Илион

тръгни да запазиш клетите ахейци, измъчвани от троянския натиск.

И сега хитроумният цар иска Ахил да овладее гнева си и описва Агамемноновото предложение със същите думи, които Атридът е избрал да изброи своите седем триножника нови, дванадесет хранени коня и така нататък, и така нататък. Струва ми се, че малко повече от необходимото се спира на необладаваната Бризеида и троянските девици, които само чакат да бъдат изнасилени, както и на трите красиви щерки на Агамемнон, обаче свършва с пламенна молба и напомня на Ахил за съвета на родния му баща, наставлението на Пелей да цени дружбата над дрязгите.

— Но ако прекалено силно презираш Атрида, за да приемеш тези подаръци скъпи — завършва Одисей, — поне имай милост за всички ахейци. Включи се в битката и ни спаси сега и вечно като бог ще те тачим. Освен това не забравяй, че ако гневът ти те отблъсне от сраженията, ако омразата ти те прати у дома по винотъмното море, преди да свърши войната с Троя, никога не ще узнаеш дали си можел да погубиш Хектор. Това е шансът ти за тая аристея, Ахиле, тъй като убийствената лудост на Приамовия син утре ще го накара да влезе в близък бой след всички тия години зад високите стени на Илион. Остани и се бий с нас, знатни Ахиле, и сега за пръв път можеш да се изправиш срещу Хектор в двубой.

Трябва да призная, че речта на Одисей е страхотно представление. Ако бях на мястото на младия полубог, възлегнал върху възглавниците на метър и половина от мен в шатъра, може би щях да бъда убеден. Всички мълчаливо чакаме. Накрая Ахил оставя чашата си и отговаря:

— Сине божествен Лаертов, царю Одисей хитроумен, трябва съвсем откровено и честно да ти кажа как го преценявам аз и как несъмнено ще бъде, та тримата вече да спрете един подир друг да цвърчите. Колкото презирам вратите на мрачния Хадес, толкова презирам и мъж, който говори едно с устата си, ала таи друго в сърцето си.

Тия думи ме карат да запремигвам. Нима са удар срещу Одисей хитроумен, известен на всички ахейци като човек, готов да извърти истината, стига това да отговаря на целите му? Възможно е, обаче Лаертовият син не реагира по никакъв начин, затова запазвам неутрално лицето на Феникс.

— Ще ти го кажа ясно — продължава Ахил. — Нима Агамемнон ще ме спечели, ще ме придума с всички тия… дарове? — Героят произнася последната дума с отвращение. — Не. За нищо на света. Нито всички войски и вождове на ахейците ще ме убедят да се върна, тъй като тяхната благодарност е прекалено нищожна и закъсняла… Къде беше благодарността на ахейците през всички ония години, докато воювах с техните врагове, битка след битка, година след година в ярема, ежедневни сражения, без да им се вижда краят?

— Дванайсет града съсипах с корабите си, а пък по суша превзех единайсет, като оросих плодната почва на Троада с троянска кръв. И от всички тия градове заграбих огромни богатства, планини от плячка, върволици плачещи хубавици, и винаги съм давал най-ценното на Агамемнон — на тоя Атрид, който си стоеше спокойно на черните си кораби или се криеше далече зад войската. И той взимаше всичко… всичко, че и отгоре.

Замълча и ни огледа.

— А, да… понякога ви подхвърляше огризки, ала винаги е запазвал лъвския пай за себе си. На всички вас, верните, от които се нуждае, за да крепят властта му, той раздава и взима само от мен, включително робинята, която щеше да ми стане невеста. Е, майната му, майната им и на него, и на нея, свидни мои другари. Нека Агамемнон спи с Бризеида… стига още да може.

След като негодуванието му отново пламва, Ахил преминава на въпроса за причините мирмидонците, ахейците и аргивците изобщо да водят тая война.

— Заради Елена с нейната буйна и лъскава коса ли? — презрително пита той и продължава, че Менелай и брат му Агамемнон не са единствените мъже тук с липсващи съпруги, с което напомня на Одисей за собствената му жена Пенелопа, оставена сама през тия десет дълги години.

А аз си мисля за Елена, седнала в леглото, със спусната над раменете буйна лъскава коса, с бели на лунната светлина гърди.

