Събралите се вождове, сред които Одисей, сумтят в знак на съгласие, докато нагъват говеждо и пилешко.
— Тук пред вас ще посоча подробно своите скъпи дарове, с които ще купя обичта на младия Ахил — вика Агамемнон. — Седем триножника нови и десет таланта от злато, двадесет светли бакъра, дванадесет хранени коня, дето победи печелят в надбягване лудо в полето…
И така нататък, и така нататък. Точно както го е описал Омир. Точно както по-рано ви предсказах аз. И пак както ви предсказах, Агамемнон се заклева да върне Бризеида, необладавана, плюс още двайсет троянки, ако и след като паднат стените на Илион естествено, и като основно блюдо, да даде на Ахил по избор една от щерките си Хризотемида, Лаодика и Ифианаса. Като заклет схоластик, аз си отбелязвам несъответствието с предишните и по-късните разкази, особено отсъствието на Електра и вероятното объркване на името на Ифигения, обаче в момента това не е важно, защото за десерт Агамемнон прибавя „селища седем цветущи“.
И точно както съобщава Омир, Агамемнон предлага тия неща вместо извинение.
— Всичко това ще получи, когато гнева си надмогне — извиква Атридът на слушащите го вождове. В небето отеква гръм и проблесва светкавица, сякаш Зевс е нетърпелив. — Обаче нека ми се покори! Само Хадес, богът на смъртта, е толкова непреклонен, колкото това парвеню. Нека Ахил отстъпи пред мен и ми се поклони! Аз съм по-стар и по-царствен. И твърдя, че съм по-велик от него!
Е, толкова за извиненията.
В момента вали. Постоянен ситен дъжд, разкъсван от мълниите на Зевс и пиянските крясъци от троянските редици на по-малко от сто метра зад пълния с дъждовна вода ров и калния вал. Искам да бъдат избрани пратениците при Ахил, за да отида на брега с Одисей и Аякс и да приключвам. Това е най-важната нощ в живота ми — поне във втория ми живот като схоластик — и постоянно репетирам какво ще кажа на Ахил.
„Ако ще променяш съдбата ни, трябва да намериш повратната точка“.
Струва ми се, че съм я намерил. Поне някаква повратна точка. Ако успея да осъществя плановете си за тая нощ, определено повече нищо няма да е същото за гърците, боговете и троянците — и за мен. Когато старият Феникс вземе думата в това пратеничество при Ахил, гневът на Пелеевия син не само ще се уталожи, но и каузата му ще се обедини с каузата на Хектор — гърци и троянци ще се обединят срещу самите богове.
— Сине Атреев преславен, царю на мъже Агамемнон — внезапно извиква Нестор. — Никой, даже нашият божествен Ахил, не може да отблъсне такива дарове. Хайде сега да пратим неколцина грижливо избрани мъже да отнесат тия предложения и нашата обич в шатъра на Ахил. Бързо, нека самичък посоча лицата, а те да послушат!
Преобразен в стария Феникс, аз пристъпвам в кръга близо до Големия Аякс, за да ме види Нестор.
— Първо — продължава той, — нека Аякс исполински се заеме с тая задача. И с него нашият ловък и хитър цар Одисей. Двама вестители — Одий и смел Еврибат, да ги следват. Веднага дайте вода за ръцете им! И минута молитвено мълчание, докато всички умоляваме Зевс да ни пожали и да позволи на Ахил да се усмихне на нашите предложения!
Смаяно изчаквам, докато трае ритуалното измиване и вождовете свеждат глави в мълчалива молитва.
Нестор слага край на мълчанието, като окуражава пратениците — четирима, а не петима! — с вика:
— Положете всички усилия! Накарайте го да ни пожали, нашия непобедим, безпощаден Ахил!
И двамата пратеници с двамата вестители напускат кръга ни и се отдалечават по брега.
„Не съм избран! Феникс не е избран! Нестор изобщо не го спомена!“ Омир греши! Събитията от тоя Илион току-що рязко са се отклонили от събитията от „Илиада“ и аз внезапно оставам също толкова сляп за бъдещето, колкото са Елена и другите участници, колкото са боговете, колкото е самият Омир, проклети да са липсващите му очи!
Като залитам на мършавите си старчески крака, на безполезните мършави старчески крака на Феникс, аз си проправям път през кръга гръцки вождове и се затичвам край разбиващите се в брега вълни в опит да настигна Големия Аякс и Одисей.
