На йониеца мисълта да причинява смъртта на някое зелено човече му бе също толкова противна, колкото и на Манмът, още повече защото зелените човечета го бяха спасили, ала заяви, че експедицията зависи от това. И че трябва да побързат. Манмът отново опита да разговаря с тях, опита и с езика на жестовете, рисува на пясъка карти на брега, на който се намираха, в на вулкана, до който трябваше да стигнат, дори прибегне до начина на идиота да говори на чужд език — с викане. Зелените човечета го наблюдаваха спокойно и не реагираха. Накрая едно взе инициативата, пристъпи напред, хвана ръката на меровека и я притегли към гърдите си.
— Да го направя ли? — попита Манмът по комуникационния канал.
— Трябва — отвърна Орфу.
Манмът потръпна, когато дланта му проникна в поддаващата плът и пръстите му обхванаха топката, която можеше да е само пулсиращо зелено сърце в топлата, гъста като сироп течност в тялото на зеленото човече.
Искаше му се да зададе стотици въпроси, ала Орфу му помогна да ускори нещата.
— Подводницата — каза йониецът. — Трябва да я скрием, преди да прелети колесница.
С помощта на език и образи Манмът предаде мисълта за преместването на подводницата на около километър на запад, където щяха да я изтеглят в една пещера, издълбана във вдаващите се в морето скали.
Десетки зелени човечета се захванаха на работа още докато Манмът стоеше с ръка, дълбоко потънала в гърдите на преводача — започнаха да забиват пръчки в пясъка, да прокарват още въжета до „Смуглата дама“ и да монтират скрипци. Преводачът чакаше, ръката на меровека бе стиснала сърцето му.
— Искам да го попитам за каменните глави — каза Манмът по комуникационния канал. — Искам да го попитам кои са и защо го правят.
— Може, но едва след като се опитаме да стигнем до Олимп — каза Орфу.
Манмът въздъхна и предаде молбата — представи си Монс Олимпус, както го бяха видели от орбита, и попита дали зелените човечета могат да им помогнат да стигнат дотам или по суша през планината Темпе Тера, или на изток по брега на Тетида, дълъг над четири хиляди километра, и после на юг по брега на Алба Патера.
— Какво иска да каже? — попита Орфу, когато чу отговора. — Че не могат да ни помогнат или че пътят на изток няма да ни отведе до Олимп?
Манмът предаде въпроса на Орфу за изясняване на отговора.
— Попитай го дали има друг път — каза Орфу. — Навярно ще можем да стигнем по суша по Казеи Валес.
— Какво е „фелука“? — попита Орфу, когато Манмът му предаде отговора. — Звучи като италиански десерт?
— Това е двумачтов платноход с триъгълно платно — поясни приятелят му, чието обучение за черните морета на Европа включваше всичко възможно за сваляне, свързано с плаването в течните морета на Земята. — Преди хилядолетия са порели вълните на Средиземно море.
— Питай ги кога можем да тръгнем.
— Кога можем да тръгнем? — предаде Манмът и усети въпроса като вибрация между пръстите си и гъделичкане в мозъка си.
