мога да заявя, че тъкмо тия толкова любими и на троянците, и на аргивците двубои са една от причините за безкрайната и точеща се като сироп обсада. И подобно на повечето средни американци, пътували прекалено дълго във Франция, едно от най-големите ми желания сега бе да се върна към бързата закуска — или в тоя случай, към бързата война. Малко бомби, малко въздушни десанти, бум-бам, мерси мадам, и айде вкъщи при Пенелопа.
Само че не и днес.
Ехепол е първият троянски водач, който загива при ахейското нападение.
Може би защото още е замаян и объркан, след като бях заел тялото му, обаче когато неговата група троянски воини се приближава към гръцкия отряд начело с Несторовия син Антилох, добър приятел на Ахил, нещастният Ехепол се забавя да вдигне дългото си копие и Антилох пръв нанася удар. Бронзовият връх минава през гривата на шлема на Талисиевия син, забива се в черепа му, изважда едното му око и изкарва мозъка измежду зъбите му. Ехепол рухва като крепост, както обича да казва Омир.
Сега пред мен се разкрива сцена, на каквато често съм ставал свидетел, но която никога не престава да ме интригува. Гърците и троянците се сражават на първо място за честта, вярно, обаче веднага след това идва плячката. Тия хора са професионални воини — убийството е техният занаят и плячката е възнаграждението им. Голяма част и от честта, и от плячката е изисканото, прекрасно изработено защитно снаряжение на повалените им врагове — щит, нагръдник, наколенници, боен пояс. За гръцките герои тези трофеи са същото, каквото е броят на победите за сиукския воин, при това много по-доходно. В най-добрия случай защитното снаряжение на вожда е от бронз и често е обковано със злато и украсено със скъпоценни камъни.
И така, започва битката за снаряжението на убития вожд Ехепол.
Ахейският пълководец Елефенор се втурва напред, улавя Ехепол за глезените и повлича окървавения труп през гората от копия, мечове и щитове. През годините съм виждал Елефенор из ахейския стан, наблюдавал съм го да се бие в по-незначителни сражения. Той е грамаден, с великански плещи, яки ръце, тежки бедра — не е най-умният от Агамемноновите бойци, но е едър, силен, смел и полезен здравеняк. Та Елефенор, син Халкодонтов, миналия юни навършил трийсет и осем години, водач на абантите и господар на Евбея, замъква Ехеполовия труп зад напредващите ахейски нападатели и се захваща да го съблича.
Тогава Агенор, троянски воин, син на Атенор и баща на Ехеклей (които съм виждал по улиците на Илион), се промъква между сражаващите се ахейци и зърва голите ребра на Елефенор, който се е навел ниско под закрилата на щита си и досъблича тялото на убития. Агенор се хвърля напред и забива копието си в здравеняка, пробива ребрата му и превръща сърцето му в безформена каша. Елефенор повръща кръв и се строполява на земята. Дотичват още троянски бойци и отблъскват ахейската атака, докато Агенор освобождава върха на копието си и се заема да свали бойния пояс, наколенниците и нагръдника на Елефенор. Други троянци замъкват полуголото тяло на Ехепол обратно към троянските редици.
Сражението се завихря около тия две жертви. Ахеецът Аякс, Големия Аякс, така нареченият Аякс Теламонов от Саламин, който не бива да се бърка с Малкия Аякс, водач на локрийците, с оръжие си пробива път напред, прибира меча си в ножницата и с копие пронизва съвсем младия троянец Симоесий, който се е приближил, за да прикрие отстъплението на Агенор.
Само преди седмица със Симоесий — бях преобразен като троянеца Стенел — бяхме пили вино и си бяхме разправяли мръсни истории в тихите градини зад яките стени на Илион. Шестнайсетгодишното момче — така и беше останало неженено, дори никога не беше спало с жена — ми обясни, че баща му Антемион го нарекъл на река Симоент, която тече точно край скромния им дом на километър и половина от крепостните стени. Когато черните кораби на ахейците се появили на хоризонта, Симоесий още не бил навършил шест и допреди няколко седмици баща му не позволявал на чувствителното момче да се сражава с войската извън стените на Илион. Симоесий ми призна, че ужасно го било страх да не умре, преди да е докоснал женска гръд и да е почувствал какво е да си влюбен.