Настигам ги по средата на пътя до стана на Ахил. Двамата са сами и тихо разговарят, докато крачат по мокрия пясък. Когато ме виждат, спират.
— Какво има, Фениксе, сине Аминторов? — пита Големият Аякс. — Изненадах се да те видя на царския пир, тъй като се говореше, че през последните месеци си бил при своите мирмидонски лечители. Агамемнон ли те прати подире ни с някакви последни заръки?
Задъхан, като че ли наистина съм стар, колкото Феникс, аз отвръщам:
— Привет, знатни Аяксе и царю Одисее. Всъщност ме прати Агамемнон да се включа във вашето пратеничество при Ахил.
Големият Аякс изглежда озадачен, обаче Одисей направо е обзет от подозрителност.
— Защо Агамемнон те е избрал за тая задача, почтени старче? Защо изобщо беше в Агамемноновия стан тая опасна нощ, когато троянците лаят оттатък нашия ров като изгладнели псета?
Нямам отговор на втория въпрос, затова се опитвам да увъртя отговора на първия.
— Нестор предложи да дойда с вас, за да ви помогна да си осигурите благоволението на Ахил, и Агамемнон реши, че наистина е разумно.
— Тогава ела — казва Аякс исполински. — Присъедини се към нас, Фениксе.
— Обаче недей да говориш, освен ако аз не ти кажа — прибавя Одисей и продължава да се вторачва в мен с присвити очи, все едно че съм самозванец. Не че не съм. — Нестор и Агамемнон може да виждат някаква причина да дойдеш в шатъра на Ахил, обаче няма причина да взимаш думата.
— Но… — запъвам се аз. Нямам какво да му възразя. Ако не ми позволят да говоря след Одисей, но преди Аякс като при Омир, ще изгубя всякаква опора, ще изгубя повратната точка, ще се проваля. Ако не ми позволят да говоря, събитията от тая нощ ще се отклонят от „Илиада“. Обаче разбирам, че те вече са се отклонили. Феникс трябваше да бъде избран от Нестор и участието му в пратеничеството да бъде подкрепено от Агамемнон. „Какво става?“
— Ако дойдеш с нас в Ахиловия шатър, стари Фениксе, трябва да чакаш в преддверието заедно с вестителите Одий и Еврибат и да влезеш или да вземеш думата само по моя заповед. Това са условията ми.
— Но… — пак заеквам аз и виждам безполезността на всякакви възражения. Ако Одисей стане още по- подозрителен и ме отпрати в Агамемноновия стан, измамата ми ще се разкрие и заедно с нея — целият ми план да обърна смъртните срещу боговете. — Добре, Одисее — кимам като стария конник и наставник, какъвто е Феникс. — Както заповядаш.
Одисей и Големият Аякс продължават край бурното море и аз тръгвам подире им.
Говорил съм за Ахиловата шатра и вие може би си представяте някаква проста палатка, обаче Пелеевият син живее в нещо, голямо почти колкото шапито на пътуващ цирк, какъвто си спомням от детството си… спомням си от онова, което
Тая нощ стотиците шатри и огньове около големия шатър на Ахил представляват също толкова хаотична сцена, колкото и останалата част от дългия километър и половина ахейски лагер. Някои от верните Ахилови мирмидонци подготвят черните му кораби за отплаване, други наблюдават вала, за да защитят своята част от брега в случай, че троянците пробият преди изгрев слънце, трети са се събрали около огньовете като Агамемноновите вождове.
Одий и Еврибат са съобщили за пристигането ни на водачите на стражата и личната гвардия на Ахил застава мирно и ни пуска да влезем в стана. Отдалечаваме се от брега и се изкатерваме по ниската дюна до възвишението, на което се издига Ахиловата шатра. Влизам вътре след двамата ахейци — Големият Аякс навежда глава, за да мине през по-ниския вътрешен вход. Трийсетина сантиметра по-нисък от своя другар, Одисей влиза изправен в цял ръст. Обръща се и ми дава знак да остана в преддверието. Мога да виждам и да чувам какво става вътре, обаче ако остана тук, няма да участвам в срещата.
Точно както разказва Омир, Ахил свири на лира и пее епическа песен за древни герои, не много по-
