога на витлото на Матлоф/Фенъли. В десетметровата издатина на кърмата беше сгънато боровото платно. Нито витлото, нито платното щяха да потрябват до намаляването на скоростта, а ядрените двигатели нямаха нищо общо с фазата на ускоряването.
Манмът стоеше във вече обвитата в гел „Смугла дама“, докато Корос III и Ри По пътуваха на шейсет метра разстояние в предния контролен модул, който бяха започнали да наричат „мостика“. Според плана Ри По трябваше да изпълнява всички навигационни задължения по време на стремглавия им полет, докато Корос III си оставаше титулярен командир на експедицията. Този план също предвиждаше ганимедецът да