Големия Аякс надава рев и замахва с копие — отблъсква настрани щита на Симоесий и го улучва над дясната гръд, промушва рамото му и бронзовият връх изскача от разкъсания му гръб. Момчето се свлича на колене и смаяно се вторачва — първо в Аякс, после в стърчащото от гърдите му копие. Теламонидът стъпва със сандал върху лицето му, освобождава копието си и оставя трупа да се просне по очи върху окървавената пръст. После удря по нагръдника си и изревава на хората си да го последват.
Застанал на не повече от осем метра оттам, троянецът Антиф запраща копието си към Големия Аякс, ала не попада в целта и улучва в слабините ахееца Левк, който помага на Одисей да извлекат тялото на друг троянски водач. Копието излиза през ануса на клетника заедно със сиво-червените му черва. Левк се строполява върху трупа на троянеца, ала не умира веднага, гърчи се, дърпа копието и се опитва да го изтръгне от слабините си, но само успява да изсипе още вътрешности в собствения си скут. И през цялото време, докато се бори с копието, Левк крещи и стиска окървавената ръка на приятеля си Одисей.
Накрая Левк умира и очите му се изцъклят. С едната си ръка продължава здраво да стиска копието на Антиф, с другата се е вкопчил в ръката на царя на Итака. Одисей се отскубва от мъртвеца и рязко се обръща кръгом с пламнали под ръба на бронзовия му шлем очи в търсене на жертва — без значение коя. Той мята копието си и се втурва след него. В просеката, която героят отваря в троянските редици, навлизат още ахейци.
Копието му убива Демокоонт, незаконен син на илионския цар Приам. Бях в града през онова утро преди девет години, когато Демокоонт пристигна на помощ на обсадената Троя. Всички знаеха, че Приам е поставил младежа начело на прословутите си конюшни в Абид, град на североизток от Троя на южния бряг на Хелеспонта, за да не се мярка пред очите на жена му и законните му синове. Отглежданите в Абид коне бяха най-бързи и най-расови на света и се говореше, че Демокоонт смятал за чест да го назначат за главен коняр на толкова ранна възраст. В момента младият троянец обръща глава към безумния боен вик на Одисей. Бронзовият връх го улучва в лявото слепоочие и излиза през дясното, поваля го и прикована разбития му череп към една прекатурена колесница. Демокоонт буквално така и не разбира какво го е сполетяло.
Троянците вече отстъпват по целия фронт, огъват се пред яростта на Одисей и Големия Аякс, като се опитват да отнесат знатните си жертви, ако е възможно, или ги оставят на бойното поле.
Хектор, най-великият и най-доблестен илионски воин, скача от колесницата си и навлиза сред отстъпващите редици в опит да им въздейства с копието и меча си, окуражава троянците да не отстъпват, ала точно там ахейската атака е прекалено силна и даже Хектор се огъва, като през цялото време насърчава хората си. Докато отстъпват, троянците се съпротивляват, бият се с мечове и хвърлят копия.
Преобразен в обикновен троянски копиеносец, аз отстъпвам по-бързо от повечето и се движа извън обсега на копията, без да се боя от малодушието си. Малко по-рано се бях скрил от погледа на смъртните и бях избързал напред, за да видя Атина зад ахейските редици — към нея скоро се присъедини Хера, като и двете богини бяха невидими за хората — ала боят се беше завързал прекалено внезапно и се бе развихрил толкова свирепо, че след смъртта на Ехепол бях напуснал фронта и следях събитията с помощта на подсиленото си зрение и тазерния си микрофон.
Не щеш ли всичко замръзва. Въздухът се сгъстява. Копията спират в полет, течащата кръв секва. Хора, на които им остават секунди живот, получават отсрочка, за която така и няма да разберат. Всичко се вцепенява, всякакво движение се преустановява.
Боговете пак си играят с времето.
Пръв се появява Аполон. Колесницата му се телепортира недалеч от Хектор. После пристига богът на войната Арес, гневно разговаря с Атина и Хера и прелита с колесницата си над бойното поле, за да кацне близо до Аполон. Към тях се присъединява Афродита и се озърта към мен — към мястото, където се преструвам, че съм замръзнал като другите смъртни — само за миг, след което се усмихва и влиза в разговор с двамата си протроянски съюзници Арес и Аполон. С периферното си зрение виждам, че богинята сочи и жестикулира към бойното поле като някакъв цицест Джордж Патън5.
Боговете са тук, за да се бият.
Аполон вдига ръка, звукът с трясък се възобновява, времето връхлита като цунами от прах и движение и клането продължава.