Трудно ми е да внимавам в речта на Ахил, въпреки че е точно толкова великолепна и изненадваща, колкото съобщава Омир. Със своя кратък монолог Пелеевият син подкопава самия героичен кодекс, който го превръща в супергерой, кодекса на поведение, който го прави бог в очите на неговите воини и равните му.

Ахил казва, че няма желание да се бие със славния Хектор — нито да го убие, нито да умре от неговата ръка.

Ахил казва, че призори ще отведе хората и корабите си и ще остави ахейците на съдбата им — на милостта на Хектор, когато троянците и неговите пълчища прекосят рова и вала.

Ахил казва, че Агамемнон е куче, облечено в безсрамие, и че няма да се ожени за щерка на стария цар, даже да надминава по хубост и чар Афродита или да е равна по сръчност на Атина.

После Ахил казва нещо наистина удивително. Пелеевият син знаел от майка си, богинята Тетида, че пред него има две възможни съдби: да остане тук, да продължи обсадата на Троя и да убие Хектор, но след няколко дни да загине и той. В тая съдба, обяснила майка му, го очаквала вечна слава в паметта на хора и богове. Другата му съдба била да избяга — да отплава за дома, да изгуби гордостта и славата си, ала да има дълъг и щастлив живот. От него зависело да избере, преди години му разкрила майка му.

И той избира живота, осведомява ни сега Ахил. Тоя… тоя… герой, тая маса мускули и тестостерон, тая жива легенда, тоя полубог… избира живота пред славата. Това е достатъчно, за да накара Одисей смаяно да присвие очи и Аякс да зяпне.

— Затова Одисее и Аяксе, братя мои — завършва Ахил, — върнете се при знатните водачи на Ахея и им предайте моя отговор. Нека те си блъскат главите как да спасят кухите си кораби и хората си, които по това време утре ще бъдат приклещени до горящите корпуси на същите тия кораби. Що се отнася до мълчаливия Феникс…

Когато се обръща към мен, подскачам пет сантиметра над червената възглавница. Дълбоко съм потънал в размисъл над своята реч и моралните изводи от нея и изобщо съм забравил, че сме се събрали на обсъждане.

— Фениксе — снизходително се усмихва Ахил, — Одисей и Аякс трябва да се върнат при своя господар, обаче ти си свободен да пренощуваш тук при нас с Патрокъл и утре да отплаваш за нашата свидна родина. Стига да искаш — насила не ще откарам никого.

Това е моят шанс да взема думата. Без да обръщам внимание на намръщения Одисей, аз се оглеждам, непохватно се изправям и се прокашлям, за да започна дългата реч на Феникс. Как започваше? Толкова години преподаване и изучаване, разкриване на всеки нюанс на всяка старогръцка дума, а сега умът ми е празен.

Аякс също става.

— Докато тоя стар глупак се чуди дали да избяга с теб, Ахиле, аз ще ти кажа, че ти си не по-малко изкуфял от стария Феникс!

Ахил, мъжеубиецът, който не търпи да го оскърбяват, героят, който е готов да остави всичките си ахейски другари на произвола на съдбата, вместо да понася обиди от Агамемнон заради някаква си робиня, само се усмихва и повдига вежди.

— Да се откажеш от славата и двайсет хубавици заради една жена, която дори не можеш да имаш… пфу! — извиква Аякс и се обръща. — Хайде, Одисее, това мамино синче никога не е сукало от гръдта на сърдечната дружба. Да го оставим на гнева му и да предадем грозното си послание на очакващите ни ахейци. Наближава изгрев слънце и аз поне имам нужда от малко сън преди битката. Ако утре ще умирам, не искам да умра сънен.

Одисей кимва, изправя се, отново кима по посока на Ахил и напуска шатрата след Големия Аякс.

Все още стоя прав и зяпнал, готов да произнеса дългата трисъставна реч на Феникс — оная хитра реч! — със собствените ми хитри поправки и тайни цели.

Патрокъл и Ахил се изправят, протягат се и се споглеждат. Явно са очаквали това пратеничество и предварително са били наясно със смайващия отговор на Пелеевия син.

— Фениксе, скъпи ми дядо, потомък на Зевса — топло казва Ахил, — не знам какво точно те е довело тук тая бурна нощ, обаче добре си спомням, когато едно време ме отнасяше на ръце в леглото след уроците. Остани да нощуваш тук, Фениксе. Патрокъл и Автомедонт ще ти приготвят мека постеля. Щом пукне зората,